Бунтовници

лата настръхвам. Правя се, че ми е студено и разтривам

- Добре. Ще можеш да видиш резултатите. Лягай.

ръцете си с длани.

Отивам при работната маса и лягам на нея. Металът

- А не е ли така? - пита т о й . - Нали по своя воля дойде

е студен като лед. Масата се плъзва навътре и вече съм

тук. На това няма как да му кажа силен инстинкт за оце­

в т р ъ б а т а на апарата. Гледам в празното бяло простран­

ляване.

ство. Като малка си мислех, че раят изглежда точно така -

Той набира някакъв код върху клавиатурата край една

само бяла светлина, нищо повече. Сега вече знам, че т о в а

врата и тя се отваря. Влизам в с т а я т а от другата страна

не може да е истина, защото бялата светлина съдържа за­

на огледалото. Вътре е пълно с монитори, а ярката свет­

плаха.

лина се отразява в очилата на Ерудитите. В отсрещния

Чувам думкане и затварям очи, припомняйки си едно

край на помещението друга врата се затваря с щракване.

от изпитанията в моята зона на страха - юмруци, блъс­

Зад един от мониторите стои празен стол, чиято седалка

кащи по прозореца ми, и мъже без лица, които искат да ме

все още се върти. Някой току-що е излязъл.

отвлекат. Опитвам се да си представя думкането като

Питър застава плътно зад мен - готов е да ме сграбчи,

ударите на сърцето ми или като удари на барабан. Талази­

ако тръгна да нападам някого. Но аз нямам такова намере­

те на реката, които се разбиват в стените на бездната в

ние. Докъде ли ще стигна, ако все пак опитам да избягам?

лагера на Безстрашните. Маршируващи крака по време на

До края на коридора? Или чак до следващия? После ще се

церемонията за приключване на инициацията. Лавина от

загубя. Не бих могла да се измъкна, дори да нямаше охрани­

препускащи крака надолу по стълбището след Изборната

тели, които да ме спрат.

церемония.

- Покажи ги тук - казва Джаниин, сочейки големия екран

Губя представа колко време е минало, когато думкането

на стената отляво. Един от учените на Ерудитите наби­

спира и масата излиза от тръбата на апарата. Сядам и раз­

ра нещо на монитора пред себе си и върху лявата стена се

тривам врата си с върховете на пръстите.

появява картина. Картината на моя мозък.

Вратата се отваря и отвън в коридора стои Питър.

Не знам какво всъщност очаквам да видя. Известно ми

Прави ми знак.

е как изглежда човешкият мозък и приблизително за какво

- Идвай. Вече може да видиш изследването.

отговаря всеки негов дял, но нямам представа каква е раз­

Скачам на пода и тръгвам към него. Когато излизаме в

ликата между моя и този на останалите хора. Джаниин

коридора, т о й ме поглежда и клати глава.

барабани с пръсти по брадичката си и прекалено дълго се

-Какво?

вглежда в изображението.

- Не знам как успяваш винаги да наложиш своето.

Най-накрая проговаря.

- Естествено, щом единствената ми цел е да попадна в

- Някой да обясни на госпожица Прайър каква е функция-

ma на префронталната кора на мозъка.

- И не само това - усмихва се леко Джанийн. Синята

3

- Това е ч а с т т а на мозъка зад челото, най-общо казано -

светлина от мониторите осветява ярко челото и скули­

обажда се жена от научния екип. Няма вид да е много по-

те й, но хвърля тъмни сенки под очите. - Това не просто

възрастна от мен и носи очила с големи кръгли стъкла, от

дава сведение за нейното поведение, но и за желанията й.

които очите й изглеждат огромни. - Нейната функция е да

Нейният стремеж не е получаването на награда. Затова

организира мислите и действията, необходими за постига­

пък е изключително добра в насочването на мислите и

не на целите.

действията си към постигането на определена цел. Това

- Правилно - потвърждава Джанийн. - А сега някой да

обяснява нейната наклонност към зловредно поведение, съ­

ми каже какво наблюдаваме при латералната префронтал-

четано с жертвоготовност и вероятно способността й

на кора на госпожица Прайър.

да устоява на симулации. Как този извод ще повлияе върху

- Тя е голяма - обажда се друг от учените, този п ъ т мъж

подхода ни в разработването на новия симулационен серум?

с оредяваща коса.

- Той трябва да потиска част, но не всички функции

- А по-точно? - продължава Джанийн, сякаш го изпитва.

на префронталната кора - казва жената учен с кръглите

Давам си сметка, че се намирам в класна стая - всяко

очила.

място, където има повече от един Ерудит, неизменно се

- Точно така - потвърждава Джанийн. Тя най-после се

превръща в класна стая. Тук Джанийн е най-уважаваният

обръща към мен с блеснали от удоволствие очи. - Продъл­

преподавател. Всички са я зяпнали с жадни ококорени очи и

жаваме да работим в тази посока. Така изпълних ли моята

отворена уста, стремейки се да я впечатлят.

част от нашата уговорка, госпожице Прайър?

- Много по-голяма от средния размер - поправя се мъ­

Устата ми е пресъхнала и трудно преглъщам.

жът с оредяващата коса.

Какво ли ще стане, ако потиснат функциите на пре­

- Така е по-добре. - Джанийн накланя глава. - На практи­

фронталната ми кора; ако ме лишат от способността да

ка т о в а е най-голямата латерална префронтална кора, коя­

взимам решения? Какво ще стане, ако серумът подейства

то някога съм виждала. Орбитофронталната кора обаче е