Десетата зала

след мъчително и тежко раждане. Тя не бе от Клана на бизона. Наричаше своите роднини хора

от Мечата планина. На младини попаднала в изненадващо наводнение и била отнесена от

племето си. Може би те се бяха спасили, може би бяха загинали. Тя така и не разбра участта

им. Бащата на Тал, който по онова време бил млад, ловувал със старите и се натъкнал на нея в

гората. Тя била премръзнала и гладна и той я взел със себе си. Харесал я и макар това да довело

до завист и разпри в клана, я взел за своя половинка.

Нейните хора били лечители и тя беше умела в приготвянето на лапи, знаеше какви листа,

корени и кори да се дъвчат за различни заболявания. Тал помнеше как един горчив лист бе

спрял болките във венците му, когато беше малък, и как една вкусна кора охлаждаше тялото

му, когато го бе налегнала треска.

Откакто проходи, момчето вървеше след майка си, събираше билки и корени из гората и

поляните и ѝ помагаше да ги отнесат в лагера в кесии от еленова кожа.

Паметта му винаги е била изумителна. Достатъчно беше да чуе веднъж крясък на птица

или заклинание, за да ги запомни завинаги. Можеше само веднъж да помирише цвете, да види

животинска следа или листо, да чуе обяснението на нещо - и полученото знание си оставаше

завинаги в него.

И не само умът му бе пъргав. Още от най-ранна възраст се отличаваше и със сръчност.

Научи се как да от цепва дълги тънки пластини от кремъчното ядро. Още преди да възмъжее, бе

станал най-добрият майстор на инструменти в клана. Можеше да обработва дърво и кожа с

умението на по-старите мъже, правеше копия, които летяха право, и оформяше идеално

балансирани атлатли. Години наред Наго кипеше от гняв заради уменията на брат си, но Тал

нито за миг не бе спрял да го уважава, защото винаги бе смятал, че един ден именно Наго ще

стане водач на клана.

Майка му го научи и да рисува. Хората от Мечата планина имаха отдавнашна традиция да

украсяват скалните заслони и пещерите с изображенията на огромни животни от въглен и охра.

Тя надраскваше натуралистични очертания на мечки, коне и бизони в калта или пръстта, а

после момчето вземаше пръчката от ръката ѝ и ги копираше.

Когато стана по-голям, събираше цветни камъчета и глина и ги стриваше да направи бои,

които размазваше по тялото си, за да разсмее възрастните.

Не знаеше що е покой. Винаги беше в движение, винаги тичаше да направи нещо.

Сега дробовете му горяха от изтощението. Не раз полагаше с много време. Кръвта

изтичаше от тялото на Наго с всяка стъпка.

Майка му го беше научила как да приготвя и много лапи. Имаше лапи за колики, за

настинка, за възпаления, за циреи, за болки в главата и зъбите. Имаше лапи за рани - за стари

рани, които сълзяха и воняха като раната на баща му, а също и за пресни и кървящи като на

Наго.

Основната съставка за спирането на прясна кръв бе една яркозелена лоза, която се виеше

около кората на млади дървета. По същия начин, по който задушаваше дърветата, беше му

обяснила майка му, тя може да задуши и потока кръв. Тал знаеше къде да я намери - на една

горска поляна до реката.

Трябваше му също и определен вид ягода, която държеше раната чиста. Недалеч от

същата поляна имаше доста храсти, по които растеше плодът.

И накрая, за да свърже лапата и да стане тя достатъчно обемна, та да запълни раната и да

събере краищата ѝ, му трябваше голямо количество жълта трева. Такава се намираше навсякъде

и бе винаги в изобилие.

Времето беше топло и Кланът на бизона живееше в открит лагер. На два дни път към

залязващото слънце имаше скален навес, който предпочитаха за студените месеци, но през този

сезон им бяха достатъчни навесите от млади дръвчета и еленови кожи, които се развяваха леко

на следобедния ветрец.

Наго беше положен в сянката на един от навесите. Скърцаше със зъби от болка. От

превръзката му се процеждаше кръв.

Тал изтича при него. Беше съблякъл собствената си риза и бе донесъл в нея растенията и

плодовете, които му бяха нужни за лапата.

Всички двайсет и двама от клана, мъже , жени и деца, се събраха наоколо, но се дръпнаха,

когато дойде накуцващият баща на Тал. Старецът започна да умолява единия си син да спаси

другия.

Тал се зае за работа. Донесоха му старата каменна купа на майка му и той яростно

започна да реже лозата на малки парченца с кремъчния си нож. Една от лелите му смачка

плодовете между големи лъскави листа с длан и изсипа сока им в купата. Тал добави парчетата

от лоза и ги стри с гладък речен камък. После наряза стръковете жълта трева и ги смеси с

червената каша в купата.

Готовата лапа беше гъста и лепкава.

Тал каза на брат си да бъде силен като бизона, който бяха убили. Загреба от сместа,

наложи я върху открита та рана и започна да я натиква в зейналата дупка, докато не остана

място за повече.

Наго бе храбър, но изтощението от стискането на зъби взе връх, клепачите му потрепнаха