Бунтовници

нея, без да се замисля.

Ерудит, нали?

Тя замръзва на място с вдигнати ръце, на подметката й

- Това сега имали някакво значение? - отвръщам прекале­

е залепнала тоалетна хартия.

но остро. - Кастите се разпадат и трябва да си признаем,

- Не стреляйте! - Очите й са изхвръкнали от орбити­

че е било глупаво изобщо да бъдат създавани.

т е .

Никога не съм си позволявала да кажа нещо подобно.

Чак тогава се сещам, че съм облечена като Ерудит. Ос­

Дори не съм си го помисляла. Но сега съм изненадана, че го

тавям шоковия апарат на ръба на умивалника.

вярвам - че мисля като Тобиас.

- Извинявайте - казвам. Опитвам се да наподобя офици­

- Не исках да те обидя - казва Кристина. - Няма нищо

алния тон, присъщ на Ерудитите. - Малко съм напрегната

лошо да имаш наклонности на Ерудит. Особено сега.

заради всичко, което се случва. Връщам се да взема някои

- Извинявай, просто съм... напрегната. Това е.

от резултатите на наши т е с т о в е в... лаборатория 4-А.

Маркъс се вмъква през прозореца и се стоварва върху

- О! - казва жената. - Това ми се вижда твърде неразум­

плочките на пода. Кара е изненадващо пъргава - придвижва

но.

се върху стълбата, сякаш подръпва струните на банджо,

- Данните са от изключителна важност - отговарям,

като едва докосва всяко стъпало, преди да се прехвърли на

стараейки се да говоря високомерно като Ерудитите, кои­

следващото.

то познавам. - Няма да позволя да ги надупчат куршумите.

фернандо е последен и ще бъде в същото положение

- Едва ли съм в състояние да ви разубедя - казва т я . - А

като мен - стълбата е стабилно закрепена само от едната

сега, ако ме извините, ще си измия ръцете и ще се скрия.

страна. Приближавам прозореца, за да го предупредя навре­

- Добра идея - казвам. Решавам да не споменавам, че има

ме, ако започне да пада от отсрещния перваз.

тоалетна хартия на подметката.

фернандо, за когото не съм очаквала да има проблем при

Поглеждам навън. О т т а т ъ к уличката Кристина и фер­

преминаването, се движи най-непохватно от всички. Си­

нандо се о п и т в а т отново да опрат стълбата на перваза.

гурно цял живот

е стоял пред компютъра или с книга в

ръка. Той пълзи напред с пламнало лице и толкова здраво

стиска пречките, че ръцете му се покриват с червени пет­

на.

Когато е точно на средата, забелязвам нещо да се из­

плъзва от джоба му. Очилата.

Г Л А В А

- фернан... - изкрещявам, но вече е прекалено късно.

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И Т Р Е Т А

Очилата политат надолу, удрят се в ръба на стълбата

и падат върху паважа.

Прямите отдолу стрелят к а т о по команда във въздуха,

фернандо изкрещява и пада върху стълбата. Един куршум

Кристина отстъпва от прозореца. Всички сме се вкаме­

попада в крака му. Отначало не виждам къде го уцелва дру­

нили по местата си.

гият, но скоро по кръвта, която капе между пречките на

- Не искам да прозвучи коравосърдечно - обажда се Мар­

стълбата разбирам, че не е на добро място.

кьс, - но трябва да действаме, преди Безстрашните и без­

Фернандо гледа към Кристина с разширени очи и посивя­

кастовите да са нахлули в сградата. Освен ако вече не са го

ло лице. Кристина се протяга извън прозореца, сякаш иска

направили.

да го докосне.

Дочувам трополене по прозореца и рязко извръщам гла­

- Не изглупявай! - произнася т о й със слаб глас. - Зарежи

ва, повярвала за миг, че е фернандо, който се опитва да

ме.

влезе. Но е само дъждът.

Това е последното, което казва.

Излизаме от тоалетната, предвождани от Кара. Сега

тя е наш водач. Най-добре познава централата на Еруди­

т и т е . Веднага след нея е Кристина, после Маркьс и накрая

аз. Попадаме в коридор, който е като всички останали ко­

ридори на Ерудитите: бял, ярко осветен, стерилен.

Сега обаче е така оживено, както никога преди не съм

виждала централата на Ерудитите. Хора, облечени в си­

ния цвят на кастата, сноват напред-назад на групички и по

единично, подвиквайки един на друг: „Те са при централния

вход! Качете се колкото може no-нагоре!" и „Блокирали са

асансьорите! Използвайте стълбището!". Чак сега, насред

целия този хаос, си давам сметка, че съм оставила шоковия

апарат в тоалетната. Отново съм напълно беззащитна.

Покрай нас притичват и изменници от Безстрашните,

въпреки че не са обезумели като Ерудитите. Питам се как­

Очите му са като на майка - убитозелени, почти сиви,

во ли правят Йохана, Миротворците и Аскетите в този

макар синята риза да прави цвета им по-наситен.

хаос. Дали се грижат за ранените? Или с т о я т пред дулата

- Какви ги вършиш, Кейлъб?! - отвръщам.

на Безстрашните, прикривайки невинните Ерудити, за да

- Дойдох да ви спра. - Гласът му потрепва. Пистоле­

посрещнат куршумите в името на мира?

т ъ т играе в ръката му.

Побиват ме тръпки. Кара ни води към аварийното

- Ние спасяваме базата данни на Ерудитите, за да не

стълбище и ние се смесваме с група ужасени Ерудити, дока­

бъде унищожена от безкастовите - казвам. - Едва ли искаш

то изкачваме един, втори, т р е т и етаж. После Кара бута

да ни попречиш.

с рамо някаква врата близо до площадката, притискайки

- Не е вярно - отговаря т о й . После рязко извръща глава

пистолета към гърдите си.