Бунтовници

ща толкова силно, че чак ми е трудно да дишам, но т о в а

сега няма значение. Отказвам се да хлипам благоприлично

и грозно се разревавам, у с т а т а ми е широко разтворена,

лицето ми е сгърчено, а в гърлото ми сякаш вие смъртно

ранено животно. Ако продължава така, ще се разпадна на

съставните си части и т о в а може да е за добро - да се

пръсна и да не ми се налага да понасям повече нищо.

Тобиас мълчи дълго, докато риданията ми не утихват.

- Заспивай - казва накрая. - Аз ще разгонвам кошмарите,

ако пак те нападнат.

- С какво?

- С голи ръце очевидно.

Обгръщам кръста му с ръка и дълбоко вдишвам, забила

лице в рамото му. От него се носи дъх на пот, свеж въздух

прибирам в стаята, заварвам Питър да стои край леглото

ми.

Инстинктивно заставам нащрек и оглеждам с т а я т а за

т ъ п предмет.

- Изчезвай - казвам с цялата твърдост, на която съм

Г Л А В А

способна. Трудно ми е обаче да удържа гласа си да не трепе­

Ш Е С Т А

ри. Няма как да забравя погледа му, когато ме провеси над

бездната, стиснал гърлото ми, или как ме блъскаше 6 сте­

ната в лагера на Безстрашните.

Той се обръща да ме погледне. Напоследък в очите му

Тази сутрин се събуждам от шум на електрическа само­

няма обичайната злоба към мен - сега изглежда просто из­

бръсначка. Тобиас стои пред огледалото, а главата му е о т ­

тощен, стойката му е отпусната, а ранената ръка виси на

метната така, че да вижда извивката на челюстта си.

превръзка през врата. Това обаче не може да ме заблуди.

Обгръщам с ръце коленете си, покрити с чаршафа, и го

- Какво правиш в с т а я т а ми?

наблюдавам.

Той пристъпва по-близо.

- Добро у т р о - казва т о й . - Как спа?

- А ти защо преследваш Маркъс? Видях те вчера след

- Добре.

закуска.

Ставам, когато т о й отново о т м я т а глава и се съсре­

Отвръщам втренчено на вперения му поглед.

доточава върху челюстта си, обвивам ръце около т я л о т о

- Това не ти влиза в работата. Изчезвай!

му и притискам чело към гърба там, където изпод ризата

- Тук съм, защото не разбирам защо точно ти трябва

се подават татуировките му на Безстрашен.

да съхраняваш хард диска - казва. - Напоследък си доста не­

Той оставя самобръсначката и слага ръце върху моите.

уравновесена.

Никой от нас не нарушава тишината. Аз се заслушвам в

- Значи и? съм неуравновесена, така ли? - изсмивам се. -

ритъма на неговото дишане, т о й лениво гали пръстите

Това звучи доста странно от т в о я т а уста.

ми. За миг предстоящата ни задача е забравена.

Питър свива устни и нищо не отговаря. Присвивам

- Аз също трябва да се приготвя - казвам след малко.

очи.

Никак не ми се тръгва, но днес трябва да работя в перал­

- Защо си толкова загрижен за хард диска, между друго­

н о т о и не искам Миротворците да ме обвинят, че не из­

т о ?

пълнявам моята част от споразумението.

- Не съм толкова тъп. Знам, че на него се съхранява мно­

- Ще ти донеса нещо за обличане - казва т о й .

го повече от базата данни за симулацията.

Няколко минути по-късно крача боса по коридора, обле­

- Май наистина не си толкова тъп, а? - отговарям. -

чена в тениската, с която спах, и къси панталонки, които

Смятащ, че ако го доставиш на Ерудитите, те ще ти

Тобиас взе назаем от един от Миротворците. Когато се

п р о с т я т измяната и ще си възвърнеш благоволението им.

- Не ми трябва т я х н о т о благоволение - отвръща т о й

Тръгвам към него, но т о й се изплъзва в коридора.

и отново пристъпва към мен. - Ако го исках, нямаше да ти

- Не смей да ми викаш момиченце.

помогна в лагера на Безстрашните.

- Ще ти викам както си поискам.

Забивам показалец в гърдите му толкова силно, че нокъ­

Атакувам и се целя с левия юмрук там, където ще го

т я т м и потъва.

заболи най-много: огнестрелната рана в ръката. Той избягва

- Помогна ми, защото не искаше да те прострелям пов­

удара, но вместо да опитам отново, аз сграбчвам ръката

торно.

му и я усуквам с всичка сила на една страна. Питър започва

-Може и да не съм любимец на Аскетите, след като пре­

да пищи с пълно гърло, а докато вниманието му е насоче­

дадох собствената си каста - т о й хваща пръста ми, - но

но към болното място, аз го ритам здраво по коляното и

няма да позволя някой да ме командва, особено Ерудитите.

т о й пада на земята.

Дръпвам ръката си и я избивам така, че да не може да я

Коридорът се изпълва с хора, облечени в сиво и черно,

задържи. Дланите ми са потни.

жълто и червено. Превит надве, Питър се втурва към мен

- Не съм и очаквала да го разбереш. - Бърша ръце в края

и ме удря в стомаха. И аз се превивам, но болката не ме спи­

на тениската си, приближавайки неусетно към скрина. - Бас

ра - издавам нещо средно между стенание и писък и на свой

ловя, че ако атаката беше срещу Прямите вместо срещу

ред се хвърлям към него. Левият ми лакът е.вдигнат на ни­

Аскетите, щеше да позволиш да застрелят семейството

в о т о на устата, така че да мога да го забия в лицето му.

ти между очите, без гък да кажеш. Само че аз не съм такава.

Един от Миротворците ме сграбчва за ръцете и почти

- Внимавай какво говориш за семейството ми, Дървена­

ме повдига над земята, дърпайки ме по-далече от Питър.