Бунтовници

следващото кутре. Натискам здраво с тока на обувката.

Опитвам се да не помръдна. Ако се движа, т о й ще ме по-

И т у к никаква реакция.

Дочувам как от далечния край на коридора някой се

зад гърба й, после зърбам отражението си 6 единия от про­

провиква: „Открих един!", и усещам, че обезумявам. Прес­

зорците. Не съм сама сред припадналите хора 6 коридора,

качам т е л а т а на паднали мъже и жени, на деца, юноши и

както си мислех. Ерик стои точно зад мен.

възрастни хора, газя по пръстите, коремите и глезените

им, наблюдавайки за болезнено потрепване. След малко едва

+ + +

различавам лицата им, но все още не съм доловила движе­

ние. Играя си на криеница с Дивергентите, но поне не съм

Поглеждам отражението му и т о й отвръща на погледа

единствената от „тях".

ми. Има шанс да му се изплъзна. Ако отскоча светкавично,

Тогава се случва. Настъпвам к у т р е т о на момиче от

може да го заваря неподготвен и т о й да не ме хване. Но

Прямите и лицето й се сгърчва. Съвсем леко - забележите­

щом ми минава тази мисъл, вече знам, че няма да успея да

лен опит да прикрие болката - но достатъчно да привлече

го надбягам. Н и т о пък да го застрелям, защото нямам пис­

вниманието ми.

т о л е т .

Поглеждам през рамо дали има още някой наблизо, но

Затова се завъртам на пети и стрелвам лакът 6 лицето

всички са се пръснали в различни посоки от централното

на Ерик. Улучвам го в брадичката, но не достатъчно силно,

фоайе на етажа. Надничам към най-близкото стълбище -

че да го извадя от равновесие. Ерик сграбчва лявото ми

то е само на десетина крачки вдясно, по главния коридор.

рамо с една ръка и опира дулото на пистолета в челото

Прикляквам до главата на момичето.

ми с другата. Гледа ме отвисоко с подигравателна усмивка.

- Здрасти, малката - произнасям колкото се може по-

- Чак не мога да повярвам как може да си толкова глупа­

тихо. - Всичко е наред. Аз не съм от тях.

ва, че да дойдеш тук без пистолет - казва.

Тя съвсем леко отваря очи.

- Затова пък съм достатъчно умна да направя е т о

- На около т р и метра от т у к има стълбище - продъл­

това - отвръщам и стоварвам подметката си върху кра­

жавам. - Ще ти кажа, когато никой не гледа към нас и ти

ка му, който прострелях преди по-малко от месец. Ерик

трябва да се затичаш натам, ясно?

изпищява, лицето му се сгърчва и т о й забива дръжката на

Тя кимва.

пистолета в челюстта ми. Стискам зъби да потисна сте-

Ставам и бавно се завъртам около себе си. Отляво

нанието. По шията ми започва да се стича кръв - цепнал е

жена изменник от Безстрашните гледа в друга посока, до­

кожата ми.

като побутва с крак о т п у с н а т о т о тяло на припаднал от

Въпреки удара, хватката около лявата ми ръка не се о т ­

Безстрашните. Още двама изменници зад мен се смеят на

пуска н и т о за миг. Но фактът, че още не ме е застрелял в

нещо. Жената изменник отпред поглежда разсеяно към мен,

главата, е достатъчно красноречив: не му е позволено да

после вдига глава и пак се втренчва в края на коридора.

ме убива.

- Сега - казвам.

- Изненадан съм, че си още жива - просъсква т о й . - А

Момичето скача и се втурва към в р а т а т а на стълби­

точно аз посъветвах Джанийн да конструира онзи резер­

щето. Проследявам я с поглед, докато в р а т а т а не щраква

воар специално за теб.

През това време умът ми щрака усилено да измисли как­

за яката и ме помъква към асансьорите. Ризата се врязва в

во би му причинило толкова силна болка, че да ме пусне.

гърлото ми и ме души, а аз плета крака зад него. Цялото ми

Тъкмо съм решила здравата да го изритам в слабините, ко­

тяло пулсира от постоянна болка.

гато т о й минава отзад, хваща двете ми ръце и толкова

Когато стигаме асансьора, т о й ме блъска на колене до

силно ме притиска, че едва мога да помръдна. Н о к т и т е му

жената от Прямите, която видях малко преди това. Тя и

се забиват в мен и аз стискам зъби едновременно от болка

още четирима са наредени между двете редици асансьори,

и отвращение заради гърдите му, опрени в гърба ми.

пазени от Безстрашни с насочени пистолети.

- За нея ще е много вълнуващо да наблюдава как някой

- Искам един пистолет да е постоянно опрян в нея -

Дивергент реагира на симулацията в реални условия - казва

нарежда Ерик. - Не просто да я държите на мушка, а да е

т о й и ме бута да вървя напред. Дъхът му раздвижва коса­

опрян в нея.

та на брата ми. - Нямам нищо против. Както се сещаш,

Един от Безстрашните опира дуло в тила ми. Усещам

изобретателността - едно от качествата, които най-

кръга на студената цев върху кожата си. Вдигам поглед към

много ценим у Ерудитите - изисква творчески подход.

Ерик. Лицето му е червено, очите му плуват във влага.

Той усуква ръцете ми и аз усещам как мазолите му дра­

- Какво става, Ерик? - вдигам вежди. - Страх те е от

щ я т кожата ми. Леко се накланям наляво в движение,

едно малко момиче ли?

опитвайки се да вкарам единия си крак между неговите. С

- Не съм глупак - отвръща т о й , прокарвайки пръсти

жестока наслада установявам, че куца.

през косата си. - Тоя номер с малкото момиче си ми го при­

- Понякога творческият процес изглежда чиста загуба