Духовна връзка

Ейдриън кимна към мястото, където Таша яростно говореше на хората от голяма

група, очите й святкаха бясно, а ръцете й махаха във всички посоки.

- Ивет е била убедена от някой членове на семейството й.

Това ме накара да се усмихна, но само за момент. Беше добре, че Таша и Кристиан

бяха признати към фамилията си отново, но останалите ни проблеми все още ги имаше.

Можех да се досетя за останалите имена.

- И така... принц Ивашков е гласувал за. Лазар, Зеклос, Тарус и Вода. Това, че

Вода бяха гласували за допълнителна защита не беше съвсем изненада, като се вземаше

предвид наскоро убитата им роднина. Присила дори още не беше погребана и новият

принц от фамилията Вода, Александър, изглеждаше доста несигурен как да използва

внезапните си права.

Погледнах Ейдриън рязко.

- Това са само пет на шест. Оу... – осъзнах нещата. – По дяволите. Кралският вот.

Системата на мороите беше съставена от дванадесет члена - от всяка фамилия по

един и съответно управляващият или управляващата. Вярно, това често означаваше, че

една група имаше два вота, тъй като монархът рядко гласуваше против собствената си

фамилия. Беше нещо предвидимо. Въпреки това, в системата би трябвало да има

тринадесет гласа, независимо от връзките. Само че... се беше развил един скорошен

проблем. Вече нямаше представители на фамилията Драгомир в Съвета, което

означаваше, че можеше да се получи обрат. В това рядко събитие моройският закон ясно

казваше, че гласът на управлаващия беше по-силен от един обикновен. Бях чувала, че за

това винаги е било спорено и все пак нямаше какво да се направи относно това. Връзките

в Съвета означаваха, че нищо не можеше да се уреди и тъй като монарсите се избираха,

много вярваха, че действат в най-добър интерес на мороите.

- Татяна е била шестата, – казах. – И вотът й е наклонил везните, – шарейки с

поглед наоколо, забелязах гняв, изписан по лицата на тези, които бяха гласували против.

Очевидно не всички вярваха, че Татяна действа в интерес на мороите.

Усещането за Лиса ме извести чрез връзката ни, затова появяването й няколко

секунди след това не беше изненада. Новините се разпространяваха бързо, въпреки че

все още не знаеше детайлите. С Ейдриън й помахахме. Тя беше толкова втрещена,

колкото бяхме и ние.

- Как са могли да го направяг? – попита тя.

- Прекалено са изплашени, че някой може да ги накара да се учат как да се

защитават сами. Последователите на Таша ставаха все по-гласовити.

Лиса поклати глава.

- Не, не е само това. Имам предвид. . . защо изобщо са на събрание? Би трябвало

да сме в траур заради случилото се онзи ден. Целият Дворец, не само части от него. Един

от членовете на Съвета дори умря! Не можаха ли да изчакат погребенията? – в ума й

можех да видя спомени от тази вечер, когато Присила беше умряла пред очите на й.

- Но е лесно заменима – каза нов глас. Кристиан се беше присъединил, а Лиса

пристъпи няколко крачки назад, все още раздразнена заради Мия. – И сега всъщност е

перфектното време. Хората, които са искали това, е трябвало да грабнат шанса си. Всеки

път, когато има голяма битка със стригоите, всички се панират. Страхът ще накара много

хора да се присъединят към това решение. И ако някой от членовете на Съвета са били

нерешителни преди това, битката може би ги е насочила.

Това беше доста мъдро от страна на Кристиан, а Лиса беше впечатлена, въпреки

не особено приятните си чувства към него в момента. Говорителят на Съвета най-накрая

успя да надвика крясъците на останалите. Чудех се дали щяха да спрат да викат, ако

Татяна сама започнеше да им вика и казва да млъкнат. Но не. Това вероятно беше под

достойнството й. Тя все още стоеше там спокойна, сякаш нищо необикновено не се

случваше.

Въпреки всичко, отне няколко момента на всички, за да се успокоят и да седнат по

местата си. Приятелите ми и аз бързо заехме първите, които намерихме. При най-накрая

постигнати спокойствие и тишина, измореният говорител даде думата на кралицата.

Като се усмихваше широко на събралите се, тя се обърна към тях с много властен

тон.

- Искаме да благодарим на всички, че дойдоха днес и изразиха своите. . . мнения.

Знам, че някои са все още несигурни относно това решение, но законът на мороите беше

спазен – закони, които съществуват от векове. Ще свикаме ново събрание скоро, за да

разберем какво имате да кажете по цивилизован начин, – нещо ми подсказваше, че това

беше напразно. Хората можеха да си говорят каквото искат; тя просто нямаше да слуша.

- Това решение... тази присъда – ще е в полза на мороите. Пазителите ни вече са толкова

добри, – тя кимна решително към пазителите, стоящи мирно до стените в залата. Бяха с

типичните си неутрални изражения, но предполагах, че като мен вероятно искат да

пребият половината членове на Съвета. – Те са толкова идеални, че всъщност ще обучат

учениците си да защитават от ранна възраст. Всички ще сме защитени от такива трагедии

като тази, която се случи наскоро.

Тя наведе главата си за момент, което вероятно е било знак на траур. Спомних си

вечерта, когато тя самата се беше задавила при споменаването на Присила. Дали това