Духовна връзка

благодаря. Беше абсолютно същото, което той би ме помолил да направя за него, ако

ролите ни бяха разменени и госпожа Карп беше тази зад решетките.

Заспах дълбоко, веднага щом легнах на леглото си, но въпреки това сънищата ми

бяха неспокойни. Отново и отново продължавах да чувам как Дмитрий ми казва, че не

може да ме обича повече. Това пулсираше в мен отново и отново, като разбиваше

сърцето ми на малки парченца. В един момент стана нещо повече от сънно туптене.

Някой чукаше по вратата ми и аз бавно и мъчително се изкарах от ужасните си сънища.

С притворени очи отидох до вратата и видях Ейдриън. Случващото се беше почти

огледално на това снощи, когато дойде да ме покани на Бдението над Мъртвите. Само че

този път лицето му беше доста по-мрачно. За секунда помислих, че е чул за посещението

ми при Дмитрий. Или че се е забъркал в по-големи неприятности, отколкото бяхме

предположили заради тайното вмъкване на приятели на бдението.

- Ейдриън... рано е за теб... – погледнах към часовника, като открих, че всъщност

бях спала до доста късно.

- Никак не е рано, – той запази сериозността на лицето си. – Много неща се

случват. Трябваше да дойда и да ти кажа новините преди да си чула от някого другиго.

- Какви новини?

- Решението на Съвета. Най-накрая го взеха след дългото обсъждане. Онова, за

което дойде.

- Чакай. Приключили са? – спомних си това, което Михаил ми беше казал, че

някакъв таен въпрос отнемал времето на Съвета. Ако бяха приключили с това, тогава

можеха да продължат с нещо друго – да речем с официалното обявяване, че Дмитрий е

отново дампир. – Това са страхотни новини! – и ако това наистина беше така, тогава онзи

път, когато Татяна беше повикала да опиша уменията си... е, имаше ли наистина шанс да

бъда назначена за пазител на Лиса? Дали Кралицата наистина щеше да го направи?

Изглеждаше достатъчно приятелски настроена снощи.

Ейдриън ме гледаше с поглед, с който до сега не бях виждала у него –

състрадателен.

- Нямаш си идея, нали?

- Идея за какво?

- Роуз... – той нежно постави ръката си на рамото ми. – Съветът официално

намали годините за пазители на шестнадесет. Дампирите ще се дипломират още като

второкурсници и ще бъдат назначавани.

- Какво? – със сигурност не бях чула добре.

- Знаеш колко бяха паникьосани заради защитата и липсата на пазители, нали? –

той въздъхна. - Това е тяхното решение за увеличаването ви.

- Но те са твърде млади! – проплаках. – Как може някой да мисли, че 16-годишни

ще са готови да излязат и да се бият?

- Ами, - рече Ейдриън – защото ти доказа, че са.

Устата ми остана отворена, всичко около мен замръзна. Ти доказа, че са... Не.

Това не можеше да е възможно.

Ейдриън леко помилва ръката ми, опитвайки се да ме изкара от състоянието, в

което се намирах.

- Хайде, все още уреждат въпроса. Направиха изявлението при открито заседание

и някой хора са… малко разстроени.

- Да, мога да си представя, - нямаше нужда да ми казва два пъти. Веднага понечих

да го последвам, но забелязах, че бях все още по пижама. Набързо се преоблякох и

сресах косата си, все още ужасена от това, което ми беше казал. Приготвянето ми отне

пет минути и след тях веднага излязохме. Ейдриън не беше особено атлетичен, но запази

добро темпо, докато вървяхме към залата на Съвета.

- Как се случи това? – попитах. - Нямаш наистина предвид, че... това, което казах,

е било част от играта? – исках думите ми да прозвучат настоятелно, но се оказаха повече

като умоляване.

Той запали цигара без да се спира и въобще не си направих труда да му направя

забележка.

- Изглежда е било важна тема от известно време. Вотът беше доста спорен.

Хората, които настояват за това, ще трябва да поднесат доста доказателства, за да

спечелят. И ти беше голямото доказателство – тийнейджър дампир, убил стригои много

преди дипломирането си.

- Не толкова много, – промърморих. Шестнадесет? Сериозно ли го мислеха? Това

беше абсурдно. Фактът, че несъзнателно бях подкрепила това становище накара корема

ми да се свие на топка. Била съм глупачка да мисля, че са си затворили очите за

нарушението ми, а просто ме бяха включили в игричката си. Бяха ме използвали. Татяна

ме беше използвала.

Когато стигнахме, залата на Съвета беше в безпорядък, както Ейдриън бе

предположил. Вярно, не бях прекарала много време в подобни срещи, но бях почти

убедена, че не беше нормално хората да стоят на групички и да си крещят. В Съвета едва

ли обикновено се крещеше, за да се стигне до някакво решение.

Единственият спокоен беше самата Татяна, която стоеше търпеливо на мястото си

в центъра на масата. Изглеждаше доволна от себе си. Останалите й колеги бяха изгубили

всякакво чувство за благоприличие и се бяха изправили на крака в разгорещени спорове,

готови едва ли не да се сбият. Гледах изумена, чудейки се какво да направя в целия

безпорядък.

- Кой как е гласувал? – попитах.

Ейдриън оглеждаше членовете на Съвета и ги броеше на пръсти.

- Сзелски, Озера, Бадика, Дашков, Конта и Дроздов. Те бяха против.

- Озера? – попитах учудена. Не познавах много добре принцесата Озера – Ивет, -

но винаги ми бе изглеждала малко неприятна. Сега я гледах с други очи.