Зовът на костите

Като затвори телефона, съжали, че разговорът не бе протекъл, както го бе замислила. Маркина я притесняваше; от признанието не й ставаше по-леко, но поне бе крачка към решението, а засега единственото, което й хрумваше, бе да стои далеч от него.

– Не изпадай в истерия – упрекна се тя на глас.

И все пак вътрешният й глас повтаряше, че най-разумно е да пази дистанция. Върна се към имейла, подписан със символа на ламията, и следващия час прекара пред дъската, рисувайки диаграми, които попълваше с имена.

Отстъпи няколко крачки към средата на стаята и погледна дъската с критично око. Няколко леки почуквания я извадиха от съсредоточението.

– Прекъсвам ли ви, шефке?

– Не. Влезте, Ириарте, сядайте.

Той обърна един стол към дъската и седна. Амая застана между него и дъската, направи крачка напред и с леко докосване на долния й ръб я завъртя, скривайки написаното.

– Нещо ново от Арискун? – запита, докато се връщаше на масата и сядаше срещу него. Не й убягна удивлението, с което Ириарте прие решението й да скрие диаграмата.

– Не, пълно затишие. Не е имало нов инцидент, но не сме напреднали и в разследването.

– Е, от една страна, можеше да се очаква. Ясно е, че от архиепископията искаха набодена на кол глава, но както споменах, в повечето случаи на осквернявания извършителят или извършителите остават неразкрити. Самият факт, че са взети мерки, действа достатъчно разубеждаващо.

– Така изглежда – отговори той разсеяно.

– Още ли е тук инспектор Монтес?

– Не, тръгна си вече.

Това я изненада, макар че всъщност предпочиташе да не разговаря с него този ден. Беше очаквала, че накрая ще капитулира и ще прояви уважение към нея.

– Исках да поговорим за това, за него.

– За Монтес?

– Както знаете, в петък в Памплона ще се проведе съдебното заседание, на което трябва да се реши дали Монтес се връща на служба, или остава отстранен. Като се има предвид, че сега вие сте шефът, мнението ви ще е от особена тежест.

Амая помълча още няколко секунди и накрая отговори раздразнено:

– Да, инспектор Ириарте, наясно съм с всичко това. Какво всъщност се опитвате да ми кажете?

Той напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна, преди да заговори.

– Опитвам се да ви кажа, че аз ще подкрепя връщането на Монтес на служба.

– Намирам за правилно да се съобразявате със собственото си мнение.

– За бога, шефке! Не смятате ли, че наказанието му беше достатъчно?

– Наказание ли? Не беше наказание, инспекторе, а коректив. Да не би да сте забравили какво направи той, какво бе на път да направи?

– Не, не съм забравил, мислил съм хиляди пъти за случилото се тогава и смятам, че е било предизвикано от цял куп обстоятелства. Монтес тъкмо излизаше от тежък развод, пиеше доста, беше разцентрован, а и злополучната връзка с... Нали разбирате, осъзнал е, че е бил употребен... с една дума, дошло му е много.

– Мисля, че не е нужно да ви напомням, че в полицията се работи под огромно напрежение и не можем да позволим други аспекти от живота ни да се намесват в работата. Всички сме хора, разбира се, и понякога е невъзможно да го избегнем, но има една граница, която не бива да преминаваме, а той го направи.

– Да – призна Ириарте. – Направи го, но оттогава мина цяла година, обстоятелствата се промениха, той вече се е взел в ръце, ходеше на терапия, не пие.

– Ха.

– Добре де, пие по-малко. И трябва да признаете, че е добър полицай и че екипът куца без него.

– Много добре ми е известно, защо мислите, че още не съм му потърсила заместник? Но не смятам, че е готов да се върне, защото не съм убедена, че може да му се гласува доверие. А при работа с убийства нямаме право да рискуваме живота си и да компрометираме разследванията, това е основно правило.

– Доверието е двупосочна пътека – отвърна твърдо Ириарте.

– Какво искате да кажете?

– Че не можеш да изискваш доверие, ако не отвръщаш със същото – заяви Ириарте и кимна към дъската, която тя бе скрила.

Амая се изправи на крака.

– Първо, не крия от вас информация. Написаното на дъската се отнася за друг случай, по който работя лично и още не е официално открит. Ако това се случи, ще осведомя екипа и ще възложа разследването на хората, които сметна за най-подходящи. Трябва да реша дали тази информация е свързана със случая, по който работим, или напротив: дали смесването им няма да провали и двете разследвания. Но ако се съмнявате в способностите ми, можете да се оплачете на главния комисар.

Ириарте гледаше ръцете си.

– Нямам какво да казвам на главния комисар; не се съмнявам във вас, но ми е болно да виждам, че на други хора се доверявате.

– Доверявам се на този, на когото имам доверие. Как бих могла да се доверя на човек, който тръби наляво и надясно, че прехвърлям всичката работа на другите, а аз по цял ден се развявам? И трябва да признаете, че Монтес нямаше откъде да знае това, ако случващото се тук си оставаше тук.