Зной в полунощ

Следобед вече можеха да го видят, първо от птичи поглед чрез изображението на метеорологичния спътник на „Самурай“, а по-късно влязоха в обсега на една навигационна станция, разположена върху водата. Напомняше носещ се по вълните замък, величествен и невъзмутим, целият в розови кулички, виолетовосини назъбени стени и синкави островърхи кубета. Беше от типа „сух док“, с две издигнати страни и падина между тях, дълъг около двеста метра и стърчеше високо над водата. Завеси парообразна мъгла забулваха ръбовете му и корабното „ухо“ долавяше съскането от топенето на свличащите се във водата ледени късове. Имаше кристална структура, която представляваше плътно сгъстен сняг и при топенето свистеше.

Карпинтър го гледаше изумен. Беше по-голям от всичко, което беше видял по време на тренировъчния курс. Милиони години беше извисявал снага в пазвите на Южния полюс, без изобщо да подозира, че един ден ще доплува до Хавайските острови. Огромните климатични катаклизми бяха променили много неща, в това число и антарктическите ледници.

— Господи! — промълви Хичкок. — Ще се справим ли?

— Спокойно — обади се Наката. Изглежда, нищо не беше в състояние да развълнува дребния енергичен механик. — Ще ни трябват и четирите куки, но какво от това? Имаме ги на разположение.

Което беше самата истина. „Тонопа Мару“ разполагаше с предостатъчно куки. А Карпинтър имаше доверие в способностите на Наката.

— Чу ли? — обърна се той към Хичкок. — Ще го докопаме.

Намираха се точно в центъра на зоната със студена вода. Океанът наоколо беше син, което беше знак за наличие на топла вода. Западно от тях обаче, където се намираше айсбергът, водата беше маслиненозелена от виреещите в нея студенолюбиви микроорганизми. Демаркационната линия се виждаше с просто око. Това беше една от чудатостите, породени от климатичните промени: почти целият свят се пържеше като в пъкъла, но се беше появило това студено течение, което тръгваше от Антарктика и стигаше до центъра на Тихия океан, влачейки със себе си айсберги към тропиците.

Карпинтър беше започнал да чертае триъгълници, за да разбере дали ще могат да проврат айсберга под Голдън Гейт Бридж, когато Ренет изникна до лакътя му и изтърси:

— Кораб, капитане.

— Какво каза?

Беше я чул прекрасно.

Кораб? Карпинтър я погледна втренчено и в мозъка му проблесна: „Лос Анджелис? Сан Диего? Сиатъл?“, след което се запита дали няма да му се наложи да води битка за своя айсберг. Знаеше, че се случва понякога. Това беше свободна територия, или по-точно зона без правила, в която старомодното пиратство предявяваше все по-категорично правата си.

— Кораб — процеди Ренет през ъгъла на устата си, сякаш му правеше услуга, че въобще му съобщава нещо. — Точно от другата страна на айсберга. Каски току-що улови съобщение. Нещо като сигнал за помощ.

И му подаде тясна ивица жълта радиолента с няколко реда четлив термопечат. Карпинтър зачете на глас:

МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПОМОГНЕТЕ — БЕДА НА КОРАБА — ВЪПРОС НА ЖИВОТ И СМЪРТ — СПЕШНО ЕЛАТЕ — ВЪЗМОЖНО ПО-СКОРО

— КОВАЛЧИК, ДЕЙСТВАЩ КАПИТАН КАЛАМАРИ МАРУ

— Какво е това, по дяволите! — извика Карпинтър. — „Каламари Мару“? Кораб или риба?

Знаеше, че шегичката му е тъпа. Ренет дори не направи опит да се усмихне.

— Проверихме в регистъра. Предоставен на Ванкувър от „Киоцера-Мерк“. Вписано е името на капитан Амиел Колберг, германец. Няма никакъв Ковалчик.

— Не ми прилича на ледовлекач.

— Риболовен кораб, капитане — подхвърли глухо тя и в гласа й прозвучаха презрителни нотки.

Сякаш той не знаеше какво е риболовен кораб. Реши да не отвръща. Винаги му ставаше забавно, когато някой, който беше прекарал само два дни повече в открито море, се отнасяше към него като към новобранец. Не че не беше. Но все щеше да се оправи някак. Когато им връчат премиите във Фриско, именно той щеше да получи капитанския пай, а не те.

Карпинтър отново хвърли поглед към разпечатката.

„Спешно — пишеше там. — Въпрос на живот и смърт.“

Майната му. Майната му, майната му, майната му.

Мисълта да изостави всичко, за да се занимава с проблемите на някакъв неизвестен кораб, не му допадаше особено. Не му плащаха, за да спасява други капитани, най-малкото капитани на „Киоцера-Мерк“. Не точно на „К-М“, и то тъкмо в този момент. Напоследък беше възникнал някакъв конфликт между „Самурай индъстрис“ и „К-М“, който беше по-ожесточен от обикновено. Нещо във връзка с договора за възстановяването на Гоби, някакъв шпионски скандал или нещо подобно. Освен това трябваше да се оправя с този айсберг. Тъкмо сега не му се щеше да се разсейва.