Бунтовници

- Лин, дръж си езика зад зъбите - срязва я Шона, но не

коло оглушително свистят куршуми.

откъсва поглед от мен. Изглежда напрегната, сякаш очаква

Замръзвам на място. Един от сините лъчи е насочен

всеки момент да я нападна. Да я атакувам с моите специал­

право в гърдите ми. Мятам се настрани, за да избегна огне­

ни умствени способности.

вата линия, но явно не съм действала достатъчно бързо.

- Ей, Трие, познаваш ли Лорън - намесва се Юрая и ме

Изстрел. Падам.

спасява от неловкото положение.

- Познаваме се - казва Лорън, още преди да успея да отго­

воря. Гласът й е рязък и ясен, сякаш му прави забележка, но

явно просто така си говори. - Тя мина през моята зона на

страха при упражненията по време на инициацията. Май

ще излезе, че ме познава по-добре, отколкото би ми се ис­

кало.

- Така ли? Аз пък си мислех, че трансферите би трябвало

да минават през зоната на страха на ф о р - казва Юрая.

- И как си представяш т о й да позволи такова нещо? -

винаги, когато не съм сигурна какво точно става: държа

се като всички останали. Отпускам глава и затварям очи.

Сърцето ми бие до пръсване, когато стъпките на Без­

страшните с т а в а т все по-близки и по-близки, скърцайки

Г Л А В А

по мраморния под. Прехапвам език, за да потисна вик от

болка, когато един от т я х стъпва върху ръката ми.

П Е Т Н А Д Е С Е Т А

- Не ми е ясно защо просто не ги простреляме всички

в главата - обажда се някой. - Щом няма противникова

армия, значи ние сме победители.

- Не става, Боб, не можем да избием всички - прозвучава

О с т р а т а болка утихва go т ъ п бодеж. Пъхам ръка под

студен глас.

якето, за да напипам раната.

Космите на врата ми настръхват. Ще позная този глас

Не кьрбя. Но силата на изстрела ме повали на земята,

където и да го чуя. Той е на Ерик, един от водачите на Без­

значи все пак трябва да съм улучена. Прокарвам пръсти по

страшните.

рамото си и усещам твърда подутина върху доскоро глад­

- Ако не останат никакви хора, тогава няма кой да рабо­

ката кожа.

ти за т в о е т о благоденствие - продължава Ерик. - Освен

Нещо изтрополява на пода близо до лицето ми. Мета­

това не ти влиза в работата да задаваш въпроси. - Той

лен цилиндър с размер на човешка ръка се търкулва и опира

повишава т о н . - Половината с асансьора, другата полови­

в главата ми. Преди да успея да го отблъсна, от двата му

на - по стълбището, от ляво и от дясно. Марш!

края започва да бълва бял дим. Кашлям и го запращам далече

На няколко крачки вляво от мен има пистолет. Ако о т ­

от мен, към вътрешността на фоайето. Той обаче не е

воря очи, мога да го докопам и да застрелям Ерик още пре­

единственият - навсякъде наоколо има цилиндри, които

ди да се е усетил какво става. Само че не съм сигурна дали

изпълват помещението с дим. Той н и т о изгаря, н и т о е лю­

пак няма да изпадна в паника, когато докосна пистолета.

т и в . Само замъглява погледа ми за кратко, преди напълно

Изчаквам, докато и последните стъпки не заглъхват зад

да се разсее.

в р а т и т е на асансьорите или нагоре по стълбището. Чак

„Каква е целта на всичко това?"

тогава отварям очи. Изглежда, всички във фоайето са в

Около мен по пода са проснати войници на Безстрашни­

безсъзнание. С каквото и да са ни обгазили, явно има ефекта

те със затворени очи. Въся вежди, докато оглеждам Юрая

на симулация, иначе нямаше да съм единствената в съзна­

от глава до пети - т о й също не кърви. Не забелязвам рани

ние. Не мога да проумея смисъла на всичко това - то не

около жизненоважните му органи, което означава, че не е

отговаря на н и т о едно от условията за симулация, които

мъртъв. Тогава каква е причината да е в безсъзнание?

са ми известни - но сега нямам време да си блъскам главата.

Изменници от Безстрашните нахлуват във фоайето с

Сграбчвам ножа и се надигам, опитвайки се да преодо­

насочено оръжие. Решавам да постъпя така, както правя

лея болката в рамото. Притичвам до един от мъртвите

изменници от Безстрашните край Вратата. Тя е на сред­

- Изглежда, са знаели, че ще ги застреляме, но въпреки

на възраст; в черната й коса личат сиви нишки. Опитвам

това са нахлули - отговарям. - Тези въпроси обаче ще оста­

се да не поглеждам към раната от куршум в главата й, но

нат за по-късно. Трябва да се качим горе.

нещо, което прилича на кост, проблясва матово и аз се

- Горе ли? Защо? - пита т о й . - По-скоро трябва да се

задавям.

махнем далече от тук.

„Мисли." Не ми пука коя е т я , как се казва или на кол­

- Искаш да избягаш, преди да си разбрал какво става,

ко години е. Интересува ме единствено синята лента на

така ли? - казвам намръщено. - И преди Безстрашните

ръкава й. Трябва да се съсредоточа върху това. Опитвам

горе да са усетили какво им се готви?

се да пъхна пръст под лентата, но тя е много стегната.

- Ами ако някой ни познае?

Изглежда е пришита за черното яке. Май и него ще трябва

Свивам рамене.

да сваля.

- Остава да се надяваме, че няма да се случи.

Свалям ципа на якето си, събличам го и го мятам върху

Втурвам се към стълбището, т о й ме следва. В мига, в

главата й, за да не се налага да я гледам. После разкопчавам

който кракът ми опира първото стъпало, се питам как­