Бунтовници

пред мен и се хили. Успяла съм да привлека вниманието му.

тоносни оръжия, а само тези, с които ни обстрелваха в'

- Ти също си доста млада - казва т о й . - Далече си още

началото на атаката, каквото и да е заредено в тях. За­

о т зрелостта.

това се в т у р в а т към истинските пушки и пистолети. В

После пристъпва към мен. Пръстите ми са на сантиме­

суматохата Юрая се мята към един от т я х и му нанася

т ъ р от дръжката на ножа.

силен удар в челюстта. Очите на войника се изцъклят и

т о й пада поразен, Юрая измъква пистолета му и започва да

- Повечето Дивергенти получават по два резултата на:

стреля по най-близките до нас Безстрашни.

т е с т а за определяне на наклонностите. Малцина са тия,

които имат само по един. Никой досега обаче не е стигал

Посягам към оръжието на Ерик. Толкова съм паникьоса-

до т р и - и то не заради наклонностите си. За да продъл­

на, че едва виждам. Когато вдигам очи, мога да се закълна, че

жиш напред, трябва да откажеш някой от предложените

броят на Безстрашните в помещението се е удвоил. Уши­

варианти - продължава Ерик, пристъпвайки все по-близо.

те ми пищят от изстрелите и аз се хвърлям на земята,

Вирвам брадичка, за да го погледна в очите - да видя отно­

докато всички останали побягват нанякъде. Пръстите ми

во студеното му изражение и празния поглед. - Шефовете

докосват леко цевта на пистолета и аз потрепервам. Ръце­

подозират, че т в о и т е резултати са били два, Трие - казва

те не ми се подчиняват и не мога да го вдигна от земята.

т о й . - Според т я х ти не си чак толкова сложна личност -

Някаква тежка ръка ме хваща за раменете и ме запраща

просто по равна част Аскет и Безстрашна, самопожерт-

към стената. Дясното ми рамо пламва от болка и аз забе­

вователна до степен на пълна глупост. Или трябваше да

лязвам емблемата на Безстрашните, татуирана на врата.

кажа смела до степен на пълна глупост?

Тобиас се обръща, закрива ме с т я л о т о си срещу изстрели­

Сключвам пръсти около дръжката на ножа и стискам.

те и на свой ред стреля.

Той се надвесва още по-близо.

- Предупреди ме, ако някой идва отзад - вика т о й .

- Само между нас да си остане... Според мен т в о и т е ре­

Поглеждам над неговото рамо и се вкопчвам в ризата

зултати са били т р и , защото си дебела глава и би отказала

му.

да направиш дори най-прост избор само защото някой ти

Наистина наоколо са се появили още Безстрашни - Без­

е наредил т о в а - казва. - Ще си направиш ли труда да ме

страшни без сини ленти на ръкава, останали верни на кас­

осветлиш по този въпрос?

т а т а . Моята каста. Моята каста ни се притече на по­

Накланям се рязко напред и измъквам ръка от джоба. За­

мощ. Как така са останали в съзнание?

тварям очи, когато замахВам с острието нагоре към него.

Изменниците от Безстрашните се пръскат далече от

Не искам да видя кръвта му.

асансьорите. Те не са подготвени за о т в е т н о нападение, не

u om всички посоки. Някои от т я х о т в р ъ щ а т на огъня, но

повечето хукват към стълбището. Тобиас стреля отново

и отново, докато куршумите му не свършват и спусъкът

започва да щрака с празен звук. Погледът ми е замъглен от

сълзи, а ръцете ми не могат да държат пистолета. Крещя

през стиснати зъби. Не мога да му помогна. Напълно безпо­

Г Л А В А

лезна съм.

С Е Д Е М Н А Д Е С Е Т А

Ерик стене на пода. Все още е жив, поне засега.

Изстрелите постепенно оредяват. Дланите ми са влаж­

ни. Червеното, уловено с периферното зрение, подсказва,

че са покрити с кръв - кръвта на Ерик. Избърсвам ги в кра­

Тобиас ми разказва как е станало всичко при него.

чолите на панталона и се опитвам да преглътна сълзите.

Когато Ерудитите стигнали площадката на стълби­

В ушите ми звъни.

щето, една от т я х не се качила на втория етаж. Вместо

- Трие - обръща се към мен Тобиас, - вече може да оста­

това тръгнала към най-високите нива на сградата. Там ева­

виш ножа.

куирала група Безстрашни, верни на кастата - сред които

и Тобиас - през пожарния изход, който изменниците от

Безстрашните още не били запечатали. Тези верни на кас­

т а т а Безстрашни се събрали на стълбищната площадка и

се разделили на четири групи, които едновременно атаку­

вали всички части на стълбището и обградили изменници­

те на Безстрашните, събрани при асансьорите.

Изменниците не били подготвени за продължителна съ­

протива. Те очаквали всички, освен Дивергентите, да са

припаднали. Затова побягнали.

Жената от Ерудитите, която им помогнала, се казвала

Кара. По-голямата сестра на Уил.

+ + +

Със стон оставям ръкавите на якето да се изхлузят от

ръцете ми и оглеждам рамото. Под кожата е забит мета­

лен диск колкото нокътя на к у т р е т о ми. Около него има

цял сноп синкави нишки, сякаш някой е впрьскал синя боя

6 най-тънките вени близо go повърхността на кожата.

Юрая е съвсем различен от Тобиас, в чиято усмивка ви­

Мръщя се и се опитвам да извадя диска от рамото си, но

наги личи известна свенливост, сякаш е изненадан, че някой

ме пронизва остра болка

изобщо си е направил труд да го погледне.

Със с т и с н а т и зъби пъхам о с т р и е т о на ножа под

1ърлото ми гори. Оставям иглата и диска на ръба на