Зовът на костите

– Отивам с Йонан. – Помисли за миг и добави: – Съдия Маркина също ще ни придружи, за да наблюдава и да оцени анализите. Много е важно. Ако получим очаквания резултат, ще успеем да разгадаем един от най-сериозните случаи в криминалната история на страната.

Джеймс я погледна леко изненадан и тя веднага разбра защо – беше се разприказвала прекалено много, обикновено никога не се впускаше в обяснения за работата си, те просто бяха част от „онова, за което не мога да говоря“, но разбра и защо го бе допуснала. Беше изпитала потребност да бъде искрена по един прикрит начин, затова бе споменала Маркина, но същевременно бе омаловажила факта, заливайки го с повече информация, отколкото имаше навика да дава. Погледна Джеймс, който продължаваше да върви до нея, бутайки количката, и изведнъж се почувства измамница. Въздъхна шумно и той го забеляза.

– Какво има?

– Нищо – излъга, – току-що се сетих, че трябва на всяка цена да звънна в Америка. Ти върви – подкани тя мъжа си, – ще имам време да изкъпя Ибай, преди да тръгна.

Не изчака да се прибере вкъщи, извади телефона, потърси номера и го набра, сядайки на ниския зид край реката. От другия край мъжки глас й отговори на английски.

– Добър ден – поздрави тя, въпрки че в Елисондо вече се свечеряваше. – Агент Джонсън? Обажда се инспектор Амая Саласар от Окръжната полиция на Навара. Инспектор Дюпри ми даде вашия номер, надявам се да ми помогнете.

Събеседникът й помълча няколко секунди, преди да отговори.

– О, да, сещам за вас, бяхте тук преди две години, нали? Дано дойдете пак на следващата сбирка. Казвате, че Дюпри ви е дал номера ми, така ли?

– Да, каза да се обръщам към вас, ако имам нужда от помощ.

– Щом Дюпри ви го е казал, аз съм на ваше разположение. С какво мога да ви помогна?

– Имам няколко кадъра с много лошо качество на едно заподозряно лице. Направихме всичко по силите си, но получихме само сиви петна. Знам, че вие работите с нова система за обработка на образи и реконструкция на лица, която май ще се окаже единствената ни възможност.

– Изпратете ми ги, ще направя каквото мога – отговори мъжът.

Тя си записа адреса му и затвори.

20

Беше осем часа, когато паркира пред входа на младши инспектор Ечайде. Кликна му и зачака, докато наблюдаваше колко оживена е улицата по това време в сравнение с Елисондо, където в осем вечерта се срещаха само неколцина окъснели минувачи на път за вкъщи.

Памплона й липсваше. Светлините, хората, къщата й в старинния център, но Джеймс изглеждаше запленен от Бастан, особено откакто бяха решили да купят Хуанитаенеа. Знаеше, че той обожава Елисондо и въпросната къща, но не беше съвсем убедена, че макар да се чувстваше все по-добре там, ще може да изпита някога свободата, която й носеше животът в Памплона. Запита се дали не бе избързала със съгласието си за къщата.

Като видя Йонан да излиза, се плъзна на седалката до шофьора. Имаше да премисля много неща, а Йонан обичаше да шофира. Той хвърли дебелото си пухено яке на една от задните седалки и запали двигателя.

– Значи, отиваме в Аинса?

– Да, но преди това ще спрем на бензиностанцията на изхода на Памплона. Имаме уговорка да се срещнем там със съдия Маркина, който настоя да ни придружи, за да гарантира спазването на процедурите.

Йонан не каза нищо, но Амая не пропусна да забележи учуденото повдигане на вежди, което той се постара да прикрие с обичайната си коректност. Остана мълчалив до бензиностанцията, където паркира, и двамата слязоха, като видяха присветването на фаровете от друга кола.

Маркина излезе и тръгна към тях; с джинсите и плътния син пуловер изглеждаше на не повече от трийсет години. Амая забеляза, че Йонан наблюдава реакцията й.

– Добър вечер, инспектор Саласар – поздрави съдията.

Тя стисна протегната ръка само с върха на премръзналите си пръсти, избягвайки да го погледне в очите.

– Господин съдия, това е моят помощник, младши инспектор Ечайде.

Съдията подаде ръка и на Йонан.

– Ако искате, можем да пътуваме с моята кола.

Амая видя одобрителния поглед на Йонан към беемвето на съдията, докато тя казваше „не“ с глава.

– Винаги пътувам с моята кола, да не би да ме повикат за нещо – обясни. – Не мога да рискувам да завися от другиго да ме закара.

– Разбирам – промълви съдията, – но ако младши инспекторът кара вашата кола, вие можете да пътувате с мен в моята.

Амая погледна смутено към Йонан, после отново към Маркина.

– Ами... Двамата имаме недовършена работа и ще използваме пътуването, за да обсъдим някои неща. Нали знаете как е?

Съдията я погледна в очите и тя разбра, че му е ясно, че го лъже.

– Искаше ми се по пътя до Аинса да ме осведомите за хода на разследването. Ако предположенията ви се потвърдят и се стигне до положителни резултати, случаят ще бъде открит официално и трябва да съм наясно с подробностите.

Амая кимна в знак на съгласие и наведе очи.

– Добре – предаде се тя неохотно. – Ще караме след теб, Йонан.