Духовна връзка

беше роля? Дали смъртта на най-добрата й приятелка беше удобен начин за Татяна да

наложи собствения си ред? Със сигурност... със сигурност не беше чак толкова

хладнокръвна.

Кралицата отново повдигна главата си и продължи.

- И отново, ние се радваме да чуем мненията ви, въпреки че според собствените

ни закони този въпрос е уреден. Бъдещите ни събрания ще трябва да почакат, докато

премине достатъчно време за раздяла със загиналите.

Тонът и езикът на тялото й показаха, че това наистина беше краят на дискусията.

Тогава нагъл глас наруши тишината в стаята.

Моят глас.

- Е, бих желала да споделя мнението си сега, – в главата ми гласът на Лиса

крещеше: Седни, седни! Но вече бях станала, тръгнала към масата на Съвета. Спрях на

прилично разстояние, такова, от което щяха да ме виждат, но не и пазителите да ме

хванат. И о, да, виждаха ме. Говорителят почервеня при наглото ми излизане напред.

- Присъствието ви е неуместно и в нарушение на всички протоколи на Съвета!

Седнете веднага, преди да ви изгоним, – той погледна към пазителите сякаш очакваше да

последват думите му веднага. Никой от тях не помръдна. Или не ме смятаха за заплаха,

или се чудеха какво щях да направя. И аз също се чудех.

Бавно и деликатно, Татяна отметна косата си назад.

- Смятам, че има толкова много нарушения по протокола, че още едно няма да е

от голямо значение, – тя леко ми се усмихна, което уж трябваше да ни направи

приятелки. - Освен това, пазител Хатауей е едно от най-стойностните ни попълнения.

Винаги ми е интересно да разбера какво има да каже.

Ама тя сериозна ли беше? Беше време да разбера. Отправих думите си към

Съвета.

- Това, което сте решили, е напълно крайно и абсолютно безумно, – съобщих, без

да използвам обидни думи. Запазих си ги за по-късно. – Как може някой от вас да стои

там и да мисли, че е добре 16-годишни да рискуват животите си?

- Това са само две години разлика. – каза принца на Тарус. – Все пак не

изпращаме 10-годишни.

- Две години са много, – помислих си за момент каква бях аз на шестнадесет.

Какво беше станало през тези две години? Бях избягала с Лиса, гледала как мои приятели

умират, бях обиколила света, бях се влюбила... – Можеш да изживееш живота си за две

години. И ако искате да продължим да бъдем на предните линии – което става

обикновено по ваше желание след като се дипломираме, – тогава ни дължите тези две

години!

Този път се обръщах и назад към публиката. Реакциите бяха смесени. Някои

напълно ме подкрепяха, кимайки с глави. Други сякаш мислеха, че нищо на света не би

променило решенията им. Трети дори не ме поглеждаха в очите. Бях ли ги убедила? Дали

просто бяха нерешителни? Засрамени от собствения си егоизъм? Можеха да бъдат от

голяма полза.

- Повярвайте ми, всички ще се радваме да видим как хората ви се наслаждават на

младините си, – започна да говори Нейтън Ивашков. – Но точно сега, това не е

вариантът, който имаме. Стригоите се доближават. Губим все повече морои и пазители

всеки ден. Ако имаме повече хора, те ще помогнат да ги спрем. Това ще защити и двете

раси.

- Ще убие нашата много по-бързо! - казах. Осъзнах, че може да загубя

самообладание и да започна да викам, затова, преди това да се е случило, си поех

дълбоко въздух. - Те няма да бъдат готови. Няма да са се упражнявали толкова, колкото е

нужно.

Татяна се намеси.

- И все пак, от твоето собствено признание, ти си била подготвена още от ранна

възраст. Убила си повече стригои преди да навършиш 18 години, отколкото са убили

някои пазители през целия си живот.

Погледнах я с присвити очи.

- Аз, - казах студено - имах отличен инструктор. Онзи, който в момента сте

заключили. Ако искате да говорим за умения, отишли на вятъра, тогава вижте в

собствения си затвор.

Разнесе се лек шепот в публиката и лицето на Татяна, изразяващо “приятелки

сме”, сякаш се вкамени.

- Това не е въпросът, който ще обсъждаме днес. Става дума за увеличаването на

нашата защита. Вярвам, че дори споменавахте преди, че в редиците на пазителите

липсват хора. – собствените ми думи, натякнати ми от снощи. - Трябва да бъдат

запълнени. Ти и много от твоите другари сте доказали, че сте в състояние да ни

защитите.

- Ние сме изключения! - Беше егоистично, но това беше истината. - Не всички

новаци са достигнали това ниво.

Опасният блясък се появи в очите й, а гласът й стана отново копринено гладък.

- Е, тогава може би имаме нужда от повече добри тренировки. Може би трябва да

изпратим теб в “Св. Владимир” или някоя друга академия, така че да подобриш

училищното образование на младите си колеги. Разбирам, че предстоящото ти

назначение ще е постоянна канцеларска работа в Двореца. Ако искаш да помогнеш да

направим този нов указ успешен, можем да променим назначението и вместо това да те

направим инструктор. Това ще ускори завръщането ти като пазител.

Усмихнах й се заплашително.

- Недейте, - предупредих - опитайте се да ме заплашите, подкупите или изнудите.

Някога. Няма да харесате последиците.

Това може би беше прекалено. Хората в публиката изглеждаха стреснати. Някои

от израженията им изглеждаха отвратени, все едно не можеха да очакват нещо добро от