Бунтовници

лъха на спарено. - Ние двамата продължаваме, освен ако не

жието и залита напред. Стоварва се върху мен и блъска гла­

искаш да отида сам.

вата ми в едно от бетонните стъпала. Ръката на мърт­

- Той е прав - намесва се Кристина. - Няма време за губе­

вия охранител се врязва в гърба ми.

не. Аз ще остана т у к и ще се погрижа Eg да не ви преследва

Маркьс вдига пистолета на Едуард и го насочва и към

Кимвам. Маркьс дръпва пръста си, оставяйки болезнена

двамата.

следа върху гърдите ми. Разтривам м я с т о т о и отварям

- Ставай, Трие - нарежда. А после към Едуард: - Ти! Да не

в р а т а т а на най-горната площадка. Поглеждам назад, преди

си мръднал!

да вляза. Кристина ме изпраща с болезнена усмивка, при­

Пипнешком се опирам на стъпалото и се измъквам из­

тиснала ръка към бедрото.

под Едуард и мъртвия охранител. Едуард сяда върху трупа,

сякаш е някаква ВцгааВнищ и притиска раната с две ръце.

ху плещите ми се удвоява. Ами ако не успея да преодолея

защитата, която Джанийн със сигурност е инсталирала

срещу нежелани посетители? И дори някак да се добера до

компютъра, ще открия ли правилния файл?

Поставям ръка върху дръжката на вратата. Никъде не

Г Л А В А

се вижда ключалка. Когато Тори разказваше за драконовски­

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т

те мерки за охрана, си представях, че трябва да има специа­

И Ч Е Т В Ъ Р Т А

лен код за достъп, пароли и скенер на окото, но до момен­

та всички врати се о т в а р я т свободно.

Защо обаче т о в а ме тревожи?

Отварям моята врата, а Маркъс - неговата. Споглежда-

С т а я т а пред мен прилича повече на преддверие: широка

ме се. Аз прекрачвам през прага.

и къса, а подът, стените и таванът са покрити с плочки в

един и същ нюанс на синьото. Всичко блести, но не мога да

+ + +

открия източника на светлина.

Отначало не забелязвам никакви врати, но когато очи­

С т а я т а , както и преддверието о т т а т ъ к , е цялата

те ми привикват с цвета, различавам правоъгълник върху

синя, но т у к ясно си личи източникът на светлина. Тя

стената отляво и още един - върху стената отдясно.

идва от центъра на всеки от панелите върху тавана, пода

Само две врати.

и стените.

- Трябва да се разделим - казвам. - Няма достатъчно вре­

Щом в р а т а т а се затваря зад мен, чувам т ъ п звук, сякаш

ме да се дебнем един друг точно сега.

някаква ключалка се затваря. Сграбчвам отново дръжката

- Коя страна си избираш? - п и т а Маркъс.

и я натискам с все сила, но тя не поддава. Хваната съм в

- Дясната - казвам. - Не, чакай. Лявата.

капан.

- Добре, аз отивам надясно.

Тънки пронизващи лъчи се насочват към мен от всички

- Ако аз открия компютъра първа, какво да търся? - пи­

краища. Клепачите ми не са достатъчни да з а щ и т я т очи­

там.

те и се налага да ги прикрия с длани.

- Откриеш ли компютъра, значи ще намериш и Джа­

Чувам спокоен женски глас: „Беатрис Прайър, в т о р о по­

нийн. Предполагам, че има как да я принудиш да изпълни

коление. Родна каста: Аскети. Избрана каста: Безстрашни.

нарежданията т и . В края на краищата тя не е свикнала на

Доказан Дивергент".

болка - отговаря т о й .

Откъде тази стая знае коя съм?

Кимвам. Поемаме с еднаква крачка всеки към своята вра­

И какво означава „второ поколение"?

т а . Само преди миг раздялата с Маркъс щеше да е облек­

„Статус: нарушител."

чение за мен. Но сега, когато оставам сама, бремето вър-

Дочувам прищракване и леко разтварям пръсти, колко-

mo ga видя дали лъчите са изчезнали. Не са, но от освети­

Ниска и слаба фигура, с руса коса и тъмни кръгове под очи­

телните тела на тавана излиза цветен дим. Инстинктив­

т е . Това съм аз.

но притискам длан към у с т а т а си. Още няколко секунди се

Отражение? Махам срещу нея, за да видя дали ще повто­

взирам през синята мъгла. После вече пред погледа ми няма

ри огледално движението ми. Не го прави.

нищо.

- Здравей - казвам. Тя не отговаря. Не съм и очаквала.

Сега с т о я в пълен мрак, толкова плътен, че дори когато

Какво е това? Преглъщам мъчително, за да премахна

поднасям ръка пред очите си, не мога да различа очертания.

заглъхването в ушите си, които сякаш са натъпкани с па­

Трябва да прекося с т а я т а и да потърся врата на отсрещ­

мук. Ако Джанийн го е измислила, сигурно е т е с т за инте­

ната страна, но ме е страх да помръдна - кои знае какво ще

лигентност и логическо мислене. Значи ми трябва бистра

ме сполети, ако го направя.

мисъл, което налага да се успокоя. Опирам длани в гърдите

После ме залива светлина и се озовавам в залата за тре­

си и притискам силно с надеждата натискът да ми създаде

нировки в лагера на Безстрашните, насред ринга, където

чувство за безопасност, к а т о прегръдка.

обикновено се провеждаха схватките. Това място ме из­

Не се получава.

пълва с противоречиви'спомени. Някои са за триумф от

Пристъпвам крачка вдясно, за да имам по-добра ви­

победата над Моли, други са натрапчиви като кошмар -

димост към вратата. Моята двойничка също отскача

Питър ме удря, докато губя съзнание. Предпазливо подуш-

встрани - подметките й скърцат по пода - блокирайки

вам - въздухът все така мирише на п о т и прах.

отново пътя ми.

От другата страна на ринга има синя врата, но място­