Бунтовници

- Само т о в а ли? Само това ли имаш да ми кажеш? - Той

Седя върху дюшек в един от коридорите. Дойдох т у к

свива вежди.

да свърша нещо, но когато пристигнах, забравих какво е и

- Какво друго искаш?

сега просто седя. Вдигам очи. Лин - запознахме се, когато

Той само поклаща глава.

ме настъпи в асансьора на небостъргача Ханкок. Сега се е

- Нищо, Трие. Нищо.

надвесила над мен с въпросително вдигнати вежди. Косата

Гледам го как се отдалечава. Усещам как вътре в мен зей-

й е пораснала - все още е къса, но черепът вече не прозира

ва някаква пукнатина, която толкова бързо се разраства,

отдолу.

че скоро ще ме разцепи на две.

- Седя си - отговарям. - Защо?

- Защото изглеждаш супер нелепо. - Тя въздъхва. - Хайде,

събирай си нещата. Ти си Безстрашна и е време да започнеш

да се държиш като такава Иначе ни подронваш автори­

т е т а пред Прямите.

- И как точно го подронвам, ако мога да знам?

- К а т о се правиш, че не ни познаваш.

- Просто правя услуга на Кристина.

- Кристина - изсумтява Лин. - Тя прилича на болно от

любов пале. Хората умират. Така става на война. Рано или

късно сама ще го разбере.

- Вярно, хората умират, но не се случва често т в о й до­

бър приятел да ги избива

- Все т а я - изпъшква нетърпеливо Лин. - Давай!

Не виждам причина да се дърпам. Ставам и тръгвам по-

gup нея през редица коридори. Тя крачи енергично и е труд­

смивам. Права е - първото, което направи при запознан­

но да насмогбам на т е м п о т о й.

с т в о т о ни, беше да ми скочи върху крака. - Хек, това е

- Къде е с т р а х о в и т о т о ти гадже? - пита в крачка.

Трие. Трие, това е малкият ми брат Хектор.

Свивам устни, сякаш току-що съм опитала нещо кисе­

Щом чува името ми, т о й вдига рязко глава и ме зяпва с

ло.

увиснала челюст. >

- Не е страховито.

- Приятно ми е да се запознаем - казвам.

- Да бе. - Тя се хили доволно.

- Ти си Дивергент - едва проронва т о й . - Мама каза да

- Не знам къде е.

стоя далече от теб, защото може да си опасна.

Лин вдига рамене.

- Точно така. Тя е един голям страховит Дивергент и

- Е, и на него можеш да му запазиш легло. Дай да забравим

само със силата на своята мисъл ще ти изпържи мозъка -

т и я безстрашно-ерудитски копелета, а? Нека се съберем

казва Лин и почуква между веждите му с показалец. - Не ми

отново.

казвай, че вярваш на всички т и я щуротии за Дивергенти-

Разсмивам се.

т е .

- Безстрашно-ерудитски копелета, значи, а?

Той става аленочервен и грабва няколко свои вещи от

Тя отваря някаква врата и двете се озоваваме в прос­

купчината go леглото. Чувствам се гузна, че се мести зара­

торно о т к р и т о помещение, което ми напомня фоайето

ди мен, докато не го виждам да стоварва нещата си през

на сградата. Както и трябва да се очаква, подът е черен с

няколко легла от нас. Явно не се налага да ходи много нада­

огромна бяла емблема в центъра, но по-голямата му част е

лече.

закрита от подредените едно до друго легла. Навсякъде се

- Можех и аз да отида да спя на онова легло - казвам.

виждат мъже, жени и деца от Безстрашните; не се мярка

- Знам - ухилва се Лин. - Но т о й си го заслужава. Нарече

н и т о един Прям.

Зийк изменник право под носа на Юрая. Не че не е истина,

Лин ме повежда между редиците двуетажни легла в ля­

де. Но това не му дава право да се държи к а т о идиот. Мис­

вата част на помещението. Спира и впива поглед в едно

ля, че го е прихванал от Прямите - каквото му е на ума,

момче върху леглото на втория етаж - т о й е няколко го­

това му е и на езика. Ей, Map!

дини по-малък от нас и се опитва да развърже връзките на

Марлийн подава глава иззад едно легло и оголва всичките

обувките си.

си зъби, докато ми се усмихва.

- Хек - отсича т я , - ще трябва да си намериш друго

- Ей, Трие, добре дошла! - провиква се т я . - Какво има,

легло.

Лин?

- Какво? А, не, т а я няма да стане - отговаря т о й , без

- Я накарай няколко от по-дребните момичета да се раз­

дори да вдигне глава. - Няма да се местя пак само защото

делят с по някоя дрешка - отговаря Лин. - Ама гледай да не

ти и някоя от глупавите ти приятелки искате да клюкар-

са само ризи. Да

има джинси, бельо, а може и чифт обувки.

с т в а т е до среднощ.

- Дадено - отвръща Марлийн.

- Тя не ми е приятелка - скастря го Лин. Едва не се раз-

Оставям ножа си близо до долното легло.

- Та за какви копелета приказваше? - питам.

- Как й е името?

- За Дивергентите. За т и я със специалните умствени

- Шона - отговаря Лин и поглежда към Марлийн. - Казах

способности. Хайде де! - Тя свива рамене. - Знам, че ти се

й, че на никоя от нас скоро няма да потрябва рокля, но

връзваш на т и я приказки, но на мен не ми минават.

както обикновено, това й мина покрай ушите.

- Тогава как ще ми обясниш защо продължавам да кон­

Спомням си Шона. Тя беше една от онези, които ме по­

тролирам съзнанието си по време на симулация? - казвам. -

еха след спускането по стоманеното въже от върха на не­

И че дори мога да й устоя?

бостъргача.

- Според мен лидерите си избират произволно някой и

- Според мен ще е по-удобно да се бием облечени в рок­

променят симулацията заради него.