Десетата зала

на Джеръми. Чуваха се неприкрити ридания и плач, а когато ковчегът на Пиер бе посрещнат от

свещеника, който го поръси със светена вода и започна да пее De Profundis, през църквата

премина цунами от скръб.

След това нямаше въпроси какво се е случило, сякаш Божията воля беше универсално

обяснение, напълно успокояващ балсам. Родителите и роднините искаха Люк да знае, че Пиер е

умрял, докато е вършел нещо, което е обичал повече от всичко друго на света, и че за него е

било чест да бъде ученик на изтъкнатия професор Симар.

На Люк не му оставаше друго, освен да ги прегърне, да ги увери с няколко думи колко

специален е бил Пиер за него, и да им каже, че при входа на пещерата Руак ще бъде поставена

плоча с името му.

Люк отново беше в такси и пътуваше обратно към града, изтощен от скръб. Провери

гласовата си поща; нямаше нищо, затова се обади на детектива в Кембридж, с когото бе

говорил предишната вечер за Сара. Той беше обещал да провери дали в полицейските доклади

за инциденти и в регистрите на местните болници се споменава името Сара Мелъри.

Намери детектива на мобилния му номер. Човекът из глежда бързаше и беше разсеян,

явно зает с нещо. Каза, че в полицейските съобщения и записите на „Бърза по мощ― и

болниците няма нищо за професор Мелъри, но Люк можел да бъде сигурен, че ще бъде

уведомен, ако нещо се промени. Люк нямаше как да е сигурен дали детективът изобщо е

направил подобна справка. Като едното нищо можеше да лъже. А когато го попита дали има

някакво развитие в разследването на експлозията в Сайънс Парк, полицаят хладно го препрати

към уебсайта на кембриджката полиция. Толкова по въпроса.

Люк се бе запознал със служителите на Юг на па нихидата и когато се появи отново в

офиса на „Реставраторско бюро Юг Пино― на Рю Божон, нямаше нужда да се повтарят думите

за мъка и загуба. Чувствата бяха изписани на лицата на всички; излишно бе да се отронват и от

устните им.

Дори изпълнената с живот Марго не успя да предложи нещо повече от слаба усмивка.

Последва я покрай кабинета на Юг, който бе запечатан като мавзолей, до кабинета на Исак

Мансон по-нататък по коридора. Секретарката обясни, че Исак идва, и му предложи кафе.

Когато се върна с подноса, Люк я попита как върви работата.

– Не много добре. Исак може да обясни по-подробно.

– Носеше нещо и отвори длан да го покаже, сякаш беше бижу или някаква реликва.

Мобилният телефон на Юг. Малък, тънък и модерен, точно като него. - Полицията го върна.

Може би не трябваше, но го прегледах. Имаше няколко прелестни снимки на теб и Юг с две

жени.

– А - промълви Люк. - Вечерята ни в Дом. Последната му вечер.

– Всички изглеждате толкова щастливи. Искаш ли ги?

Люк помълча, помисли си за тъгата, която ще му донесат, но каза, че ги иска.

– Ще ти ги пратя по електронната поща, ако нямаш нищо против - предложи Марго и си

тръгна разплакана.

Исак дойде няколко минути по-късно. Влезе с разстроено изражение на лицето. След като

размениха съвсем малко общи приказки, той започна развълнувано да се извинява за лошото си

настроение.

– Ти му беше приятел, Люк, затова ще ти кажа, че всичко тук отива по дяволите. Разбира

се, трябваше да прегледам книжата и се оказа, че бизнесът далеч не върви така добре, както го

представяше Юг. Имал е големи дългове срещу активи, за да поддържа стила си на живот, нали

разбираш. Фирмата едва носеше печалба, а сега, когато него го няма, всичко тръгва надолу. На

червено сме. Просто не можем да продължим.

– Съжалявам. Мога ли да помогна с нещо?

– Искаш ли да ми станеш съдружник? Виж, просто се шегувам. Налага се да продадем

бизнеса, за да уредим дълговете му. В момента преговарям с банкери. Това е мой проблем. Ти

имаш свои. Съжалявам, че приравнявам моите грижи с твоите.

– Не се извинявай - отвърна Люк. - И за двама ни щеше да е много по-добре, ако Юг си

беше жив и здрав. Благодаря, че ми отдели време. Какво имаш за мен?

– Споменах го в съобщението. Нов текст от ръкописа. Белгийският познат на Юг е

дешифрирал още една част.

– Споменава ли коя е ключовата дума?

На бюрото на Исак цареше пълен хаос, навсякъде бяха разхвърляни папки и докум енти.

Той разрови сред тях и руга близо минута, преди да открие папката.

– „Елоиз―.

– Защо ли не се учудвам - отбеляза Люк. - На латински е, нали?

– Няма проблем. Чета латински, старогръцки, дори малко иврит и арамейски. Юг ме

избра заради образованието ми. Не искаше човек, който се оправя само с електронни таблици.

– Имаш ли време да го преведеш сега?

– За приятел на Юг, разбира се! - Почеса брадата си.

–Пък и аз сам ият съм люб опитен. Определено е по-интересно от занимаването със

сметки.

Телефонът на Люк иззвъня и той се извини, когато позна номера.

– Люк, отец Мено се обажда. - Гласът на абата трепереше.

– Здравейте, абат Мено. Добре ли сте?