Зовът на костите

– Не мога да те целуна, гримирана съм за телевизията, след час и половина съм на снимки.

„Да, бе, сигурно е заради това“, помисли си Амая.

Освободена от задължението за сърдечност, Флора прекоси салона на токчетата си и като мина покрай нея, остави невидима диря от скъп парфюм.

– Виждам, че добре се справяш с живота, Флора; домът ти е великолепен – каза Амая, оглеждайки луксозното обзавеждане, което сега забелязваше, – а и ти си прекрасна.

Флора се върна с поднос и две чаши кафе.

– Не мога да кажа същото за теб, много си слаба. Мислех, че всички майки напълняват при първата бременност, няколко килца отгоре няма да ти дойдат зле.

Амая се усмихна.

– Да си майка, е изтощително, Флора, но си заслужава. – Не го каза злонамерено, но видя как Флора изкриви лице. – Как върви предаването ти? – попита Амая, за да смени темата.

Лицето на сестра й светна.

– Вече имаме четиресет излъчени програми по местната телевизия, но още на десетата получихме предложения от националните телевизии. Миналата седмица подписахме договор за излъчване от пролетта и вече закупиха предварително два сезона, така че сега понякога се налага да записвам по две-три предавания всеки ден, много работа, но пък е доста добре платена.

– И на Рос й потръгна с пекарната, дори увеличи продажбите.

– Нима? – каза Флора презрително. – Рос жъне плодовете от моя труд. Да не мислиш, че нещата стават ей така, от днес за утре?

– Не, разбира се, само ти казвам, че й потръгна.

– Е, време беше да се оправя сама.

Амая помълча малко повече от минута, докато отпиваше от кафето и се любуваше на характерната форма на мишка, който брегът описваше при Гетария, усещайки растящото неудобство на Флора, която седеше срещу нея, вече изпила кафето си, и непрекъснато опъваше полата на безупречния си костюм.

– Е, на какво дължа честта на твоето посещение? – каза тя най-накрая.

Амая остави чашата върху подноса и погледна сестра си.

– На едно разследване – отвърна.

Усмивката на Флора леко помръкна.

– Разкажи ми за Ан Арбису – продължи Амая, без да отделя очи от лицето й.

Флора се стегна, макар че лекото потреперване на челюстта я издаде. Амая помисли, че ще отрече, но сестра й за пореден път я изненада.

– Какво искаш да знаеш?

– Защо не ми каза, че си я познавала?

– Не си ме питала, сестричке, от друга страна, е напълно нормално. Цял живот съм живяла в Елисондо, познавам почти всички там, виждала съм ги поне, всъщност познавах всички момичета, с изключение на онази доминиканка. Как й беше името?

– Но Ан Арибасу не само си я виждала, били сте близки.

Флора замълча, преценявайки какво точно знае сестра й. Амая й го позволи.

– Разказаха ми, че я видели да излиза от пекарната през задния вход.

– Може да е наминала да се види с някой от работниците – подхвърли Флора.

– Не, Флора, дошла е да се види с теб, разделили сте се сърдечно на вратата.

Флора се изправи и тръгна към прозореца, с което й попречи да наблюдава лицето й.

– Не знам какво значение би могло да има това, дори да е вярно.

Амая също стана, но не помръдна.

– Флора, Ан Арбису е била убита; Ан Арбису е имала връзка с твоя зет Фреди; Ан Арбису е причина за всички страдания на Рос; Ан Арбису е била по определен начин доста близка с теб, за да се сбогувате с целувки и прегръдки. Ан Арбису е умряла в реката от ръката на твоя бивш съпруг. Ти, Флора, уби мъжа, за когото бе омъжена цели двайсет години, но независимо от твоите изявления и преструвки аз не вярвам да си го направила при законна самоотбрана, защото, ако съм сигурна в нещо, то е, че Виктор правеше това, което правеше, защото не беше способен да ти се опълчи, и че по-скоро би умрял, преди да дръзне да те заплаши.

Флора бе стиснала челюсти и гледаше навън, решена да не отговаря.

– Аз те познавам, Флора, знам какво беше мнението ти за жертвите и за това какъв край чака безпътните момичета. Още помня дума по дума как бранеше пазителя на чистотата, който наказвал безочието на малките уличници. Знам, че изобщо не те беше грижа за момичетата и ако реши да спреш Виктор, то не беше, задето бе осеял долината с мъртви момичета. Причината според мен е била, че е посегнал на Ан и това му е била грешката.

Флора се обърна много бавно, всичките й движения издаваха усилието, което правеше да не избухне.

– Не говори глупости, всичко, което казах, бе с цел да го предизвикам. Аз го подозирах, познавах го, както ти каза, двайсет години бях омъжена за него и той, разбира се, ме заплаши, ти беше там, разкрещя ми се, каза, че ще ме убие.

Амая гръмко се разсмя.

– Врели-некипели, Флора, не е вярно. Виктор беше такъв до голяма степен, защото ти се отнасяше към него като към роб. Той те величаеше, обожаваше те и те зачиташе, теб, само теб, и да, права си, бях там, но не видях нищо подобно. Чух първия изстрел, който със сигурност го е повалил, а когато пристигнах, те видях повторно да стреляш... Мисля, че всъщност те видях да го довършваш.

– Нямаш доказателства – извика Флора побесняла и отново се извърна към прозореца.

Амая се усмихна.