Бунтовници

т а . - Той тръгва заедно с мен към скрина, но аз се изпречвам

Раната в рамото ми пулсира, но бушуващият в кръвта

така, че да съм между него и чекмеджетата. Няма да издам

адреналин заглушава болката. Съпротивлявам се, без да

къде е скривалището на хард диска, като го извадя, докато

обръщам внимание на стъписаните физиономии на Миро-

т о й е в стаята, но и няма да оголя пътя към него.

творци и Аскети около мен - включително Тобиас - н и т о

Погледът му се приковава в скрина зад мен, по-специално

на жената, коленичила край Питър и нашепваща нещо с ус­

в лявата част, където е скрит хард дискът. Поглеждам го

покоителен т о н . Опитвам се да не обръщам внимание на

със свити вежди, после забелязвам нещо, което не съм видя­

болезнените му стенания и на чувството за вина, от кое­

ла досега - правоъгълна подутина в един от джобовете му.

то стомахът ми се свива. Мразя го. Не ми пука. Мразя го.

- Върни ми го - казвам. - Веднага.

- Трие, успокой се! - казва Тобиас.

- Няма.

- Хард дискът е у него! - крещя. - Той го открадна! Сега

- Връщай го, или ще те убия, докато спиш.

е 6 него!

Той се хили самодоволно.

Тобиас приближава Питър, игнорирайки коленичилата

- Само ако можеше да се видиш колко си нелепа с т и я

край него жена, и слага крак върху гърдите му, за да не мърда.

заплахи. Приличаш на някое момиченце, което се заканва да

После посяга към джоба и изважда хард диска.

ме удуши с въжето си за скачане.

- Няма да се крием т у к цял живот. Не беше особено

умно да правиш това - казва му Тобиас много тихо. После

обработено дърво и изглежда стабилен, сякаш закован към

се обръща към мен и добавя: - Ти също не постъпи много

пода. Аз обаче не сядам.

умно. Да не искаш сега да ни и з р и т а т от тук?

- Боят приключи - казвам. - Това няма да се повтори.

Гледам го мрачно. Миротворецът, който ме държи за

Поне не тук.

ръката, ме повлича по коридора. Гърча се в опити да се

- Трябва да следваме протокола - казва по-младият

освободя от хватката му.

мъж.

- Моля, седнете, за да обсъдим случилото се, а после

- Какви ги вършиш?! Махни се от мен!

ще ви позволим да напуснете.

- Вие нарушихте условията на нашето споразумение -

Гласовете на всички са толкова меки. Те не шепнат като

спокойно отвръща т о й . - Налага се да спазим протокола.

Аскетите, които непрекъснато ходят по свещена земя и

- Върви с него - обажда се Тобиас. - Трябва да се успоко­

се стараят да не я обезпокоят. Миротворците говорят

иш.

кротко, утешително, по-тихи са от тревата - започвам

Оглеждам лиидта в насъбралата се тълпа. Никой не ос­

да се питам дали не ги учат на това по време на инициа-

порва думите на Тобиас. Очите им отбягват моите. За­

цията. Как да говориш, да се движиш, да се усмихваш и да

това се оставям 6 ръцете на двама мъже от Миротворци­

поддържаш мира най-добре.

те и те ме повеждат по коридора.

Въпреки че нямам желание да сядам, все пак се подчиня­

- Внимавайте къде стъпвате - казва единият. - Тук дъс­

вам. Отпускам се на ръба на стола, готова всеки момент

ките на пода са неравни. .

да скоча, ако се наложи. По-младият мъж застава пред мен.

Главата ми пулсира - знак, че започвам да се успокоявам.

Зад гърба ми изскърцват панти. Поглеждам през рамо - по-

Мъж от Миротворците с посивяла коса отваря една вра­

възрастният рови нещо на плота отзад.

та от лявата ми страна. Табелата на в р а т а т а гласи: ЗАЛА

- Какво правите?

ЗА КОНФЛИКТИ.

- Приготвям чай - казва.

- Да не ме вкарвате в изолатор или нещо подобно? -

- Не вярвам пиенето на чай да е разрешението на този

озъбвам се. Това би било типично за Миротворците - да

въпрос.

ме б у т н а т в карцера, а после да ме учат как да правя пре­

- Тогава ни кажете - обажда се по-младият, привличайки

чистващо дишане и да мисля позитивно.

отново вниманието ми към прозорците - какво е решени­

Светлината в с т а я т а е толкова ярка, че замижавам. На

е т о според вас?

срещуположната стена има огромен прозорец, който гледа

- Да изхвърлите Питър от базата.

към овощната градина. Въпреки т о в а помещението изглеж­

- На мен обаче ми се струва - внимателно продължава

да малко - вероятно е заради тавана, който също като

мъжът, - че вие го нападнахте първа. Нещо повече - именно

стените и пода е покрит с дървени дъски.

вие го простреляхте в ръката

- Моля, седнете - казва по-възрастният от двамата

- Идея нямате какво направи т о й , за да го заслужи. - Бу­

мъже и посочва стол в средата на стаята. И т о й , както

зите ми пламват и пулсът ми се ускорява. - Опита се да ме

цялата мебелировка в базата на Миротворците, е от не-

убие. А на един друг... Избоде окото на един друг човек... с

кухненски нож! Той е същински дявол. Имам пълното право

Изсмивам се кратко.

да го...

- Сбиването. Ама че глупава работа...

Усещам остра болка във врата си. Върху лицето на мъжа

Наистина сега ми се вижда голяма глупост да стовариш

пред мен започват да играят тъмни петна и го скриват

юмрука си върху някой друг. То е като милувка, но доста

от погледа ми.

по-здрава. Милувката е много по-приятна. Може би тряб­

- Съжалявам, скъпа - казва т о й . - Просто следваме про­