Зной в полунощ

— Да. Някои от тях са вече там. Както ти казах.

Енрон кимна бавно.

— В такъв случай имам предложение. Моля те да погледнеш сериозно на него. Какво би казала за една малка разходка с мен до Валпарайсо Нуево, Йоланда?

* * *

В хладните райони на Южния Пасифик, между Сан Франциско и Хавайските острови, океанът представляваше истински гулаш от проникващи от Антарктика мразовити течения, надигащи се от дъното студени спираловидни потоци и малки горещи рекички, които се стичаха от опечения от слънцето континентален шелф. Там, където топлата вода се срещаше със студената, се издигаха облачета пара. Карпинтър предполагаше, че мястото далеч не е най-подходящото за ловене на айсберги. Но данните сочеха, че наблизо се движи огромен айсберг, поради което „Тонопа Мару“ беше тук.

Беше седнал в тясната клаустрофобична килия, каквато представляваше корабният команден център, и правеше изчисления върху скенера. Беше средата на сутринта. Защитният серум, който си беше инжектирал на разсъмване, все още шаваше като течно злато в артериите му. Почти усещаше как си проправя път през капилярите и бавно се настанява в порите му, за да поднови защитната обвивка, която го предпазваше от озоновите поражения и демоничния слънчев диск. В открито море човек наистина трябваше да се тъпче с инфра/ултра хапчета, тъй като водната повърхност отразяваше слънчевите лъчи като огледало и ги запокитваше в лицето ти. Откак напусна Сан Франциско, Карпинтър почти беше удвоил дозата на серума и кожата му беше придобила блещукащ моравозеленикав тен. Изглеждаше странно, но му харесваше.

Плаването протичаше нормално с изключение на малката неприятност, че все още не бяха попаднали на айсберг. Но сега проблемът изглеждаше решен.

— Може би има две хиляди килотона — възкликна Карпинтър, вторачен в показанията на керамичния клетъчен конус. — Не е лошо, а?

— Не след толкова пропилени дни, по дяволите — отвърна Хичкок. Океанографът-навигатор беше достатъчно възрастен, за да помни времето, когато беше невъзможно да срещнеш айсберг в ширините северно от южните части на Чили, и изпитваше огромно удоволствие винаги когато имаше възможност да ти го съобщи. — Шефе, щом този айсберг е стигнал до тук в такива размери, сигурно е бил дълъг колкото три графства, когато се е откъртил от шибания полярен шелф. Все пак сигурен ли си, че нещо не бъркаш с цифрите?

Скритата провокация разгневи Карпинтър и той усети гореща вълна да облива цялото му тяло. Хичкок постоянно се съмняваше в способностите на Карпинтър да свърши нещо като хората. От момента, в който бяха напуснали пристанището на Сан Франциско, напрежението се покачваше ежедневно. Макар често да го отричаше — при това прекалено гръмогласно, — беше пределно ясно, че Хичкок изпитва силно негодувание, че вместо него са предпочели за капитан някакъв външен човек, чиновник от сухоземния сектор на компанията. Но грешеше. Карпинтър беше от управленския кадър, а Хичкок не беше. И това решаваше всичко.

— Искаш ли сам да погледнеш монитора? — каза навъсено Карпинтър. — Ето. Виж.

Хичкок поклати глава.

— Кротко, шефе. Каквото и да казва екранът, все ми е тая — усмихна се обезкуражаващо той и се видяха изпочупените му махагонови зъби.

Върху монитора танцуваха непонятни чертички и спиралки, зелени на черен фон, черни на зелен фон, съпроводени от време на време от избухването на яркожълти снопчета. Радарният лъч на „Тонопа Мару“ бе насочен към разположения на 36 000 километра сателит на „Нипон Телеком“, който търсеше албедодиференциали по повърхността на целия Източен Пасифик. Отражателната способност на айсбергите се отличаваше от тази на водата. Попаднеш ли на сигнал, проверяваш топлинните параметри и изчисляваш масата, за да прецениш дали си заслужава да потеглиш в тази посока. Ако резултатът е положителен, отправяш се с максимална скорост към целта и гледаш да я докопаш, преди някой да те е изпреварил.

Карпинтър беше сигурен, че във Фриско всички се молят, наклякали по улиците, късметът най-после да ги споходи. Представяше си потъналия в прах очарователен град с надвисналото над него горещо като супа небе, пълно с причудливо оцветени парникови газове, изтръпнал в очакване на освежителен дъжд, който не падаше почти никога. По тихоокеанското крайбрежие не беше валяло вече цели единайсет месеца. По всяка вероятност наоколо гъмжеше от траулери — от Сиатъл, от Сан Диего, от Ел Ей. Според Наката най-много кораби имаше от Лос Анджелис.

— Кажи на другите — обади се Карпинтър. — Айсбергът е близо, на юг-югозапад. Ако утре го засечем, след една седмица сме в Сан франциско.

— Стига да не се стопи. В тази шибана жега.

— Щом не се е стопил до тук, няма да се стопи и до Фриско. Размърдай се, човече. Няма да разрешим на онези от Ел Ей да ни го отмъкнат под носа.