Бунтовници

Иззад масата се изправя жена на средна възраст. Има къд­

пълен с врагове.

рава черна коса и маслинова кожа. Ч е р т и т е й са непривлека­

Едуард спира пред една метална врата и започва да блъс­

телни и толкова ъгловати, че е почти грозна, но не точно.

ка с юмрук по нея.

Тобиас стиска ръката ми. В този момент осъзнавам, че

- Чакат - обажда се Кейлъб. - Ти каза, че те чакат. Какво

т о й и жената имат еднакъв нос - орлов, малко несъразмер­

точно}

но голям на нейното лице, но съвсем на място на неговото.

- С в е т ъ т да се разпадне - отговаря Едуард. - И е т о че

Освен това и двамата имат една и съща решителна, харак­

т о в а най-после стана.

терна извивка на челюстта, тънка горна устна, щръкнали

уши. Само очите й са различни - не са сини, а толкова тъм­

Вратата се отваря и на прага застава жена със суров

ни, че изглеждат почти черни.

вид и едно мързеливо око . Здравото ни оглежда и четири2

мата подред.

- Евелин - казва т о й с леко треперещ глас.

- Скитници? - пита т я .

Евелин се казваше жената на Маркъс, майката на Тоби­

- Нищо подобно, Тереза. - Едуард посочва с палец през

ас. Отпускам пръстите на ръката, с която държа Тобиас.

рамо, към Тобиас. - Този тук е Тобиас Итън.

Само преди няколко дни си спомних за нейното погребение.

Тереза гледа втренчено Тобиас няколко секунди, после

Нейното погребение. Е т о че сега тя с т о и пред мен, а очите

кимва.

й са по-студени от очите на всички жени от кастата на

- Наистина е т о й . Почакайте.

Аскетите, които някога съм виждала.

Тя отново затваря вратата. Тобиас преглъща мъчител­

- Здравей. - Докато заобикаля масата, тя го оглежда. -

но, адамовата му ябълка подскача.

Изглеждаш по-възрастен.

- Ти знаеш кого ще доведе т я , нали - обръща се към него.

- Така е. Времето обикновено така се отразява на хора­

Кейлъб.

т а .

- Кейлъб - отвръща Тобиас, - ще те помоля да си затва­

Той е знаел, че тя е жива.

Преди колко ли време го е раз­

ряш устата.

брал? Тя се усмихва.

За моя голяма изненада б р а т ми успява да овладее любо-

- Е т о че най-накрая дойде...

- Не и заради това, което предполагаш - прекъсва я

т о й . - Преследваха ни Ерудити и единственият начин да

2 Видимо непроменено око с отслабено зрение. - Б.пр.

им се изплъзнем беше да кажа името си на т в о и т е зле въ­

Кейлъб иззад мен. Той пристъпва напред с отворена уста. -

оръжени лакеи.

И... какво още? Убежища на безкастовите ли? - Посочва

Явно тя успя да го ядоса някак. От главата ми не излиза

първата линия на диаграмата, на която е написано 7.

мисълта, че ако открия майка си жива, след к а т о години

Grn Hse. - Говоря за отбелязаните на к а р т а т а места. Те са

наред съм я мислела за мъртва, никога не бих й говорила

убежища като т о в а тук, нали?

така, както сега говори с майка си Тобиас. Каквото и да е

- Много въпроси станаха - отвръща Евелин и повдига

сторила.

едната си вежда. Познавам това изражение. То е същото

Тази мисъл ми причинява болка. Отърсвам се от нея и се

като на Тобиас, както е обща и неприязънта им към въпро­

съсредоточавам върху онова, което се случва пред мен. На

сите. - От съображения за сигурност няма да отговоря на

масата зад Евелин е разгъната голяма карта, цялата покри­

н и т о един от тях. Между другото, време е за вечеря.

та с маркери. Очевидно т о в а е карта на града, но не мога да

Тя посочва вратата. Сюзън и Кейлъб тръгват към нея,

разбера какво обозначават маркерите. На стената отзад

двамата с Тобиас вървим след тях, майка му е последна.

виси черна дъска с някаква диаграма върху нея. Не мога да

Отново минаваме през лабиринта от машини.

разчета информацията; изписана е със стенографски знаци,

- Не съм глупачка - започва е нисък глас тя - и си давам

които не познавам.

сметка, че не желаеш да имаш нищо общо с мен, макар все

- Ясно. - Евелин продължава да се усмихва, но вече без

още да не разбирам защо е така...

следа от веселост. - Запознай ме с т в о и т е приятели бе­

Тобиас изсумтява в отговор.

гълци, тогава.

- Въпреки т о в а - продължава тя - пак ще повторя пока­

Погледът й спира върху вплетените ни пръсти. Тобиас

ната си. Тук т в о я т а помощ ще е от полза, а знам, че и о т ­

освобождава ръката си и посочва първо мен.

ношението ти към кастовата система е като нашето...

- Това е Трие Прайър. Брат й Кейлъб. И тяхната прия­

- Евелин - прекъсва я Тобиас. - Аз избрах Безстрашните.

телка Сюзън Блек.

- Всеки избор може да бъде променен.

- Прайър - повтаря т я . - Познавам няколко души с т о в а

- Какво те кара да мислиш, че от тук нататък ще искам

име, но никой от т я х не се казва Трие. Беатрис обаче...

да се навъртам край теб} - пита т о й .

- Аз също познавам няколко живи членове на семейство

Чувам как стъпките му спират и забавям крачка, за да

И т ъ н - отвръщам, - но никой от т я х не се казва Евелин...

чуя нейния отговор.

- Предпочитам името Евелин Джонсън. Особено сред

- Аз съм т в о я майка - казва тя и гласът й, необичайно

стадо Аскети.

уязвим, почти секва насред думата. - А ти си мой син.