Бунтовници

от баща си. - Има много други решаващи фактори.

па. Няма нужда непременно да лепиш етикети.

Като да избягаш от човека, когото си направил свой

- Харесва ми да квалифицирам нещата - отвръща фер­

съюзник. Усещам пристъп на вина.

нандо и повдига тъмните си вежди.

- Продължавай в същия дух и никой няма да се досети, че

Поглеждам към фернандо. Последния път, когато про­

не си Ерудит - поощрява ме фернандо.

никнах в централата на една от кастите, бях с пистолет

Прокарвам гребена през косата си, после я прибирам зад

в ръка и оставих трупове след себе си. Ще ми се този п ъ т

ушите.

да стане различно. Имам нужда този п ъ т да бъде различно.

- Не, е т о така - казва Кара. После вдига един паднал

- Това ми харесва - казвам. - Бунтовник. Идеално.

пред лицето ми кичур и го защипва със сребърна шнола, как­

- Е т о , виждащ ли? - обръща се към Кара фернандо. - Не

то правят момичетата на Ерудитите.

съм единственият.

Кристина вади пистолетите, които сме взели със себе

- Поздравления - кисело отвръща т я .

си и ме поглежда.

Забивам поглед в моите дрехи на Ерудит, докато оста­

- Искаш ли единия? - пита. - Или предпочиташ шоко­

налите се преобличат.

вия апарат?

- Не е сега моментът да спазваш благоприличие, Дърве­

Забивам поглед в пистолета, който държи. Ако не прие­

ната - подмята с остър поглед Кристина.

ма дори шоковия апарат, ще бъда напълно беззащитна пред

Знам, че е права, затова събличам червената си риза и

онези, които с радост биха ме застреляли. Взема ли го оба­

я заменям със синята. После хвърлям поглед към Маркъс и

че, показвам слабост пред фернандо, Кара и Маркъс.

фернандо, за да се убедя, че не гледат към мен, и сменям и

- Знаеш ли какво би казал Уил? - продължава Кристина.

панталона. Оказва се, че четири пъти трябва да подгъна

- Какво? - питам и гласът ми секва.

- Щеше ga me посъветва ga го преодолееш - казва т я . -

разкрият Аскетите преди нападението, то е било доста­

Да престанеш да се държиш к а т о глупачка и да вземеш про­

тъчно важно, за да накара Джанийн да прибегне до край­

клетия пистолет.

ни и смразяващи действия, за да ги спре. А сега на мен ми

Уил наистина не понасяше глупавото поведение. Кристи­

предстои да довърша т я х н о т о дело, делото, заради което

на сигурно е права; тя го познаваше по-добре от мен.

беше избита половината от старата ми каста. И залогът

Освен т о в а т я , която също като мен загуби скъп човек

е моят живот.

в онзи ден, успя да ми прости - нещо, което ми се виждаше

Двете с Кристина тръгваме напред. Тичаме по чисти­

невъзможно. Това щеше да е непосилно за мен, ако бях на ней­

те и равни т р о т о а р и на Медисън Авеню, минаваме покрай

н о т о място. Тогава защо ми е толкова трудно да простя

„ С т е й т " и продължаваме към Мичиган Авеню.

на самата себе си?

Преди пресечката при централата на Ерудитите вне­

Слагам ръка върху пистолета, който ми подава Кри­

запно се заковавам на място.

стина. Металът е още топъл от допира на дланта й. Усе­

Точно пред нас, разредени на две крачки един от друг,

щам споменът как го застрелях да превзема мислите ми и

с т о я т четири редици хора, повечето облечени в черно

се опитвам да го потисна. Той обаче не позволява да бъде

и бяло, насочили заредени пистолети. Примигвам и те се

заглушен. Оставям пистолета.

превръщат в контролирани от симулацията Безстрашни,

- Шоковият апарат е идеално решение - казва Кара,

плъзнали из сектора на Аскетите по време на симулацион-

отупвайки невидими косъмчета от ръкава на ризата си. -

ната атака. „Овладей се! Овладей се, овладей се, овладей

Мен ако питаш, Безстрашните и без т о в а са прекалено

се..." Отново примигвам и срещу мен пак са Прямите, ма­

пристрастени към пистолетите.

кар че някои са облечени целите в черно и приличат повече

фернандо ми подава шоковия апарат. Ще ми се някак да

на Безстрашни. Ако не внимавам, ще загубя представа къде

покажа на Кара колко съм й благодарна, но тя не гледа към

и по кое време се намирам.

мен.

- Божичко - простенва Кристина. - Сестра ми, моите

- Как да скрия това нещо? - питам.

родители...

Ами ако те...

- Изобщо не си прави труда - отвръща фернандо.

Тя ме поглежда и аз разбирам за какво си мисли, защото

- Добре.

вече съм го преживявала. Къде са нашите? Трябва да ги о т ­

- Най-добре да тръгваме - намесва се Маркъс.

крия. Но ако и нейните родители са като тези контроли­

Сърцето ми бие толкова отчетливо, сякаш отброява

рани от симулацията и въоръжени Прями, тя с нищо не би

секундите, но иначе цялото ми тяло е безчувствено. Едва

могла да им помогне.

усещам земята под себе си. Никога досега не съм била тол­

Питам се дали и Лин не стои в такава редица, но на

кова изплашена. Като знам какво преживях по време на си­

някоя друга улица.

мулациите и какво направих, докато траеше симулационна-

- Какво ще правим?! - изохква фернандо.

та атака, това е напълно нелогично.

Пристъпвам към Прямите. Може би не са програмирани

Или пък точно обратното. Каквото и да са искали да

за стрелба. Вглеждам се в безизразните като стъкло очи на

жена с бяла блуза u черни панталони. Изглежда така, сякаш