Бунтовници

лагала и преди, но сега няма да мине. Ти си най-доброто бой­

на време, лишен от логика... освен ако не е п ъ т към някаква

но куче, с което разполагат. - Той се надвесва над мен. - За­

по-велика цел. В случая - натрупване на знания.

т о в а съм сигурен, че съвсем скоро ще ти видят сметката.

Спирам достатъчно напред, за да успея здраво да забия

Вратата на един от асансьорите се отваря и войник на

пета между краката му. В гърлото му се надига остър пи­

Безстрашните изблъсква Юрая към редицата Дивергенти.

сък, но замира още преди да се е откъснал от устните. Ръ­

Устните му са покрити с кървави петна. Той ми хвърля

цете му се отпускат, макар и за миг. В този момент изви­

бегъл поглед, но по изражението му не мога да отгатна дали

вам силно т я л о т о си, за да се освободя. Нямам представа

е успял, или се е провалил. Щом е тук, най-вероятно се е

накъде да побягна. Знам само, че трябва да тичам. Трябва

провалил. Сега ще открият всички Дивергенти 8 сградата

да...

и повечето от нас най-вероятно скоро ще умрат.

Той ме сграбчва за лакътя и ме дръпва назад, забива пръст

Сигурно трябва да ме е страх. Вместо т о в а обаче въ­

в раната на рамото ми и го завърта, докато от болка не

т р е в мен клокочи истеричен смях, защото току-що съм

ми причернява пред очите. Започвам да пищя-с пълно гърло.

си спомнила нещо.

- Aokonkomo си спомням от записа в оня резервоар, ти

Може никога повече да не докосна пистолет. Затова пък

беше ранена в рамото - казва т о й . - Изглежда, съм бил прав.

в задния си джоб имам нож.

Краката ми омекват, т о й почти небрежно ме сграбчва

те точки на т я л о т о ми - сърцето е силен мускул, най-мощ­

ният мускул на организма и това не се променя през целия

живот. Прииждат още Безстрашни и докладват за нови

успешни атаки по етажите на Жестоката борса. С т о т и ­

Г Л А В А

ци хора лежат в безсъзнание на пода навсякъде из сградата,

поразени от нещо, което не е куршум, А аз все още нямам

Ш Е С Т Н А Д Е С Е Т А

представа защо се случва всичко това.

Затова пък разсъждавам по въпроса за сърцето. Но вече

не за своето, а за това на Ерик. Колко празен ще изглежда

гръдният му кош, когато сърцето вече не бие в него. Кол­

Плъзвам ръка към гърба, сантиметър по сантиметър,

кото и да го мразя, пак не искам да го убивам, още по-мал­

така че войникът, който е опрял пистолет в главата ми,

ко с нож и от близко разстояние, за да видя как го напуска

да не забележи. Вратата на асансьора отново се отваря и

животът. Обаче ми остава само още един шанс да свърша

от т а м излизат още Дивергенти, конвоирани от изменни­

нещо полезно. Ако искам да улуча Ерудитите на най-болно­

ци на Безстрашните. Жената от Прямите отдясно ским­

то място, трябва да ги лиша от един от техните лидери.

т и . Кичури коса са прилепнали към устните й, мокри от

слюнка или сълзи, не мога да преценя.

Забелязвам, че още никой не е довел момичето от Пря­

мите, на което помогнах да избяга. Значи, все някак е успяла

Ръката ми напипва ръба на задния джоб. Задържам я не­

да се отърве. Хубаво.

подвижно, пръстите ми треперят в очакване. Трябва да

Ерик слага ръце на гърба си и започва да се разхожда на-

изчакам подходящ момент, когато Ерик е близо до мен.

пред-назад пред редицата Дивергенти.

Съсредоточавам се върху дишането си; представям си

- Заповядано ми е да отведа само двама от вас за екс­

как въздухът изпълва всяко ъгълче на белите ми дробове,

периментални изпитания в централата на Ерудитите -

когато вдишвам; после, докато издишвам, си припомням

обявява т о й . - Останалите ще бъдат екзекутирани. Има

как цялата ми кръв, обогатена с кислород или пък наситена

няколко начина да определим кои са най-безполезни.

с въглероден диоксид, се влива и изпомпва от сърцето ми.

Той забавя крачка, когато ме наближава. Изопвам пръс­

По-лесно ми е да си представям как протичат биоло­

т и , за да стигна дръжката на ножа, но т о й не идва на дос­

гичните процеси, отколкото да мисля за Дивергентите,

татъчно близко разстояние. Вместо това продължава и

строени между двете редици асансьори. От лявата ми

спира пред момчето от лявата ми страна.

страна седи момче от Прямите, което няма повече от

- Мозъкът приключва развитието си на двайсет и п е т

единайсет години. Държи се no-смело от жената вдясно -

годишна възраст - продължава Ерик. - Е т о защо т в о я т а

Втренчило се е във войника от Безстрашните пред себе

Дивергентност още не е завършена.

си, без да трепва.

После вдига пистолета и стреля.

Вдишване, издишване. Кръвта стига до най-отдалечени-

От у с т а т а ми се откъсва задавен вик и аз стискам очи,

когато т я л о т о на момчето се свлича на пода. Цялото ми

Усещам как ножът потъва и го изтеглям отново. Цяло­

същество е устремено към него, но аз се овладявам. „Чакай,

то ми тяло пулсира с ритъма на сърцето. Вратът ми е мо­

чакай, чакай." Сега не мога да мисля за момчето. „Чакай."

кър от п о т . Отварям очи в мига, когато Ерик се стоварва

Насилвам се да отворя очи и преглъщам сълзите.

на земята, а после - хаос.

От моя вик все пак има някаква полза: сега Ерик с т о и

Изменниците от Безстрашните нямат в себе си смър­