Бунтовници

Не ми пука, че нарани Кейлъб - аз бих направила същото.

я бутам, се натъкваме на група Ерудити, сред т я х и деца,

Повече ме занимава мисълта, че т о й умее както да при­

които т и ч а т надолу по стълбите. Вкопчвам се в парапе­

чинява болка, така и да парадира със себеотрицанието си

та и започвам с лакти да си проправям п ъ т между тях.

като лидер на Аскетите. Тази мисъл така ме вбесява, че чак

Не ги поглеждам в очите, сякаш са просто безлика тълпа,

ми причернява пред очите.

която трябва да преодолея.

Най-вече защото избрах да го последвам. Предпочетох

Очаквам скоро напливът да оредее, но от следващия

него пред Тобиас.

етаж прииждат нови и нови талази - пълноводна река от

- Брат ти е изменник - казва Маркъс, когато завиваме

облечени в синьо Ерудити; под мъждивата светлина на ава­

зад ъгъла. - Заслужава дори нещо по-лошо, затова няма нуж­

рийното стълбище бялото на очите им се откроява най-

да да ме гледаш така.

ярко. Ужасените им стенания се отразяват стократно в

- Млъквай! - изкрещявам и го блъскам в стената. Той

бетонните стени на т я с н о т о пространство, подобно

е толкова стъписан, че не помисля да отвърне на удара

писъци на демони със святкащи очи.

ми. - Мразя т е , така да знаеш! Мразя те за всичко, което

На площадката на седмия етаж тълпата оредява и по­

си му причинил и сега не говоря за Кейлъб! - Доближавам лице

степенно изчезва. Прокарвам длани по ръцете си, за да се

плътно до неговото и прошепвам: - Може да не те застре­

отърся от усещането за допир на коси, ръкави и гола кожа.

лям лично, но няма да си мръдна пръста, ако някой друг се

От м я с т о т о си виждам къде свършва стълбището.

опита да те убие. Затова се моли да не попаднем в подобна

Виждам и т я л о т о на един от охранителите, чиято

ситуация.

ръка безжизнено виси в празното пространство. Над него

Той впива равнодушен поглед в мен. Пускам го и продъл­

се е изправил някакъв безкастов с превръзка на окото.

жавам към стълбището, Кристина ме следва по петите, а

Едуард.

Маркъс върви на няколко крачки след нас.

- Къде отиваме? - пита т я .

+ + +

- Според Кейлъб онова, което търсим, не е в общодос­

т ъ п н и т е компютри. Трябва да е 6 някой личен компютър.

- Я гледай кой бил тук! - възкликва Едуард. С т о и на

Доколкото ми е известно, Джанийн има два - единият е в

най-горното от последната група стъпала - само седем на

кабинета й, а другият - в лабораторията - отвръщам.

брой. Аз съм на първото. Между нас е т р у п ъ т на изменника

- Къде ще отидем най-напред?

на Безстрашните, очите му са изцъклени, а т ъ м н о т о пет­

- Тори ми каза, че в лабораторията на Джанийн има дра­

но върху гърдите показва къде точно е бил прострелян,

коновски мерки за сигурност - отговарям. - Била съм в ка­

вероятно от Едуард.

бинета й - обикновена стая.

- Доста странна премяна за някого, който би трябвало

- Значи... отиваме в лабораторията.

да презира Ерудитите - продължава т о й . - Защо си мислех,

- На последния етаж.

че в момента си у дома и очакваш любимия да се завърне

к а т о герои?

- Добре ли си? - обръщам се към Кристина.

- Сигурно и сам се сещаш, че такова нещо няма как да

Лицето й е сгърчено.

стане - казвам и се качвам на следващото стъпало.

- Оох! Да. Куршумът мина отстрани, не е засегнал

Синята светлина хвърля сенки в деликатните извивки

костта.

под скулите на Едуард. Той посяга зад себе си.

Подавам й ръка да се изправи.

Щом т о й е тук, значи Тори вече е влязла. Което ще рече,

- Беатрис - обажда се Маркьс, - трябва да я оставим

че Джанийн най-вероятно е мъртва.

тук.

Усещам Кристина да застава плътно зад мен. Долавям

- Какво искаш да кажеш с т о в а ocmaBumi - озъбвам се. -

дъха й.

Не можем да я оставим! Може да й се случи нещо ужасно!

- Ще трябва да ни пуснеш - казвам, изкачвайки още едно

Маркьс забива показалец в гърдите ми, точно във вдлъб­

стъпало.

натината между

ключиците и се надвесва над мен.

- Съмнявам се - отговаря т о й . После сграбчва пистоле­

- Слушай ме сега - казва. - Джанийн Матюс сигурно се

т а . Хвърлям се напред, газейки т я л о т о на поваления охра­

е залостила в лабораторията още при първия сигнал за

нител. Едуард стреля, но аз вече съм го хванала за к и т к и т е

атака, защото т о в а е най-сигурното помещение в цялата

и отклонявам цевта.

сграда. Всеки момент може да реши, че Ерудитите нямат

Ушите ми пищят и аз се опитвам да запазя равновесие

никакъв шанс и е по-добре да унищожи цялата информация,

върху гърба на убития охранител. Кристина замахва над

отколкото да стане известна на всички. Тогава мисията

главата ми. Юмрукът й улучва носа на Едуард. Губя рав­

ни отива на вятъра.

новесие и падам на колене, забивайки нокти в китката на

А аз ще съм загубила всичко: родителите си, Кейлъб и То­

Едуард. Той ме мята настрани и стреля отново, уцелвайки

биас, който едва ли ще ми прости съюза с баща му, особено

крака на Кристина.

ако нямам с какво да докажа, че си е струвало.

Тя изохква, вади пистолета си и стреля. Куршумът го

- Затова ще оставим приятелката ти тук. - Дъхът му

прострелва някъде отстрани, т о й изпищява, изпуска оръ­