Бунтовници

казвам. - Това е просто една маса. А сега бих искала да се

от кастите. Аскети, Безстрашни и Ерудити.

върна в килията си.

- Откъде... - Гласът ми секва. Насилвам се да довърша

изречението. - Откъде знаеш това?

+ + +

- Всяко нещо с бремето си - отговаря т я . - На базата

на тези резултати направих заключение, че си един от най-

Не мога да преценя как върви времето, не и по начина,

силните Дивергенти. Казвам го не като комплимент, а за

по който имах възможност да го следя досега. Е т о защо,

да изясня намерения си. Ако искам да създам симулация, коя­

когато в р а т а т а на килията отново се отваря и вътре

то да контролира съзнанието на Дивергентите, трябва

влиза Питър, не мога да кажа колко време е минало. Усещам

да експериментирам с най-силния сред тях, за да открия и

единствено, че съм изтощена.

премахна всички слабости на технологията. Ясна ли съм?

- Тръгвай, Дървената - нарежда той.

Не си правя труда да й отговарям. Все още наблюдавам

- Не съм Аскет. - Протягам ръце над главата си и те

втренчено ехокардиографския уред край масата.

опират стената. - И след като вече си един от лакеите

- Е т о защо аз и моите колеги научни работници ще те

на Ерудитите, нямаш право да ме наричаш „Дървена". Не

изучаваме, колкото се може по-дълго. - Тя леко се усмихва. -

е редно.

След приключване на моето изследване ще бъдеш екзекути­

- Казах ти да тръгваш.

рана.

- Как, без н и т о една злобна и ехидна забележка ли ще се

Това ми е известно и без да ми го казва. Но макар да го

размина? - Вдигам поглед към него с престорена изненада. -

знам, защо краката ми внезапно омекват и стомахът ми се

Нещо от рода „Ти си чист идиот, щом дойде тук. Освен

свива. Защо?

че си Дивергент, си и малоумна" няма ли да кажеш?

- To си е ясно u без ga го казвам - отвръща. - Сега или

Разнася се въздишка.

ставай, или ще те влача по коридора. Ти решаваш.

- Ако не го направиш доброволно, има начин да те при­

Сега вече ми е по-спокойно. Питър винаги се е държал

нудим.

злобно с мен; т о в а е нещо познато.

Питър застава зад гърба ми. Дори ранен, беше по-силен

Ставам и излизам от килията. Пътьом отбелязвам, че

от мен. Представям си ръцете му върху себе си, как ме вла­

ръката на Питър, която прострелях, вече не виси на пре­

чи към апарата, как ме просва на масата, как ме пристяга

връзка през врата.

с ремъците, които висят от нея, и ги затяга прекалено

- Излекуваха ли раната ти от куршума?

силно.

- Да - казва. - Ще ти се наложи да откриеш друго слабо

- Хайде да се споразумеем - казвам. - Ако се подчиня, ще

място. Колко жалко, че с мен всичко вече е наред. - Той ме

ми дадете да видя резултата от изследването.

сграбчва за здравата ръка и тръгва бързо, дърпайки ме след

- Ти ще се подчиниш, независимо дали е доброволно, или

себе си. - Закъсняваме.

не.

Въпреки че коридорът е дълъг и празен, стъпките ни не

Вдигам показалец.

о т е к в а т силно. Имам чувството, че някой ми е запушил

- Изобщо не е така.

ушите, а аз чак сега го забелязвам. Опитвам се да запомня

Поглеждам към огледалото. Не е толкова трудно да си

пътя, по който минаваме, но скоро пак губя ориентация.

представя, че разговарям с Джанийн, докато гледам собст­

Стигаме края на поредния коридор и завиваме наляво към

веното си отражение. Косата ми е руса като нейната; и

слабо осветена стая, която ми напомня аквариум. Една от

двете сме бледи, с непреклонно изражение. Тази констата­

с т е н и т е е огледална - виждам отражението си в нея, но

ция е толкова смущаваща, че за няколко секунди губя ниш­

се обзалагам, че от другата страна е прозрачна и някой ме

ката на мисълта си и стърча мълчаливо, вдигнала пръст.

наблюдава.

Аз съм с бледа кожа, светлокоса и студена. Интересувам

В другия край на помещението има уред, от който се по­

се какъв е резултатът от изследването на мозъка ми. Аз

дава подвижна работна маса с човешки ръст. Разпознавам

съм като Джанийн. Мога да се презирам за това, да възроп­

го от учебника по история на кастите и урока за приноса

тая, да се опитам да го изкореня от себе си... или да се

на Ерудитите в медицината. Апарат за магнитно-резо-

възползвам от него.

нансна томография. С него ще сканират мозъка ми.

- Изобщо не е така - повтарям. - Каквото и да прави­

Нещо припламва в мен. Толкова отдавна не съм го усеща­

т е , няма как да ме принудите да стоя неподвижно, за да е

ла, че отначало едва го разпознавам. Любопитство.

ясна картината при сканирането на мозъка. - Кашлям, за да

По интеркома се разнася глас - гласът на Джанийн.

прочистя гърлото си. - Искам да видя резултатите. Така и

- Легни там, Беатрис.

така ще ме убиете, затова не би трябвало да ви пука какво

Поглеждам към подвижната работната маса, с която

ще разбера за собствения си мозък преди да умра.

ще ме вкарат в магнитната тръба на апарата.

Тишина.

- Няма.

- Защо ти е толкова важно да видиш изследванията? -

numa гласът.

килия в централата на Ерудитите и да бъда екзекутирана.

- Точно ти би трябвало най-добре да ме разбираш. Нали

Гласът ми звучи нехайно, сякаш екзекуцията е нищо ра­

имам еднакви наклонности за Ерудит, Безстрашен и Аскет

б о т а за мен. Но само при произнасянето на тази дума ця­

в края на краищата.