Читаем Бунтовници полностью

получава: не мога да се сетя.

В мига, в който задава въпроса, отговорът изскача от

- Не бях достатъчно добра за Аскет - казвам гласно - и

у с т а т а ми.

исках да бъда свободна. Затова избрах Безстрашните.

- Беатрис Прайър.

- Защо не си била достатъчно добра?

- Но те знаят като Трие.

- Защото бях себелюбива - отговарям.

- Д а .

- Значи си биаа себелюбива. Вече не е ли така?

- Как се казват родителите т и , Трие?

- Разбира се, че и сега съм такава. Според мама всички са

- АндрЬ и Натали Прайър.

себелюбиви - казвам. - Но при Безстрашните станах по-

- Ти също си кастов трансфер, нали?

малко егоист. Там срещнах хора, заради които съм готова

- Да - отговарям, но някаква мисъл се върти в глава­

да се бия. Даже да умра за тях.

та ми. „Също?" Това означава, че има още някой такъв, а

Този отговор изненадва и мен самата - защо ли? Стис8 нашия случай т о в а може да е само Тобиас. Мръщя се и се

кам устни за миг. Сигурно защото е истина. Щом го казвам

опитвам да си го представя, но се оказва трудно да възста­

тук, значи трябва да е истина.

новя ч е р т и т е му в съзнанието си. Не и невъзможно обаче.

Тази мисъл е свързващата брънка е мисълта, която се

Най-после го виждам, после за кратко ми се мярка как т о й

опитвах да уловя. Тук съм, за да се подложа на детектор на

седи на същия стол, където съм аз в момента.

лъжата. Всичко, което казвам, е истина. Усещам как капчи­

- Ти идваш от Аскетите и си избрала Безстрашните.

ца п о т се стича пЪ врата ми.

- Да - отговарям, но този п ъ т това прозвучава по-от­

Д е т е к т о р на лъжата. Серум на истината. Трябва непре­

сечено. Нямам представа защо става така.

къснато да си го напомням. Човек лесно може да се поддаде

- Защо промени кастата си?

на откровеността.

Този п ъ т въпросът е по-сложен, но въпреки т о в а знам

- Трие, ще ни разкажеш ли какво се случи в деня на ата­

отговора. На върха на езика ми е да кажа: „Не бях доста­

ката?

тъчно добра за Аскет", но друг отговор идва на негово-

- Събудих се - започвам - и видях, че всички останали са

nog Въздействието на симулация. Затова се престорих, че

- Тобиас каза, че отначало си го нападнала, но после си се

тя действа и на мен, докато не открих Тобиас.

отказала. Защо го направи?

- Какво се случи, след като двамата с Тобиас бяхте раз­

- Защото осъзнах, че единият от нас трябва да убие

делени?

другия - отговарям, - а не исках да го убивам.

- Джанийн се опита да ме убие, но мама ме спаси. Тя е

- И тогава се предаде?

родена Безстрашна и знаеше как да си служи с оръжие. - Сега

- Не! - отвръщам рязко. Поклащам глава. - Не, не точно.

т я л о т о ми натежава още повече, но вече не ми е студено.

Спомних си нещо, което направих в зоната на страха по

Усещам как нещо се заражда в гърдите ми, нещо по-лошо от

време на инициацията си при Безстрашните... При тази

скръбта, по-силно от разкаянието.

симулация една жена ми заповяда да застрелям семейство­

Знам какво ще последва. Майка ми загина, а после аз убих

то си, но вместо това аз се оставих тя да ме застреля.

Уил - застрелях го - убих го.

Тогава това проработи. Затова си помислих... - Пощипвам

- Тя отвлече вниманието на войниците на Безстрашни­

върха на носа си. Главата започва да ме боли, губя контрол и

т е , за да мога да избягам, и те я убиха - произнасям.

мислите ми постепенно се превръщат в думи. - Тогава бях

„Някои от т я х тръгнаха да ме преследват и аз ги убих."

ужасена, но си мислех единствено за това, че в този ход

В тълпата около мен има Безстрашни, аз убих някои от

има нещо; в него има някаква сила. И тъй като не можех да

Безстрашните, трябва да го кажа сега.

го убия, трябваше да избера другото.

- Продължих да бягам - произнасям гласно - и... - „И Уил

Преглъщам сълзите си.

тръгна след мен. Тогава го убих." Не, не. Усещам как по коса­

- Значи, никога не си била под въздействието на симу­

та ми се стича п о т .

лация?

- Открих баща си и б р а т си - продължавам, гласът ми

- Не. - Притискам очите си с длани и изтривам сълзи­

е напрегнат. - Направихме план как да унищожим симула­

т е , за да не се стекат по бузите ми и всички да ги видят. -

цията.

Не - повтарям. - Аз съм Дивергент.

Ръбът на подлакьтника се забива в дланта ми. Премъл­

- Нека изясним нещо - казва Найлс. - Правилно ли раз­

чах част от истината. Това определено може да се брои за

брах, че Ерудитите едва не са те убили... след което с т е

измама.

се добрали до лагера на Безстрашните... и с т е унищожили

Устоях на серума. И в този кратък миг аз победих.

симулацията.

Сега би трябвало да тържествувам. Вместо това т е ­

- Да - отговарям.

жестта на стореното се стоварва отгоре ми с нова сила.

- Мисля, че от името на всички т у к мога да заявя - казва

- Проникнахме в лагера на Безстрашните и двамата с

той, - че ти си заслужила м я с т о т о си сред Безстрашните.

баща ми тръгнахме към контролната зала. Той отблъсна

От лявата страна на залата се надигат викове и аз виж­

атаката на войниците на Безстрашните с цената на жи-

дам как в мрачното помещение започват да се мяркат вдиг­

Вота си - казвам. - Успях да стигна контролната зала и

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Одиссей покидает Итаку. Книги 1-13
Одиссей покидает Итаку. Книги 1-13

Главные герои случайно обнаружили в современной им Москве начала 80-х присутствие инопланетян. И это оказалось лишь началом их похождений не только по разным планетам, но и по разным временам и даже разным реальностям... Сериал Звягинцева написан в лучших традициях авантюрно-приключенческих романов, и неторопливо читать его действительно интересно и приятно. За первую книгу цикла Василий Звягинцев в 1993 году сразу же был удостоен четырёх престижных литературных премий — «Аэлита», «Интерпресскон», Премии им. А.Р. Беляева и специальной международной премии «Еврокон».Содержание:1-2. Одиссей покидает Итаку 3. Бульдоги под ковром 4. Разведка боем 5. Вихри Валгаллы 6. Андреевское братство 7. Бои местного значения 8. Время игры 9. Дырка для ордена 10. Билет на ладью Харона 11. Бремя живых 12. Дальше фронта 13. Хлопок одной ладонью

Василий Дмитриевич Звягинцев

Социально-психологическая фантастика