Духовна връзка

Не бях сигурна за кого това беше от полза, за Серена или Кристиан. Серена кимна

и изчезна в спалнята с книга, която зловещо ми напомни за Дмитрий. Тя затвори вратата.

Лиса не бе сигурна доколко шумът можеше да мине оттам, затова включи телевизора.

- Боже, това беше гадно, - простена тя.

Кристиан изглеждаше изцяло спокоен, опрял се в стената. Не беше съвсем

официален по общоприетите правила, но си беше облякъл дрехи за вечерята по-рано и

още ги носеше. Стояха му добре, независимо от вечните му оплаквания.

- Защо?

- Защото тя мисли, че ние... че ние... е, знаеш.

- И? Голяма работа.

Лиса завъртя очи.

- Ти си момче. Разбира се, че за теб няма значение.

- Хей, не е сякаш не сме го правили. Освен това, по-добре е да си мисли това,

отколкото да знае истината.

Споменаването на отминалия им сексуален живот предизвика смесица от чувства

– срам, гняв и желание – но тя отказа да ги пощаже.

- Хубаво. Нека просто приключим с това. Очаква ни голям ден, спането ни никак

няма да е леко. Откъде ще започнем? Да донеса ли кола?

- Още няма нужда. Първо трябва просто да упражним някои основни движения, -

той се изправи и отиде до центъра на стаята, като измести масичката от пътя си.

Кълна се, ако нямах представа, самата гледка как двамата се опитват да проведат

бойно обучение сами би била смешна.

- Добре, - каза той. – Значи вече знаеш как да удряш.

- Какво? Не е вярно!

Той се смръщи.

- Но ти нокаутира Рийд Лазар. Роуз го спомена почти сто пъти. Никога не съм я

чувал да се гордее толкова с нещо.

- Удряла съм един човек в живота си, - уточни тя. – И Роуз ме наставляваше. Не

знам дали ще мога да го повторя.

Кристиан кимна, като изглеждаше разочарован – не от уменията й, а просто

защото беше нетърпелив и искаше да се втурне право към сериозните битки. Както и да

е, той обаче се оказа изненадващо търпелив учител, докато обясняваше за изкуството да

замахваш и удряш. Много от движенията му всъщност бяха видяни от мен.

Той беше прилежен ученик. Беше ли на ниво пазител? Не. Не и що се отнасяше до

по-дългите удари. А Лиса? Тя беше умна и войнствена, но не беше за боец, независимо

колко много искаше да помогне с това. Ударът й с Рийд Лазар беше красиво нещо, но

изглежда не стана от онези неща, които бяха естествени за нея. За щастие Кристиан

започна с елементарни отбягвания и наблюдаване на противника. Лиса все още беше

просто начинаеща, но изглеждаше многообещаващо. Кристиан изглежда се опираше на

инструктивните си умения, но винаги бях смятала, че владеещите Духа имаха някакъв

свръхестествен инстинкт да предусетят действията на другите. Съмнявах се обаче, че

това действаше при стригоите.

След известно време, прекарано така, Кристиан най-накрая се върна към

нападенията и именно тогава нещата тръгнаха зле.

Нежната, лечебна същност на Лиса не прилягаше на това и тя отказваше напълно

да нападне с цялата си сила от страх да не го нарани. Когато той осъзна какво ставаше,

саркастичният му характер започна да се проявява.

- Хайде! Не се спирай.

- Не се спирам, - възрази тя, като го удари в гърдите, което въобще не го и накара

да се помръдне.

Той прокара раздразнено ръка през косата си.

- Напротив! Виждал съм те да чукаш по врата по-силно отколкото в момента ме

удряш.

- Това е абсурдна метафора.

- И – добави той, – не се целиш в лицето ми.

- Не искам да оставя някакви следи!

- Е, ако продължаваме така, няма такава опасност – промърмори той. – Освен това

можеш да ме излекуваш така или иначе.

Забавлявах се от караниците им, но не ми харесваше съвсем небрежното му

окуражаване относно ползването на Духа. Все още не се бях отърсила от вината си за

дълготрайните щети, които се бяха проявили след бягството от затвора.

Като се протегна напред, Кристиан я хвана за китката и я завъртя към себе си. Той

сви пръстите й в юмрук с другата си ръка и бавно демонстрира как да фраснеш някого,

като издърпа свитата й ръка към лицето си. Повече се стараеше да покаже техниката и

движението, затова ударът беше съвсем лек.

- Виждаш ли? Нагоре. Удари точно тук. Не се тревожи, че ще ме нараниш.

- Не е толкова лесно...

Възражението й замря и изведнъж двамата изглежда забелязаха ситуацията, в

която се намираха. Между тях едва се намираше някакво разстояние и пръстите му все

още бяха обхванали китката й. Бяха топли, впити в кожата на Лиса и сякаш изпращаха

електрически заряд през останалата част от тялото й. Въздухът помежду им беше тежък

и плътен, сякаш щеше да се обвие около тях и да ги сблъска един в друг. От разширените

очи на Кристиан и внезапното му поемане на въздух, можех дори да се обзаложа, че и

той чувстваше същото от близостта на тялото й.

Като дойде на себе си, той рязко пусна ръката й и се отдръпна.

- Е, - каза той грубо, макар че очевидно още беше изнервен от близостта –

предполагам не си сериозна относно помощта за Роуз.

Това беше. Въпреки сексуалното напрежение, гняв изпълни Лиса след думите му.

Тя сви юмрук и абсолютно хвана Кристиан неподгодвен, като го фрасна в лицето.

Нямаше блясъкът като удара, насочен към Рийд, но добре подреди Кристиан. За

нещастие, тя загуби равновесие при движението и залитна към него. Двамата паднаха