Бунтовници

- A3 пък предпочитам името Трие - отвръщам. - Освен

- Явно изобщо не схващаш - отговаря т о й . - Изглежда,

т о в а не сме Аскети. Поне не всички.

нямаш ни най-малка представа какво ми причини. - Гласът

Евелин поглежда Тобиас.

му звучи напълно безчувствено. - Нямам намерение да се

- Интересни приятели имаш.

забърквам с т в о я т а нищожна банда безкастови. Искам да

- Това тук броя на населението ли показва? - обажда се

се махна от тук колкото може по-бързо.

- Моята нищожна банда безкастоби е дбойно по-голяма

- Точно така. - Той стоварва крак върху пода. - Точно

на брой от Безстрашните - уточнява Евелин. - Затова ще

така направи.

е най-добре да ги приемеш на сериозно. Техните действия

Ръката ми намира неговата, намества се в дланта му

може да са решаващи за бъдещето на града.

и т о й сплита пръсти с моите. Давам си сметка, че засе­

С тези думи тя минава пред нас. Казаното отеква в ми­

га трябва да престана с въпросите, затова мълча, докато

слите ми: „Двойно по-голяма на брой от Безстрашните".

т о й не решава да наруши тишината.

Кога са станали толкова многобройни?

- Струва ми се - казва, - че е по-добре да сме на страната

Тобиас ме поглежда със свъсени вежди.

на безкастовите, отколкото техни врагове.

- От колко време знаеш за това? - питам.

- Сигурно е така. Каква ще е цената на това приятел­

- От около година. - Той се обляга на стената и затваря

с т в о обаче? - отвръщам.

очи. - Изпрати ми кодирано съобщение при Безстрашни­

Той поклаща глава.

те да се срещнем при стрелките на железопътната линия.

- Не знам. Но може да не ни остане друг избор.

Отидох, защото ми беше любопитно, и тя се появи. Жива.

Това беше една щастлива среща, както сигурно се досещаш.

- Защо е напуснала Аскетите?

- Имаше любовна връзка. - Той поклаща глава. - Нищо

чудно, след като баща ми... - Той пак поклаща глава. - Както

и да е. С една дума Маркъс не беше no-мил с нея, отколкото

с мен.

- Е т о защо... Затова ли си й ядосан - защото не му е

била вярна?

- Не. - Тонът му е прекалено строг, очите му се разши­

ряват. - Не за т о в а съм й ядосан.

Тръгвам към него, сякаш доближавам диво животно -

внимателно отмервам крачките си по бетонния под.

- Защо тогава?

- Трябвало е да се махне от баща ми, т о в а го разбирам -

отговаря т о й . - Но дали изобщо е помислила да ме вземе

със себе си?

Свивам устни.

- О! Тя те е изоставила при него.

Оставила го е самичък пред лицето на най-страшния му

кошмар. Нищо чудно, че я мрази.

но. - Може ли да запазиш преценките за себе си?

Тереза се надвесва над нас.

- Всъщност т о й е бил Ерудит, не е от Прямите.

- Да, знам - отговарям. - Аз...

- Аз също - прекъсва ме т я . - Но се наложи да се махна.

Г Л А В А

- Какво стана?

Д Е В Е Т А

- Не бях достатъчно умна. - Тя свива рамене и поема

консервата с фасул от Едуард, после дълбоко загребва с лъ­

жицата

от нея. - Не ми достигна бал при т е с т а за интели­

гентност по време на инициацията. Тогава ми казаха: „Или

Някой от безкастовите е запалил огън, за да си подгре-

цял живот ще чистиш научноизследователските лабора­

ем храната. Тези, които искат да ядат, са насядали в кръг

тории, или напускаш". И аз напуснах.

около голям метален казан, където гори огънят, и първо

Тя свежда поглед и облизва до блясък лъжицата си. Взи­

затоплят консервите, а после раздават вилици и лъжици

мам консервата фасул от нея и направо я предавам на Тоби­

и започват да си предават металните кутии от ръка на

ас, който гледа втренчено огъня.

ръка, за да може всеки да опита от всичко. Старая се да не

- Много ли от хората тук са били Ерудити? - питам.

мисля колко болести и зарази има опасност да се предадат

Тереза поклаща глава.

по този начин, когато потапям лъжицата си в к у т и я т а

- Най-много са от Безстрашните. - Тя прави знак с глава

със супа.

към Едуард, който гледа навъсено. - После са от Ерудити­

Едуард се стоварва на м я с т о т о до мен и взима консер­

т е , след това от Прямите и само шепа хора са от Миро­

вата със супа от ръцете ми.

творците. Никой не се проваля на инициацията при Аске­

- Значи всички с т е Аскети, така ли? - Той натъпква

т и т е , затова те са най-малко, като изключим оцелелите

фиде и няколко парчета морков в у с т а т а си и предава кон­

по време на симулационната атака, които дойдоха при нас

сервата на жената от лявата си страна.

като бегълци.

- Някога бяхме - отговарям. - Но очевидно ние двамата

- Сигурно не би трябвало да съм изненадана за броя на

с Тобиас сме трансфери, а... - Внезапно ми минава през ум,

Безстрашните - казвам.

че на никого не трябва да споменавам за преминаването на

- Така си е. Вашата инициация е една от най-гадните, пък

Кейлъб към Ерудитите. - А Кейлъб и Сюзън са си още Ас­

и оная работа с възрастните.

кети.

- Оная работа с възрастните ли? - повтарям. После

- Кейлъб ти е брат, значи - уточнява т о й . - Излиза,

хвърлям поглед към Тобиас. Той вече ни слуша и в светлина­

че си зарязала семейството си, за да станеш една от Без­

та на огъня пак изглежда като преди, с тъмни и замислени

страшните?

очи.

- Говориш точно като Прямите - отвръщам раздразне-

- Щом някой от Безстрашните достигне определено