Бунтовници

покрит с плочи. От двете му страни има врати, някои са

се прибира от работа. Правя още една крачка.

отворени, други - не. Когато надничам през отворените

Изстрел. Инстинктивно се хвърлям по очи на земята

врати, виждам вътре редици стари чинове и черни дъски

и прикривам главата си с ръце, после пълзя назад, докато не

като в централата на Безстрашните. Въздухът мирише

опирам обувките на фернандо. Той ми помага да се изправя.

на мухъл, сякаш страниците на книга от библиотеката са

- Какво ще кажеш да не правиш повече така, а? - пита.

поляти с препарат за почистване.

Навеждам се напред - не много - и надничам в пряката

- Това навремето е било търговска палата, но ерудити­

между сградата до нас и централата на Ерудитите. Там

те я превърнаха в училище за следизборна квалификация -

също с т о я т Прями. Няма да се изненадам, ако плътен кон­

вой от Прями охранява целия периметър около централа­

пояснява фернандо. - След основния ремонт в централа­

та на Ерудитите.

та на Ерудитите преди десетина години обаче - нали се

сещаш, когато всички сгради отвъд парка Милениум бяха

- Има ли друг п ъ т към централата на Ерудитите? - пи­

свързани една с друга - тук вече не преподават. Всичко е

там.

много старо и не подлежи на обновяване.

- Поне аз не знам за такъв - обажда се Кара. - Освен ако

- Благодаря за урока по история - обажда се Кристина.

не искаш да минеш по покривите.

Щом стигам края на коридора, влизам в една от клас­

И се засмива, докато го казва, сякаш е някаква шега. По­

ните стаи, за да се ориентирам къде се намирам. Виждам

глеждам я с вдигнати вежди.

гърба на централата на Ерудитите, но т а м няма прозорци

- Я чакай - сепва се т я . - Нали не мислиш за...

на нивото на улицата.

- Покрива ли? - казвам. - Не. За прозорците.

Точно пред прозореца, толкова близо, че мога да го пипна,

Тръгвам наляво, като внимавам да не доближа и на сан­

ако протегна ръка, стои момиченце от Прямите, стисна­

т и м е т ъ р до Прямите. Сградата отляво гледа към центра­

ло пушка, която е дълга колкото ръчичката му. С т о и така

лата на Ерудитите. Трябва да

има поне няколко прозореца,

обърнати в тази посока.

неподвижно, че се чудя дали изобщо диша.

Протягам врат, за да видя прозорците на по-горните

Кара мърмори нещо под нос за откачените изпълнения

етажи. Бившата училищна сграда над главата ми има мно­

на Безстрашните и хуква след мен, а фернандо, Маркъс и

го прозорци, но в отсрещната централа на Ерудитите е

Кристина я следват. Опитвам се да отворя аварийния из­

само един, на нивото на т р е т и я етаж.

ход на сградата, но се оказва заключен.

- Добри новини - казвам. - Открих начин как да минем

Кристина пристъпва напред и нарежда: „Пази се!". После

насочва пистолета към патрона на бравата. Прикривам

о т т а т ъ к .

лицето си с ръце и тя стреля. Чува се оглушителен трясък,

последван от силен екот - неизбежен ефект от стрелба в

толкова тясно пространство. Ключалката е разбита.

Отварям в р а т а т а и влизам. Посреща ме дълъг коридор,

- Нандо ли? - поглеждам го. - Аз пък си мислех, че Еруди­

т и т е не харесват галените имена.

- Когато красиво момиче ти вика на галено, единстве­

н о т о логично нещо е да й отвърнеш - отговаря т о й .

Кристина обръща глава и отначало си мисля, че е сму­

Г Л А В А

тена, но после забелязвам сгърченото й лице, сякаш т о й я

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И В Т О Р А

е зашлевил, а не й е направил комплимент. Още й е рано да

флиртува след смъртта на Уил.

Заедно с нея избутваме края на стълбата през прозоре­

ца и я прехвърляме през празното пространство между

Всички се пръскат из сградата да т ъ р с я т килери за ин­

двете сгради. Маркьс ни помага да я закрепим стабилно,

струменти и санитарни принадлежности, защото съм ги

фернандо възкликва победоносно, когато стълбата опира

инструктирала да о т к р и я т стълба. Чувам скърцането на

перваза на прозореца в централата на Ерудитите.

кецове по плочките и викове „Намерих един - не, чакай,

- Дойде ред да строшим стъклото - казвам,

т у к има само кошчета, забрави" или „Колко дълга трябва

фернандо вади уреда за чупене на стъкла от джоба

си и

да е т а я стълба? Май само с т р и стъпала не върши работа,

ми го подава.

а? .

- Предполагам, че ти си най-точна.

Докато те търсят, намирам класна стая на т р е т и я

- На твое място не бих разчитала много на т о в а - каз­

етаж, чиито прозорци гледат към прозореца в централа­

вам. - Дясната ми ръка е извън строя. Трябва да хвърлям с

та на Ерудитите. Чак на т р е т и я п ъ т успявам да отворя

лявата.

подходящия прозорец.

- Дай на мен - обажда се Кристина.

Провесвам се навън над уличката и се провиквам: „Ей!",

Тя натиска бутона върху диска и го запраща през улица­

после прикляквам бързо. Не чувам изстрели. „Хубаво - каз­

т а , мятайки от долу на горе. Стискам юмруци, докато

вам си, - значи, не реагират на шумове."

чакам да се приземи. Той отскача от перваза и се търкулва

Кристина влиза победоносно в с т а я т а със стълба под

към прозореца. Проблясва оранжева светлина и изведнъж

мишница, останалите вървят след нея.

стъклото - заедно със стъклата на съседните прозорци,