Бунтовници

Мисля, че знам какво ще стане, ако тръгна към вратата,

то й не е т а м . Свивам вежди.

но въпреки т о в а трябва да опитам. Втурвам се напред в

- Нарушител - обявява отново гласът. Сега прилича

опит да се стрелна покрай нея, но тя вече е предвидила моя

на Джанийн, но може и да е само плод на въображението

ход. Сграбчва раненото ми рамо и ме блъска настрани. Из­

ми. - Имаш п е т минути да стигнеш синята врата, преди

пищявам толкова силно, че гърлото ме заболява. Имам чув­

о т р о в а т а да те повали.

с т в о т о , че с т о т и ц и кинжали се забиват все по-дълбоко в

- КакВд?!

дясната ми половина. Когато се свличам на колене, тя ме

Но аз много добре чух. Отрова. П е т минути. Не би

ритва в корема и аз се просвам на пода, вдишвайки вдигна­

трябвало да съм изненадана; т о в а е дело на Джанийн, също

лия се прах.

толкова безсъвестно, каквато е и самата т я . Тялото ми

Точно т о в а бих направила и аз на нейно място, мисля

цялото се тресе и се питам дали о т р о в а т а вече не дейст­

си, притискайки корема. Ако искам да я победя, трябва да

ва, дали вече не поразява мозъка ми.

реша как да победя самата себе си. Но как да я надвия, след

„Съсредоточи се." Няма как да се измъкна, трябва да

като тя владее същите техники и е също толкова съобра­

продължа или...

зителна и умна, каквато съм и аз?

Или нищо. Просто трябва да продължа.

Тя отново приближава, затова се надигам и се опитвам

Тръгвам към в р а т а т а и някой се изпречва на пътя ми.

да преодолея болката в рамото. Сърцето ми ускорява ри-

тъма си. Посягам да я ударя, но тя ме изпреварва. Навеждам

Докато тя се опитва да се освободи, аз вдигам колене

се в последния момент, юмрукът й уцелва ухото ми и аз

към гърдите. После я отблъсквам назад, ръмжейки от уси­

губя равновесие.

лие, докато не опирам стъпала в корема й. Ритам, а лицето

Отстъпвам няколко крачки с надеждата, че няма да ме

ми гори.

преследва, но тя тръгва към мен. Напада ме отново, к а т о

Това е логическа загадка: в схватка между двама напълно

този п ъ т ме сграбчва за рамото и със сила ме превива към

еднакви по сила борци, кой ще победи?

сгънатото си коляно.

Отговор: н и т о единият от тях.

Вдигам ръце да предпазя корема си и блъскам коляното й

Тя се изправя и изтрива кръвта от устните си.

с всичка сила. Тя не го очаква; залита назад, но не пада.

Следователно не трябва да сме напълно еднакви. Каква

Нахвърлям се срещу нея. В мига, когато решавам да я

е разликата между нас?

ритна, осъзнавам, че т о в а е и нейното желание. Избягвам

Тя отново тръгва към мен, но аз имам нужда от малко

ритника й.

време, за да размисля. Затова започвам да отстъпвам при

Щом реша да направя някакъв ход, тя решава същото. В

всяка нейна крачка. С т а я т а около мен се залюлява и се на­

най-добрия случай двете бихме могли да стоим неподвиж­

кланя встрани. Политам, опирайки длан в пода, за да запазя

но една срещу друга. Аз обаче трябва да я поВааа, за да стиг­

равновесие.

на вратата. За да оцелея.

Кое е различното между нас? Имаме еднакво тегло, ед­

Опитвам се да обмисля действията си, но тя отново

накви бойни умения, еднакъв начин на мислене...

напада, сбърчила чело от напрежение. Сграбчва ръката ми,

Зървам в р а т а т а над рамото й и се досещам: целта ни

аз стискам нейната и двете се оказваме вплетени в мърт­

е различна. Аз трябва да мина през тази врата. Тя трябва

ва хватка.

да я защитава. Но дори в симулацията не е възможно да го

Едновременно вдигаме лакти и замахваме. Навеждам се в

иска толкова отчаяно като мен.

последния момент и забивам моя 6 зъбите й.

Втурвам се към края на ринга, където има маса. Само

И двете надаваме вик. Кръв шурва от у с т а т а й по ръка­

преди миг на нея нямаше нищо, но аз знам правилата, кои­

та ми. Тя стиска зъби и стене, после се нахвърля срещу мен,

то действат при симулацията, и как да ги контролирам.

много по-устремно, отколкото съм очаквала.

В мига, в който си го пожелавам, върху масата се появява

Тежестта й ме събаря. Тя ме приковава с коляно към

пистолет.

пода и се опитва да ме удари в лицето, но аз кръстосвам

Блъскам се в масата, черните петна ми пречат да пре­

ръце пред себе си. Юмруците й попадат в тях, всеки се

ценя разстоянието добре. Не усещам болката от удара.

стоварва к а т о камък отгоре.

Чувствам kale цялото ми лице пулсира с ритъма на сърце­

С тежък с т о н сграбчвам к и т к а т а й и в същия момент

т о , сякаш то е напуснало своето място в гърдите и пълзи

в ъгълчетата на очите ми заиграват тъмни петна. „От­

към мозъка.

ровата."

В другия край на стаята, на пода пред моята двойничка,

„Съсредоточи се."

се появява пистолет. И двете посягаме към оръжието.

Усещам т е ж е с т т а на пистолета, неговата гладка по­

върхност и забравям за нея, забравям за отровата, забра­

вям за всичко.

Гърлото ми се свива, сякаш някаква ръка ме души. Гла­

вата ми пулсира от внезапния недостиг на въздух; усещам

биенето на сърцето по цялото си тяло, навсякъде.

Г Л А В А

Моята двойничка, която допреди миг стоеше между

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Е Т А

мен и вратата, сега е изчезнала. Уил е заел м я с т о т о й. „Не,