Бунтовници

нейното яке и го свличам, първо от лявата ръка, после от

во, по дяволите, да правя от т у к нататък. В тази сгра­

дясната, накрая го измъквам изпод натежалото й тяло със

да трябва да са повечето Дивергенти, но дали изобщо си

стиснати зъби.

дават сметка какво са всъщност? Ще знаят ли как да се

- Трие - произнася някой. Обръщам се, стиснала якето

прикрият? И какво се надявам да постигна, като се слея с

в една ръка и ножа в другата. Оставям ножа до мен - напа­

армията изменници от Безстрашните?

дателите от Безстрашните нямат ножове и не искам да

Някъде дълбоко в себе си знам отговора: аз съм безраз­

изглеждам подозрително.

съдна. Най-вероятно нищо няма да постигна и почти със

Юрая стои зад мен.

сигурност ще загина. Но още по-обезпокоително е, че изоб­

- Дивергент ли си? - питам. Сега няма време за емоции.

що не ми пука.

- Да - отговаря т о й .

- Тръгнаха нагоре - казвам между две вдишвания. - Зато­

- Вземи си яке - казвам.

ва ти трябва... да стигнеш т р е т и я етаж. Кажи им да... се

Той прикляква край един от другите изменници на Без­

евакуират. Тихо.

страшните - съвсем млад, даже още му е рано да е пълно­

- Ами ти къде отиваш?

правен член. Потръпвам при вида на смъртнобледото

- На втория етаж - казвам. И минавам с рамото на­

лице. Не бива да умират толкова млади хора; изобщо ня­

пред през в р а т а т а на стълбището. Знам какво ще правя на

м а т работа на такова място.

втория етаж: ще търся Дивергенти.

Лицето ми пламва от гняв. Навличам якето на жената.

Юрая облича собственото си яке със свити устни.

+ + +

- Те$и са единствените убити - тихо казва т о й . - Не

Вървя по коридора, прескачайки т е л а т а на припаднали

ти ли се струва подозрително?

хора, облечени в черно и бяло. Сещам се за куплетите на

една песничка, която децата на Прямите тананикат, кога­

гледне и ще ме познае. Знам го със сигурност. Свеждам по­

то си мислят, че никой не ги чува:

глед и съм толкова напрегната, че цялата се треса. „Не ме

Безстрашните са най-jkecmoku от петте

поглеждай, не ме поглеждай, не ме поглеждай..."

и едни други се мачкат на жеае...

Ерик минава покрай мен и тръгва по коридора вляво.

Сега, когато видях как изменници на Безстрашните при­

Редно е да продължа издирването колкото може по-ско­

чиняват на събратята си симулация, не много по-различна

ро, но любопитството ме тегли към онзи, който изви­

от онази, която ги накара да избиват Аскети преди по-мал­

ка Ерик. Гласът изглеждаше напрегнат, сякаш въпросът не

ко от месец, тези куплети ми звучат съвсем достоверно.

търпи отлагане.

Ние сме единствената каста, която е способна да се раз­

Вдигам очи и виждам войник от изменниците на Без­

цепи. Миротворците не биха допуснали разкол; н и т о един

страшните да стои край коленичила жена. Облечена е в

от Аскетите не би постъпил толкова егоистично; Пря­

бяла блуза и черна пола и е сключила ръце зад врата. Усмив­

мите ще спорят, докато не о т к р и я т разумно решение;

ката на Ерик дори в профил изглежда алчна.

дори Ерудитите няма да предприемат толкова нелогичен

- Дивергент - обявява т о й . - Добра работа. Ще решим

ход. Наистина сме най-жестоката сред кастите.

по-късно кои от т я х да убием и кои да приберем.

Прескачам сгънатата ръка на жена с широко отворена

Войникът на Безстрашните сграбчва жената за косата,

уста, тананикайки под нос началото на следващия куплет

вързана на конска опашка, и я повлича след себе си. Тя из­

от песничката:

пищява, изправя се на крака и тръгва приведена след него.

Ерудитите са най-студени от петте,

Опитвам се да преглътна, но в гърлото ми сякаш е натъ­

сатознанието ценят те...

пкана топка памук.

Чудя се кога Джанийн е осъзнала, че от Ерудитите и

Ерик продължава нататък по коридора, все по-далече от

Безстрашните може да излезе смъртоносна комбинация.

мен, а аз се опитвам да не гледам, когато жената

от Прями­

Изглежда, безпощадността и хладната логика са способни

те минава наблизо, плетейки крака. С в и т а т а в юмрук ръка

почти на всичко, вклЬчително да п о т о п я т 8 сън хората

на Безстрашния все още я влачи за косата. Вече разбирам

на каста и половина.

как действа ужасът: оставям се да ме завладее за няколко

Наблюдавам лицата, покрай които минавам, следейки

секунди, после отново мобилизирам силите си.

за неравномерно дишане, трепкащи клепачи или друг знак,

„Едно... две... три..."

който да подсказва, че падналите само се преструват на

Устремявам се напред, водена от нова цел. Ако проверя­

припаднали. Досега обаче всички дишат равномерно и кле­

вам всеки един дали е припаднал, или се преструва, ще о т ­

пачите им не помръдват. Изглежда, н и т о един от Прями­

неме много време. Затова, изпречи ли ми се паднало тяло,

те не е Дивергент.

силно го настъпвам по кутрето. Никаква реакция, дори

- Ерик! - дочувам да вика някой от дъното на коридо­

най-слабо потрепване. Прескачам т я л о т о и откривам

ра. Дъхът ми спира, когато т о й тръгва право срещу мен.