Бунтовници

- Знаеш ли какво означава? - питам.

чина. Гневът ми започва да се топи. Тези прошепнати думи

- Чувала съм за това като малка - отвръща с благогове­

сякаш п р и в е т с т в а т Тобиас, обгръщат го и го освобожда­

в а т от най-мрачната му тайна.

ен шепот т я .

Определено е страхопочитание.

Изглежда, Прямите са водени не от жестокост, а от

желанието да разберат, да проумеят. Но т о в а не разсейва

- Разказваха го като приказка - продължава. - Носеше се

страха ми какво ще стане с мен под въздействието на се­

слух, че сред нас има хора със свръхестествена сила. Нещо

рума на истината.

о т този род.

- Е, не е приказка и не е чак толкова невероятно - уточ­

- Верен ли си на сегашната си каста, Тобиас? - пита

Найлс.

нявам. - По-скоро е нещо к а т о симулацията в зоната на

- Верен съм на всеки от нея, който не подкрепя атаката

страха: оставаш буден, докато си под въздействието й, и

срещу Аскетите - отвръща т о й .

можеш да я контролираш. С тази разлика, че с мен е така

- Щом вече стана дума за това, според мен трябва да

при всеки вид симулация.

се съсредоточим върху случилото се в този ден - казва

- Но, Трие, това е невъ^тоЛно - произнася тя и слага ръка

Найлс. - Какво си спомняш от времето, докато си бил под

на лакътя ми.

въздействието на симулацията?

Найлс стои в центъра на залата с вдигнати ръце и се

- Отначало не бях под въздействието на симулацията -

опитва да усмири тълпата, но отвсякъде се носи шушука-

отговаря Тобиас. - Тя не проработи при мен.

не, в което се улавят и враждебност, и ужас, и страхопо­

Найлс кратко се изсмива.

читание - също като на Кристина. Накрая Найлс скача на

- Как така не е проработша}

крака и се провиква:

- Една от характерните черти на Дивергентите е, че

- Ако не запазите тишина, ще бъдете приканени да на­

т я х н о т о съзнание е устойчиво на симулациите.- казва То­

пуснете!

биас. - А аз съм Дивергент. Затова симулацията не прора­

Най-после всички утихват и Найлс сяда.

б о т и при мен.

- К а т о казваш „устойчив на симулация", какво имаш

Вълна от негодувание. Кристина ме сръгва с лакът.

предвид? - продължава т о й .

И ти ли си такава? - прошепва тя близо до ухото ми,

- Обикновено означава, че оставаме в съзнание по време

за да не я чуят другите. - Затова ли остана будна?

на симулация - отговаря Тобиас. Изглежда, понася по-леко

Поглеждам я. През последните няколко месеца се боях

серума на истината, когато отговаря на фактологични, а

от думата „Дивергент", ужасена, че някой може да разбере

не свързани с чувствата му въпроси. Сега изобщо не личи,

каква съм. Но вече няма да мога да го крия. Затова кимвам.

че е под въздействието на серума, въпреки че отпуснатата

стойка и шарещите безцелно очи подсказват друго. - Симу-

ладията no бреме на а т а к а т а обаче беше различна. При нея

та се случи с теб в контролната зала - казва Найлс, - но

беше използван друг серум и широкообхватни предаватели.

т о й е доста объркващ. Моля да ни го опишеш.

Но изглежда, и широкообхватните предаватели не дейст­

- Някой влиза в контролната зала и аз си мисля, че т о в а

в а т на Дивергентите, защото онази сутрин се събудих с

е войник на Безстрашните, който иска да ми попречи да

ясно съзнание.

унищожа симулацията. Започвам схватка с нея и... - Тобиас

- Спомена, че не си бил под влияние на симулацията отна-

се мръщи, опитвайки да се съпротивлява. - После тя се

чаао. Ще обясниш лц какво означава това?

отказва да се бие и аз съм объркан. Щях да съм объркан дори

- Означава, че после ме разкриха и ме отведоха при Джа­

да бях буден. Защо тя се предава? Защо просто не ме убие?

нийн. Тя ми инжектира no-усъвършенствана версия на си-

Очите му се м е с т я т от лице върху лице в тълпата, до­

мулационния серум, разработена специално за Дивергенти.

като не откриват моето. Сърцето ми се качва в гърлото,

Останах в съзнание по време и на тази симулация, но от

страните ми горят.

т о в а нямаше особена полза.

- Все още не мога да разбера - тихо продължава т о й -

- Записът от контролната зала на Безстрашните по­

откъде е знаела, че това ще подейства.

казва, че ти ръководиш симулацията - мрачно казва Найлс. -

Вече пулсират и върховете на пръстите ми.

Как ще обясниш това?

- Предполагам, че конфликтът в моите емоции е обър­

- По време на симулацията очите ти продължават да

кал симулацията - продължава т о й . - После чух гласа й. Това

виждат и да разпознават реалността, но мозъкът вече не

по някакъв начин ми помогна да преборя симулацията.

обработва подаденште сигнали. До някаква степен, разби­

Очите ми горят. Досега се опитвах да не мисля за мо­

ра се, съзнанието продължава да о т ч и т а какво виждаш и

мента, в който смятах, че окончателно съм изгубила То­

къде се намираш. Е с т е с т в о т о на този нов вид симулация е,

биас и че скоро аз самата ще бъда мъртва; мига, когато

че тя регистрира м о я т а емоционална реакция на различни

единственото ми желание бе да усетя ударите на сърцето

външни дразнители - продължава Тобиас, притваряйки очи

му. Опитвам се да не мисля за него и сега. Преглъщам сълзи­

за няколко секунди - и след т о в а променя вида на външния

т е си.