Бунтовници

- Открих стълба! Мисля, че ще е достатъчно дълга, ако

както и на тези отгоре и отдолу - се пръскат на с т о т и ц и

я разгънем.

парченца, които се посипват върху Прямите отдолу.

Тя внезапно се обръща и краят на стълбата удря рамо­

В същия момент Прямите се обръщат и започват да

то на фернандо.

стрелят нагоре към небето. Всички около мен се хвърлят

- Оле! Извинявай, Нандо.

на пода, но аз оставам права. Част от мен се възхищава на

От удара очилата му са се кривнали на една страна. Той

съвършения им синхрон, но другата е отвратена, че Джа-

се усмихва на Кристина, сваля очилата и ги пъха в джоба си.

нийн Матюс е успяла да превърне хората на още една кас-

ma om човешки същества в колелца на бездушна машина.

само още няколко стъпала.

Н и т о един от куршумите не уцелва прозореца на класната

Над улицата се извива вятър и ме тласка на една страна;

стая, н и т о успява да попадне вътре.

сещам се как се катерехме с Тобиас по Виенското колело.

Когато Прямите прекратяват стрелбата, надниквам

Тогава т о й ме подкрепяше.

надолу към улицата. Те са се върнали на изходна позиция и

Зървам паважа т р и етажа под мен - от т у к паветата

част от т я х са с лице към Медисън АвенЬ, а другите гле­

изглеждат много по-дребни от обичайното - и редиците

д а т към улица „Уошингтън".

на Прямите, поробени от Джанийн. Ръцете ми - особено

- Реагират само на движение, затова гледайте да не пад­

дясната - вече болят, докато пълзя сантиметър по санти­

нете от стълбата - казвам. - Първият, който премине,

метър над зейналата празнина.

ще я държи от другата страна.

Стълбата се залюлява и краят й се плъзга към ръба на

Прави ми впечатление, че Маркьс, който би трябвало

перваза отсреща. Кристина държи здраво другия край, но

да е най-жертвоготовният сред нас, не предлага да бъде

не може да й попречи да падне от отсрещния прозорец.

първи.

Стискам зъби и се опитвам да не правя резки движения, но

- Май днес не се чувстваш много като един от Дървени­

не мога да придвижвам и двата си крака едновременно. Ще

т е , а, Маркьс? - обажда се Кристина.

трябва да продължа, макар че още леко се люлее. Само още

- На твое място бих внимавал кого обиждам - отвръща

няколко стъпала.

т о й . - Все още съм единственият сред вас, който може да

Стълбата се накланя наляво и когато премествам дес­

открие онова, което търсим.

ния си крак напред, не улучвам пречката.

- Това запааха ли беше?

Надавам вик, когато т я л о т о ми залита на една страна,

- Аз ще мина първа - казвам, преди Маркьс да е успял да

прегръщам стълбата, а кракът ми увисва във въздуха.

отговори. - Нали и аз съм една от Дървените.

- Добре ли си? - провиква се Кристина отзад.

Затъквам шоковия апарат в колана на джинсите и се

Не отговарям. Прибирам крака си и го свивам под т я ­

покатервам върху един от чиновете, за да стигна прозоре­

лото. От падането ми стълбата се е приплъзнала още по-

ца. Кристина придържа

стълбата, докато се покатервам

близо към края на перваза. Сега се държи само на няколко

върху нея и започвам да пълзя напред.

милиметра бетон.

Навън заставам на четири крака върху тесните летви

Решавам да се движа по-бързо. Мятам се към прозореца

от двете страни и впивам ръце 6 пречките на стъпала­

в мига, когато стълбата се изплъзва. Вкопчвам се в перваза

т а . Стълбата е стабилна и здрава, колкото може да бъде

и бетонът охлузва пръстите ми, понесли т е ж е с т т а на ця­

една консервна кутия - огъва се и скърца под т е ж е с т т а ми.

л о т о тяло. Няколко гласа надават писък зад мен.

Опитвам се да не гледам надолу към Прямите; опитвам се

Стискам зъби, докато се набирам нагоре, дясното ми

да не мисля как насочват пушки нагоре и стрелят по мен.

рамо гори от болка. Опипвам с върховете на кецовете

Дишайки насечено, не откъсвам поглед от целта - про­

тухлената стена, надявайки се да открия някаква издати­

зорецът в централата на Ерудитите. До т а м о с т а в а т

на, на която да се опра, но и това не помага. Крещя през

стиснати зъби, докато се изтеглям по корем върху перва­

Въпреки пламналите от болка ръце и длани, се провесвам

за - горната половина от т я л о т о ми е вече вътре, но дру­

през прозореца и издърпвам отсамния й край. После я държа

гата все още се люлее във въздуха. За щастие, Кристина не

здраво, докато Кристина пълзи по нея.

е позволила на стълбата да падне прекалено далече. Никой

Сега стълбата е много по-стабилна и Кристина без уси­

от Прямите не стреля по мен.

лие минава над улицата. Тя заема м я с т о т о ми, докато под­

Най-накрая се вмъквам в централата на Ерудитите.

пирам дръжката на в р а т а т а с кошчето за боклук, за да не

Попаднала съм в тоалетна. Стоварвам се на пода върху

ни изненада никой. После пъхам ръце под студената струя

лявото си рамо и се опитвам да дишам въпреки парализи­

вода, за да облекча болката.

ращата болка. По челото ми се стича п о т .

- Много умно, Трие - подмята Кристина.

От кабинката излиза жена от Ерудитите, аз се изпра­

- Само не знам защо си толкова изненадана.

вям на крака, измъквам шоковия апарат и го насочвам към

- Ти просто... - тя замълчава. - Имаш наклонности на