Духовна връзка

заедно, като се удариха в пода и се преобърнаха върху малката маса и близката лампа.

Лампата се залюля от ъгъла на масата и се счупи.

Междувременно Лиса падна върху Кристиан. Ръцете му инстинктивно се обвиха

около нея и разстоянието между тях, което преди малко беше съвсем минимално, сега

съвсем го нямаше. Двамата се гледаха в очите, сърцето на Лиса туптеше лудо в гърдите

й. Това възбуждащо, електрично чувство отново се беше зародило в тях и целият свят

изглежда се фокусираше върху устните му. И аз, и тя се зачудихме дали биха се

целунали, но точно тогава Серена нахлу от спалнята.

Тя беше напрегната като всеки пазител, тялото й бе изопнато и готово да се

изправи срещу армия стригои само с кол в ръка. Спря се, когато видя двамата пред нея:

нещо, което изглеждаше по-скоро като романтична пауза. Честно казано, беше доста

странна, тъй като в сцената имаше счупена лампа и червенееща се следа върху лицето на

Кристиан. Беше доста неудобно за всички и атаката на Серена се превърна в объркване.

- О, - каза тя несигурно. – Съжалявам.

Срам изпълни Лиса, както и възмущение към самата себе си задето така се е

повлияла от Кристиан. Сега обаче му беше бясна. Тя гневно се отдръпна и се изправи,

застана отново в смутена поза, изпитваше нуждата да изясни, че между тях не се беше

случило нищо романтично.

- Не... не е каквото си мислиш, - запелтечи тя, като гледаше навсякъде, но не и в

Кристиан, който се изправяше и изглеждаше съвсем смутен като Лиса. – Биехме се.

Имам предвид, упражнявахме бойните си умения. Искам да се науча да се защитавам от

стригоите. Да ги нападам. Да ги пробождам. И Кристиан един вид ми помагаше, това е

всичко.

Серена видимо се успокои и беше съвсем очевидно, че й бе забавно, въпреки че

владееше и онази празна физиономия, типична за всички пазители.

- Е, - рече тя – изглежда не се справяте много добре.

Кристиан се възмути, докато разтриваше наранената си буза.

- Ей! Не е вярно. Аз я научих на това.

Серена все още мислеше всичко за смешно, но в очите й започваше да се оформя

сериозна и обмисляща искра.

- Това ми прилича по-скоро на късметлийски удар на начинаещия отколкото на

нещо друго – тя се поколеба сякаш бе напът да вземе голямо решение. Накрая рече, -

Вижте, ако сте сериозни относно това, тогава трябва да го научите правилно. Ще ви

покажа как.

Не. Невъзможно.

Бях съвсем на ръба да избягам от Двореца и да тръгна на стоп до Лихай, за да им

покажа наистина как се удря – и Серена щеше да помага при демонстрацията ми – когато

нещо ме извади от главата на Лиса и ме върна към собствената ми реалност. Ханс.

Бях готова със саркастичен поздрав, но той не ми даде възможността да го кажа.

- Зарежи картотекирането и ме последвай. Викат те.

- Аз... какво? – изключително неочаквано. – Викат ме къде?

Лицето му бе разтеглено в злобна усмивка.

- Да видиш кралицата.

Глава 14

Последния път, когато Татяна искаше да ми се разкрещи, тя просто ме заведе в

една от личните й приемни зали. Атмосферата беше доста странна – сякаш бяхме на

следобеден чай – само че хората обикновено не си крещят при такъв случай. Нямах

причина да вярвам, че този път ще е по-различно..., докато не забелязах, че ескортът ми

ме водеше към главните бизнес сгради в Двореца, местата, където се завеждаха всички

кралски ръководства. По дяволите. Това беше доста по-сериозно отколкото предполагах.

И разбира се, когато най-накрая ме въведоха в стаята, където ме чакаше Татяна...

е, почти се запречих на вратата и не можех да вляза. Само лек допир по гърба ми от

страна на един от пазителите ме накара да продължа напред. Това място беше като

военна база.

Не знаех със сигурност в коя стая се намирам. Мороите всъщност имаха една

истинска тронна зала за краля и кралицата, ала не мислех, че това беше тя. Тази все пак

също беше доста масивно декорирана в старовремски величествен стил, със старателно

инкрустирани цветни и блестящи златни свещници по стените. В тях всъщност имаше и

запалени свещи. Светлината се отразяваше по металните предмети в стаята. Всичко

блестеше и се чувствах сякаш съм на сцената на някакво представление.

И май наистина бях на такава. Защото след миг изучаване, разбрах къде бях.

Хората в стаята бяха пръснати. Дванадесет от тях седяха до дълга маса на подиума, което

очевидно трябваше да бъде главната точка в залата. Самата Татяна седеше по средата на

масата с шестима морои от едната си страна и петима – от другата. В другия край на

залата имаше просто няколко редици столове – пак претрупани и нагласени със сатенени

възглавнички, на които също седяха морои. Свидетелите.

Хората, които седяха от двете страни на Татяна, бяха тайната. Бяха по-стари

морои, но от онези, които имаха кралско излъчване. Единадесет морои за единадесетте

кралски фамилии. Лиса не беше на 18 - макар че скоро щеше да стане, осъзнах аз - и

затова нямаше място сред тях. Някой седеше на мястото на Присила Вода. Гледах

Съвета, принцовете и принцесите на моройския свят. Най-старият член на всяка от

фамилиите имаше право на кралската титла и съветническо място до Татяна. Понякога