Читаем Зной в полунощ полностью

Следобед вече можеха да го видят, първо от птичи поглед чрез изображението на метеорологичния спътник на „Самурай“, а по-късно влязоха в обсега на една навигационна станция, разположена върху водата. Напомняше носещ се по вълните замък, величествен и невъзмутим, целият в розови кулички, виолетовосини назъбени стени и синкави островърхи кубета. Беше от типа „сух док“, с две издигнати страни и падина между тях, дълъг около двеста метра и стърчеше високо над водата. Завеси парообразна мъгла забулваха ръбовете му и корабното „ухо“ долавяше съскането от топенето на свличащите се във водата ледени късове. Имаше кристална структура, която представляваше плътно сгъстен сняг и при топенето свистеше.

Карпинтър го гледаше изумен. Беше по-голям от всичко, което беше видял по време на тренировъчния курс. Милиони години беше извисявал снага в пазвите на Южния полюс, без изобщо да подозира, че един ден ще доплува до Хавайските острови. Огромните климатични катаклизми бяха променили много неща, в това число и антарктическите ледници.

— Господи! — промълви Хичкок. — Ще се справим ли?

— Спокойно — обади се Наката. Изглежда, нищо не беше в състояние да развълнува дребния енергичен механик. — Ще ни трябват и четирите куки, но какво от това? Имаме ги на разположение.

Което беше самата истина. „Тонопа Мару“ разполагаше с предостатъчно куки. А Карпинтър имаше доверие в способностите на Наката.

— Чу ли? — обърна се той към Хичкок. — Ще го докопаме.

Намираха се точно в центъра на зоната със студена вода. Океанът наоколо беше син, което беше знак за наличие на топла вода. Западно от тях обаче, където се намираше айсбергът, водата беше маслиненозелена от виреещите в нея студенолюбиви микроорганизми. Демаркационната линия се виждаше с просто око. Това беше една от чудатостите, породени от климатичните промени: почти целият свят се пържеше като в пъкъла, но се беше появило това студено течение, което тръгваше от Антарктика и стигаше до центъра на Тихия океан, влачейки със себе си айсберги към тропиците.

Карпинтър беше започнал да чертае триъгълници, за да разбере дали ще могат да проврат айсберга под Голдън Гейт Бридж, когато Ренет изникна до лакътя му и изтърси:

— Кораб, капитане.

— Какво каза?

Беше я чул прекрасно.

Кораб? Карпинтър я погледна втренчено и в мозъка му проблесна: „Лос Анджелис? Сан Диего? Сиатъл?“, след което се запита дали няма да му се наложи да води битка за своя айсберг. Знаеше, че се случва понякога. Това беше свободна територия, или по-точно зона без правила, в която старомодното пиратство предявяваше все по-категорично правата си.

— Кораб — процеди Ренет през ъгъла на устата си, сякаш му правеше услуга, че въобще му съобщава нещо. — Точно от другата страна на айсберга. Каски току-що улови съобщение. Нещо като сигнал за помощ.

И му подаде тясна ивица жълта радиолента с няколко реда четлив термопечат. Карпинтър зачете на глас:

МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПОМОГНЕТЕ — БЕДА НА КОРАБА — ВЪПРОС НА ЖИВОТ И СМЪРТ — СПЕШНО ЕЛАТЕ — ВЪЗМОЖНО ПО-СКОРО

— КОВАЛЧИК, ДЕЙСТВАЩ КАПИТАН КАЛАМАРИ МАРУ

— Какво е това, по дяволите! — извика Карпинтър. — „Каламари Мару“? Кораб или риба?

Знаеше, че шегичката му е тъпа. Ренет дори не направи опит да се усмихне.

— Проверихме в регистъра. Предоставен на Ванкувър от „Киоцера-Мерк“. Вписано е името на капитан Амиел Колберг, германец. Няма никакъв Ковалчик.

— Не ми прилича на ледовлекач.

— Риболовен кораб, капитане — подхвърли глухо тя и в гласа й прозвучаха презрителни нотки.

Сякаш той не знаеше какво е риболовен кораб. Реши да не отвръща. Винаги му ставаше забавно, когато някой, който беше прекарал само два дни повече в открито море, се отнасяше към него като към новобранец. Не че не беше. Но все щеше да се оправи някак. Когато им връчат премиите във Фриско, именно той щеше да получи капитанския пай, а не те.

Карпинтър отново хвърли поглед към разпечатката.

„Спешно — пишеше там. — Въпрос на живот и смърт.“

Майната му. Майната му, майната му, майната му.

Мисълта да изостави всичко, за да се занимава с проблемите на някакъв неизвестен кораб, не му допадаше особено. Не му плащаха, за да спасява други капитани, най-малкото капитани на „Киоцера-Мерк“. Не точно на „К-М“, и то тъкмо в този момент. Напоследък беше възникнал някакъв конфликт между „Самурай индъстрис“ и „К-М“, който беше по-ожесточен от обикновено. Нещо във връзка с договора за възстановяването на Гоби, някакъв шпионски скандал или нещо подобно. Освен това трябваше да се оправя с този айсберг. Тъкмо сега не му се щеше да се разсейва.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Классическая проза ХX века / Проза
Купец
Купец

Можно выйти живым из ада.Можно даже увести с собою любимого человека.Но ад всегда следует за тобою по пятам.Попав в поле зрения спецслужб, человек уже не принадлежит себе. Никто не обязан учитывать его желания и считаться с его запросами. Чтобы обеспечить покой своей жены и еще не родившегося сына, Беглец соглашается вернуться в «Зону-31». На этот раз – уже не в роли Бродяги, ему поставлена задача, которую невозможно выполнить в одиночку. В команду Петра входят серьёзные специалисты, но на переднем крае предстоит выступать именно ему. Он должен предстать перед всеми в новом обличье – торговца.Но когда интересы могущественных транснациональных корпораций вступают в противоречие с интересами отдельного государства, в ход могут быть пущены любые, даже самые крайние средства…

Александр Сергеевич Конторович , Евгений Артёмович Алексеев , Руслан Викторович Мельников , Франц Кафка

Фантастика / Классическая проза / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Попаданцы / Фэнтези