Бунтовници

ваше да погаля Питър по ръката. Така и двамата щяхме да

токола.

се почувстваме по-добре. И сега кокалчетата на юмрука ми

По-възрастният мъж държи спринцовка. Няколко капки

нямаше да ме болят.

от онова, с което ме е инжектирал, са още вътре. Свет-

Ставам и тръгвам към вратата. Налага се да се подпра

лозелени, ц в е т ъ т на тревата. Започвам да мигам бързо и

на стената, за да запазя равновесие. Поемам пак по кори­

тъмните петна изчезват, но всичко все още се върти пред

дора, като се препъвам - сама се кискам на залитането си.

очите ми, сякаш се клатушкам напред-назад на люлеещ се

Непохватна съм, каквато бях като малко дете. Мама чес­

стол.

то ми се усмихваше и казваше: „Внимавай къде стъпваш,

- Как се чувствате? - п и т а по-младият мъж.

Беатрис. Не искам да се нараниш".

- Чувствам се... - „Бясна." Точно т о в а се канех да кажа.

Излизам навън и сега зеленото на дърветата ми се вижда

Бясна на Питър. Бясна на Миротворците. „Но т о в а не е

още по-зелено. Толкова е наситено, че почти мога да го вку­

истина, нали?" Усмихвам се. - Чувствам се добре. Усещане­

ся. Сигурно наистина мога да го усетя върху езика си, също

то е малко като... сякаш се нося по вода. Или се люлея. A Вие

като тревата, която дъвчех като малка, за да проверя как­

как се чувствате?

ва точно е на вкус. Заради замайването едва не се търкул­

- Замайването е страничен ефект от серума. Сигурно

вам по стълбището и избухвам в смях, когато т р е в а т а

ще искате да си починете днес следобед. А аз съм добре.

започва да гъделичка босите ми ходила. Тръгвам неуверено

Благодаря, че попитахте - казва т о й . - Сега, ако желаете,

към овощната градина.

може да си вървите.

- фор! - провиквам се. Защо крещя някакво си число? А,

- Ще ми кажете ли къде да открия Тобиас? - питам.

да. Защото т о в а е неговото име. Провиквам се пак: - фор!

Щом си представя лицето му, обичта ми започва да бълбу­

Къде си?

ка и аз желая само едно - да го целуна. - Исках да кажа фор.

- Трие! - разнася се глас откъм дървото вдясно. Все едно

Той е красавец, нали? Просто не

мога да си обясня защо ме

самото дърво ми говори. Изсмивам се, но това е просто

харесва толкова. Аз не съм чак толкова хубава, а?

Тобиас, който се е навел сред клоните.

- Май наистина е така - отвръща мъжът. - Но ако се

Втурвам се към него, земята се накланя на една страна и

постараете, може да бъдете хубава

аз едва не падам. Ръката му ме подхваща през кръста и ми

- Благодаря - казвам. - Много мило от ваша страна.

помага да застана здраво на крака. Докосването му предиз­

- Мисля, че ще го намерите 6 овощната градина - про­

виква тръпка по цялото ми тяло и вътрешностите ми

дължава т о й . - Видях го навън след сбиването.

пламват, сякаш пръстите му са ги подпалили. Пристъпвам

още по-близо, притискам се плътно go т я л о т о му и повди­

Когато стигаме нейния кабинет, тя седи зад бюрото с

гам лице към неговото да го целуна.

куп книжа пред себе си и дъвче гумата на молива. Вдига по­

- Какво са ти... - започва т о й , но аз запушвам у с т а т а му

глед към нас и долната й челюст леко увисва. Кичур тъмна

с устни. Той отвръща бегло на целувката ми и аз въздъхвам

коса покрива лявата страна на лицето.

тежко.

- Не е нужно да криеш белега си - казвам. - По-красива си,

- Това беше неубедително - казвам. - Е, добре де, не т о ч ­

когато косата не пада върху лицето т и .

но неубедително, ама...

Тобиас ме пуска на земята доста грубо. Ударът е рязък и

Надигам се на пръсти да го целуна пак, но т о й опира

рамото леко започва да ме боли, затова пък много ми харес­

пръст до устните ми, за да ме спре.

ва звукът от стъпките ми по пода. Разсмивам се, но н и т о

- Трие - повтаря, - какво са направили с теб? Държиш

Тобиас, нито Йохана се присъединяват към мен. Странно.

се като луда.

- Какво сте й направили? - пита Тобиас с недвусмислен

- Не е много любезно от т в о я страна да го казваш -

т о н . - Какво, за бога, сте й причинили?

отвръщам. - Просто ми повдигнаха настроението, т о в а

- Аз... - Йохана се обръща намръщено към мен. - Явно са

е всичко. А сега искам да те целуна истински, затова защо

й дали много повече. Тя е съвсем дребна и най-вероятно не

не се отпуснеш...

са отчели ръста и теглото й.

- Няма да те целувам. Искам да разбера точно какво ста­

- Дали са й много повече какво} - настоява той.

ва - казва.

- Имаш хубав глас - обаждам се.

Нацупвам се за кратко, но после пак се ухилвам насреща

- Трие, моля т е , стой тихо - обръща се т о й към мен.

му, защото парчетата от пъзела се подреждат в главата

- От умиротворителния серум - отвръща Йохана. - В

ми.

малки дози т о й има умерено успокояващо действие и пов­

- Ето защо ме харесваш - възкликвам. - Защото и ти

дига настроението. Единственият страничен ефект е

самият не си чак толкова добър. Сега вече ми стана ясно.

леката замаяност. Предписваме го на членове от нашата

- Хайде стига вече! - срязва ме т о й . - Отиваме при Йо­

общност, които имат проблем със спазването на реда.

хана.

Тобиас изсумтява.

- Аз също те харесвам.

- Да ти приличам на идиот? Всеки член от вашата общ­