Бунтовници

- Това звучи много обнадеждаващо - отвръща т о й с ра­

ност има проблем със спазването на реда, защото това са

вен т о н . - Хайде. За бога, трябва ли да те нося?!

хора. Най-вероятно пускате серума във водата за пиене.

Той ме залюлява в прегръдката си - едната му ръка е под

Йохана мълчи известно време. Вместо отговор скръст­

коленете ми, другата е обгърнала гърба. Обвивам ръце око­

ва ръце пред гърдите си.

ло врата му и го целувам по бузата. После установявам,

- Със сигурност знаеш, че не е вярно, иначе изобщо ня­

че въздухът приятно докосва стъпалата ми, щом залюлея

маше да се стигне до този сблъсък - казва най-накрая. - Но

крака, и ги размахвам нагоре-надолу, докато ме носи към

каквото и да правим тук, решението за т о в а е взето от

сградата, 6 която работи Йохана.

всички нас като каста. Ако имах възможност да дам от

този серум на всички в града, щях да го направя. И тогава

или сме наврени в миша дупка пред заплахата да ни проми­

нямаше да се озовем в положението, в което се намираме в

ят мозъците или да ни държат в непрекъсната симулация.

момента.

Лицето на Йохана се сгърчва и аз повтарям изражение­

- Спор няма - отвръща т о й . - Естествено, че да дро­

то й, за да видя какво е усещането. Не е много приятно. Не

гираш цялото население, би било най-доброто решение на

разбирам защо й трябва да го прави.

проблема. Страхотен план.

- Това не зависи от моето решение - започва бавно т я . -

- Сарказмът ти не е уместен - спокойно отговаря т я . -

Ако беше така, сега сигурно щяхме да водим съвсем различен

Съжалявам, че на Трие погрешка са й дали по-голяма доза, на­

разговор.

истина. Но тя наруши условията на нашето споразумение

- Нали не твърдиш, че си се опълчила?

и се боя, че вие няма да може да останете още дълго тук.

- Казвам - отвръща т я , - че не бих могла да оспоря

Сбиването между нея и онова момче Питър не е нещо, за

публично официалното решение на моята каста, затова

което можем да си затворим очите.

пък мога да изразя несъгласие от свое име, когато така го

- Не се безпокой - казва Тобиас. - И без това се канехме

чувствам със сърцето си.

да си тръгнем възможно най-скоро, доколкото т о в а е в чо­

- Двамата с Трие напускаме до два дни - казва Тобиас. -

вешките способности.

Надявам се т в о я т а каста да не промени решението базата

- Хубаво - отвръща тя с лека усмивка. - Мир между Ми-

ви да се превърне в убежище за всички.

ротворците и Безстрашните е възможен само ако са дале­

- Ние не променяме лесно решенията си. Ами Питър?

че едни от други.

- Ще трябва с него отделно да се разправяте - отговаря

- Това обяснява много неща.

т о й . - Защото Питър не идва с нас.

- Моля?! - сопва се т я . - За какво намекваш?

Тобиас ме хваща за ръка и допирът на кожата му е прия­

- Това обяснява - оголва зъби т о й - защо под предлог, че

тен, макар тя да не е мека и гладка. Усмихвам се извинител­

спазвате неутралитет, ако такова нещо изобщо е възмож­

но на Йохана, но нейното изражение не се променя.

но, ни оставихте да измрем в ръцете на Ерудитите.

- фор - казва т я , - ако ти и приятелите ти искате да

Йохана тихо въздъхва и поглежда през прозореца. Пред

останете... незасегнати от нашия серум, избягвайте хляба.

него има малък двор с лози. Техните ластари са полазили по

Тобиас й благодари през рамо и двамата тръгваме по ко­

ръба на прозореца, сякаш искат да влязат при нас и да се

ридора, като аз подскачам на един крак.

включат в разговора.

- Миротворците не биха направили нещо подобно -

обаждам се. - Това е подао.

- Не се включихме в конфликта единствено 6 името на

мира - подхваща Йохана.

- Мир - Тобиас почти просъсква думата. - Убеден съм, че

всичко ще е мирно и тихо, когато всички ние или измрем,

дюшека. - Изглежда, че за да устоиш на серума, трябва да го

искаш.

- Е, очевидно и сега съм го искааа - казвам ядосано и не

толкова убедително. Наистина ли го исках обаче? Или ми

Г Л А В А

беше приятно да забравя гнева си, болката и всичко оста­

С Е Д М А

нало поне за няколко часа.

- Понякога - казва т о й , плъзвайки ръка през раменете

ми - на човек просто му се иска да е щастлив, дори да не е

реално.

Прав е. Е т о дори сега - спокойствието помежду ни се

Действието на серума изчезва след п е т часа, тъкмо кога­

дължи на това, че избягваме определени теми - Уил, моите

то слънцето започва да клони към залез. Тобиас ме заключва

родители, как едва не застрелях Тобиас в главата, Маркъс.

в моята стая и идва да ме наглежда на всеки кръгъл час. Ко­

Нямам намерение да го развалям, като говоря само истина­

гато влиза този път, аз седя на леглото и гледам стената.

та - вкопчила съм се в него като удавник за сламка, т о в а

- Слава богу! - казва т о й и опира чело във вратата. -

ми е опората.

Вече започвах да си мисля, че никога няма да те пусне и ще

- Сигурно имаш право - казвам тихо.

трябва да те оставя тук... да миришеш ц в е т я т а или как­

- Нима отстъпваш?! - възкликва т о й и долната му че­

в о т о т а м ти се прииска, докато си под въздействието на

люст увисва в престорено недоумение. - Май ще се окаже,

т о я боклук.