Бунтовници

дразнител. Под въздействието на симулацията враговете

- Най-накрая я познах - разказва Тобиас. - Двамата се вър­

ми с т а в а т приятели, а приятелите - врагове. В контрол­

нахме в контролната зала и прекратихме симулацията.

ната зала си мислех, че прекратявам симулацията. А всъщ­

- Как е името на тази личност?

ност съм получавал тнструкции как да я ръководя.

- Трие - отговаря т о й . - По-точно Беатрис Прайър.

Кристина кима п ри всяка негова дума. Започвам да се

- Познаваше ли я, преди т о в а да се случи?

успокоявам, когато забелязвам, че повечето от събрали­

-Да.

те се правят същотю. Е т о каква е ползата от серума на

- Как се запозна с нея?

истината, осъзнавам!. Така самопризнанията на Тобиас са

- Отначало бях неин инструктор - казва т о й . - Сега

неопровержими.

сме заедно.

- Видяхме запис, кюйто показва какво в края на краища-

- Имам един последен въпрос - приключва Найлс. - Сред

Прямите е прието, че преди някой да бъде въведен в наша­

всички в залата започват да го повтарят.

та общност, т о й трябва напълно да разголи душата си

- Благодарим ти за прямотата - шепнат.

пред останалите. Предвид бедственото положение, в кое­

Аз не се присъединявам към тях.

то се намираме, искаме същото и от теб. И така, Тобиас

Аз съм единствената причина т о й да остане в каста­

Итън, за какво най-горчиво се разкайваш?

т а , която е искал да напусне. Не го заслужавам.

Оглеждам го от глава до пети: от п р о т р и т и т е кецове

Може би т о й заслужава да научи това.

до дългите пръсти на ръцете и правите вежди.

- Разкайвам се... - Тобиас накланя глава и въздъхва. - Раз­

+ + +

кайвам се за своя избор.

- Кой избор?

Найлс стои в центъра на залата с игла в ръка. Светли­

- Безстрашните - отговаря т о й . - Роден съм Аскет.

ните отгоре я карат да блести. Всички наоколо, Безстраш­

Имах намерение да напусна Безстрашните и да стана без-

ни и Прями, очакват да се изправя пред т я х и да изкажа и

кастов. Но после срещнах нея и... Почувствах, че може все

майчиното ш мляко.

още да има смисъл от този мой избор.

Пак ми минава тази мисъл: „Може пък да устоя на серу­

Нея.

ма". Не съм сигурна обаче дали си струва да опитвам. Дали

За миг пред мен сякаш седи съвсем непознат човек, приел

не е по-добре да съм начисто с хората, които обичам.

образа на Тобиас, чийто живот не е толкова праволинеен,

Излизам сковано в центъра на залата, когато Тобиас

както съм си мислела. Искал е да напусне Безстрашните, но

напуска. Докато се разминаваме, т о й ме хваща за ръката

е останал заради мен. Никога не ми го е казвал.

и стиска пръстите ми. После отминава и оставаме само

- Да отида при Безстрашните, за да се спася от баща

аз, Найлс и иглата. Избърсвам врата си с антисептичната

си, беше постъпка на страхливец - продължава т о й . - Съ­

кърпичка, но когато т о й посяга с иглата, се дръпвам.

жалявам за т о в а свое малодушие. Мисля, че не съм достоен

- Предпочитам сама да го направя - казвам и протягам

за моята каста. И винаги ще се разкайвам за това.

ръка. О т к а к т о позволих на Ерик да ме инжектира със симу-

Очаквам при тези думи Безстрашните да нададат въз­

лационния серум на атаката след последното изпитание в

мутени викове или да започнат да чупят пейки, превръщай­

инициацията, повече няма да дам някой да ме боцка. Макар

ки ги в трески. Способни са и на още по-крайни постъпки.

че не мога да променя съдържанието на спринцовката, поне

Но те нищо такова не правят. Седят в пълно мълчание с

сама ще стана оръдие за собственото си унищожение.

каменни лица и гледат втренчено младия мъж, който не ги

- Знаеш ли как? - пита Найлс, вдигайки рунтавите си

предаде, но и никога не се е чувствал напълно един от тях.

вежди.

Известно време всички седим мълчаливо. Не разбирам

-Да.

откъде най-напред тръгва шепотът - сякаш се появява от

Найлс ми подава спринцовката. Аз я опирам във вената

нищото, без някой определен човек да е бил първи. Въпреки

на врата, забивам иглата и натискам буталото. Почти не

т о в а отнякъде се дочува: „Благодарим ти за прямотата" и

усещам убождането. Нивото на адреналина ми е прекалено

високо.

то място: „Исках да бъда свободна". И двете са истина.

Някой ми подава кошче за боклук и аз хвърлям иглата в

Искам да ги кажа едновременно. Стискам подлакьтниците

него. Веднага след т о в а усещам действието на серума. От

на стола и се опитвам да се сетя къде се намирам и какво

него кръвта във вените ми се превръща в олово. Едва не

правя. Виждам, че съм заобиколена от хора, но не знам защо

припадам, докато вървя към стола - налага се Найлс да ме

са тук.

хване за ръка и да ме отведе до него.

Напрягам се, както обикновено се напрягах, когато зна­

Секунди по-късно главата ми се изпразва. „За какво си ми­

ех отговора на някой въпрос от изпита в училище, но

слех преди малко?" Изглежда, т о в а сега няма никакво значе­

в момента не можех да се сетя. Тогава затварях очи и си

ние. Вече нищо няма значение с изключение на стола отпред

представях страницата от учебника, където е написан.

и мъжа, който седи насреща, ми.

Напрягам се в продължение на няколко секунди, но не ми се

- Как е името ти? - п и т а т о й .