Бунтовници

ли - казва Марлийн и потупва брадичка с върховете на

- И защо го правят?

пръстите си. - Това осигурява свободно движение на крака­

Тя размахва ръце пред лицето ми.

т а . И на кого му пука, че някой може да ти мерне бельото,

- За отвличане на вниманието. Умът ти е толкова зает

докато ти му вадиш душата?

с т и я Дивергенти - също като на майка ми впрочем, - че

Лин мълчи, сякаш схваща колко гениална е идеята, но й е

забравяш да следиш какви ги вършат нашите лидери. Прос­

трудно да го признае.

то друг вид промиване на мозъци.

- За чие бельо говорите? - пита Юрая, появявайки се

Очите й избягват моите и тя забива носа на обувката

иззад леглото. - Всъщност чието и да е, аз участвам.

си в пода. Чудя се дали си спомня кога за последно промиха

Марлийн го ощипва по ръката.

нейния мозък - по време на симулационната атака.

- Тази нощ няколко души отиваме на небостъргача Хан-

Толкова съм била обсебена от онова, което сполетя Ас­

кок - продължава т о й . - Трябвате ми и т р и т е . Тръгваме в

к е т и т е , че съвсем забравих за щ е т и т е , понесени от Без­

десет.

страшните. С т о т и ц и от т я х са се събудили с окървавени

- Спускане по стоманено въже ли? - пита Лин.

ръце, превърнати в убийци не по своя воля.

- Не. Наблюдение. Дочухме, че Ерудитите не гасят ос­

Решавам да не споря с нея. Щом иска да вярва в някаква

ветлението си цяла нощ и така още по-лесно ще можем да

държавна конспирация, няма да я разубеждавам. Ще трябва

видим през прозорците с какво се занимават.

сама да си разясни всичко.

- Аз идвам - казвам.

- Нося дрехи - обявява Марлийн, заставайки до леглото.

- Аз също - обажда се Лин.

Държи купчина, която е почти с височината на нейния

- Какво? О! И аз също - добавя разсеяно Марлийн, без да

т о р с и ми я подава с гордо изражение. - Даже вмених чув­

откъсва поглед от Юрая. - Отивам да донеса храна. Идваш

с т в о за вина у сестра т и , Лин, защото се опита да скрие

ли с мен?

една рокля. Затова накрая даде т р и .

- Дадено - отговаря той.

- Ти си имала сестра? - обръщам се към Лин.

Марлийн помахва с ръка, докато се отдалечават. Навре­

- Аха - отвръща т я . - На осемнайсет е. ф о р й беше ин­

мето тя вдигаше високо крака при всяка стъпка и отстра­

с т р у к т о р по време на инициацията.

ни изглеждаше така, сякаш подскача. Сега походката й е

много no-плавна, даже елегантна, но ми липсва детинската

подремнала, седя на края на леглото и сменям превръзката

веселост, с която винаги съм я свързвала. Питам се какво

на раната в рамото. Свалям тениската, но оставям пот­

ли е извършила под въздействието на симулацията.

ника - наоколо има много Безстрашни, които се събират

Лин нацупва устни.

на групички между леглата и се смеят на техните си шеги.

- Какво? - питам.

Тъкмо съм приключила с нанасянето на лечебния мехлем, ко­

- Нищо - сопва се т я . После поклаща глава. - Напоследък

гато дочувам писклив смях. Юрая тича по пътеката меж­

те двамата само гледат да останат насаме.

ду леглата, метнал Марлийн през рамо. Тя ми помахва със

- Той иска да се заобиколи с колкото може повече прия­

зачервено лице, докато минават покрай мен.

тели, така ми се струва - казвам. - Заради тази история

Лин, която седи на съседното легло, сумти:

със Зийк.

- Направо не мога да проумея как т о й може арфаиртува

- Аха. Това е същински кошмар. Предишния ден е тук, а

след всичко, което ни се случва.

на следващия... - тя въздъхва. - Колкото и дълго да обуча­

- Да не очакваш само да крачи намръщено напред-назад? -

ваш на смелост някого, не можеш да си сигурен такъв ли е,

казвам и посягам назад да притисна превръзката по-добре. -

докато не го пробваш в реални условия.

Може би не е зле да вземеш пример от него.

Погледите ни се срещат. Никога преди не съм обръщала

- Гледай само кой го казва - отвръща т я . - Ти си тази,

внимание колко е странен ц в е т ъ т на очите й - златисто-

която постоянно се муси. Трябва да почнем да ти викаме

кафяв. А сега, когато косата й е пораснала и голият череп

Беатрис Прайър, Кралицата на трагедията.

не е първото, което ми се набива на очи, вече забелязвам

Ставам и я ощипвам по ръката - по-силно, отколкото

финия нос и пълните устни. Тя е поразителна, без изобщо

ако се шегувам, и по-слабо, отколкото ако съм ядосана.

да се напъва да е такава. За миг изпитвам завист, после ми

- Я да млъкваш!

хрумва, че тя може би мрази да е красива и затова си бръсне

Без дори да ме погледне, тя ме блъсва с рамо в леглото.

главата.

- Не приемам заповеди от Дървени.

- Ти си смела - казва т я . - И няма нужда аз да ти го каз­

Забелязвам леката извивка на устните й и също потис­

вам, защото вече го знаеш. Но все пак държа да си наясно,

кам усмивката си.

че го оценявам.

- Готова ли си да тръгваме? - пита Лин.

Лин ми прави комплимент, но Въпреки т о в а имам чув­

- Къде о т и в а т е - намесва се Тобиас и се мушка между

с т в о т о , че ме е шамаросала.

своето легло и моето, за да застане на пътеката. Устата

После добавя:

ми пресъхва. Не съм говорила с него през целия ден и сега не

- И гледай сега да не оплескаш нещо.

знам какво да очаквам. Дали ще ни е неловко един с друг, или