Духовна връзка

ни казаха, - отбеляза тя важно. – Както и да е, все пак бройката е впечатляваща. Сама ли

извърши убийствата?

- Понякога да. Понякога получавах помощ. Имаше... някои други дампири, с

които работих известно време. – технически бях получавала помощ и от стригои, но

нямаше да го спомена.

- Приблизително на твоята възраст ли бяха?

- Да.

Татяна не каза нищо повече и като по знак една жена до нея заговори. Мисля, че

беше принцеса Конта.

- Кога убихте стригой за първи път?

Намръщих се.

- Миналия декември.

- И тогава бяхте на 17?

- Да.

- Сама ли извършихте убийството?

- Ами... по-голямата част. Няколко мои приятели ми помогнаха като разсеяха

противника, - надявах се, че няма да поискат повече детайли. Първото ми убийство се

случи, когато Мейсън умря и като изключа събитията около Дмитрий, този спомен ме

измъчваше най-много.

Но принцеса Конта не искаше прекалено много детайли. Тя и останалите – които

скоро се присъединиха към разпита – най-вече искаха да знаят за убийствата ми. Бяха

леко заинтересовани от помощта, оказана ми от други дампири, но не искаха изобщо да

се задълбочават в събитията, когато бях получила помощ от морои. Също така обсъдиха

дисциплинарното ми досие, което намерих за объркващо. Останалите от подробностите

ми в Академията бяха споменати – изключителните ми оценки по практика, как бях една

от най-добрите, когато с Лиса преминахме във второкурсната година и как бързо бях

наваксала изгубеното време и бях станала отново сред най-добрите в класа (поне що се

отнасяше до боевете). Също така коментираха как защитавах Лиса, независимо къде се

намирахме и най-накрая приключиха с изключителните ми резултати от крайните

изпити.

- Благодаря ви, пазител Хатауей. Може да си тръгнете.

Презрителният глас на Татяна не остави и капка съмнение. Тя искаше да си

тръгна. Аз само това и чаках, като се поклоних отново и се втурнах навън. Хвърлих бърз

поглед към Таша и Ейдриън, докато минавах и чух как гласът на кралицата прозвъна,

докато отварях вратата:

- С това нашият съвет за днес приключва. Ще се съберем отново утре.

Не се изненадах, че Ейдриън ме настигна няколко минути по-късно. Ханс не ми

беше наредил да се върна и да работя след събранието, така че реших да счета това като

освобождаване.

- Добре, - казах, като приплъзнах ръка в тази на Ейдриън. – Просветли ме с

кралския ти политически възглед. За какво беше всичко това?

- Нямам идея. Аз съм последният, когото трябва да питаш за политика, - каза той.

– Дори не ходя по тези неща, но Таша ме намери в последната секунда и ми каза да

тръгна с нея. Предполагам е чула, че ще си там, но и тя беше доста объркана.

Нито един от нас не каза нищо, но осъзнах, че го водех към една от сградите,

които предоставяха търговските услуги – ресторанти, магазини и пр. Изведнъж осъзнах,

че умирам от глад.

- Останах с впечатлението, че това е част от нещо, за което вече са говорили – тя

спомена нещо за предишно събрание.

- Беше затворено. Като утрешното. Никой не знае какво обсъждат.

- Тогава защо направиха това пред публика? – не ми изглеждаше честно, че

кралицата и Съвета можеха да си избират и да решават какво да споделят с другите.

Всичко трябваше да се случва пред свидетели.

Той се смръщи.

- Вероятно защото скоро ще гласуват и това ще е пред свидетели. Ако показанията

ти изиграят някаква роля, тогава Съветът може и да поиска да се подсигури, че и други

морои са станали свидетели на това, така че всички да разбират решението, когато то

бъде обявено, - той направи пауза. – Но какво ли разбирам аз? Не съм политик.

- Звучи сякаш вече е решено, - примърморих аз. – Защо изобщо да се гласува? И

защо ще имам нещо общо с правителството?

Той отвори вратата на малко кафене, в което се сервираше и бърза храна –

бургери и сандвичи. Ейдриън беше отгледан в лъскави ресторанти и изискана храна.

Мислех, че предпочита това, но също така знаеше, че не обичах винаги да бъда под

прожекторите и да ми се напомня, че бях с някой от кралски произход. Оценявах факта,

че знаеше, че днес искам нещо съвсем обикновено.

Както и да е, това, че бяхме заедно ни спечели няколко любопитни погледа и

шепот от страна на клиентите в заведението. В училище бяхме обект на клюки, но тук, в

Двореца? Бяхме най-голямата атракция. Имиджът беше важен в Двореца и повечето

връзки между морои и дампири се пазеха в тайна. Фактът, че бяхме така открити –

особено като се вземат предвид връзките на Ейдриън – беше скандален и шокиращ, и

хората невинаги бяха дискретни в реакциите си. Бях чувала всякакви неща откакто се

бяхме върнали в Двореца. Една жена ме нарече безсрамница. Други бяха обсъдили на

висок глас защо Татяна просто не се беше “разправила с мен”.

За щастие повечето от публиката ни днес се задоволяваше само със зяпането,

което беше по-лесно за игнориране. По челото на Ейдриън се прорязваше бръчица, която

означаваше, че мисли за нещо, докато сядахме на една от масите.

- Може би гласуват, за да те направят пазител на Лиса въпреки всичко.

Бях толкова изумена, че не можех да кажа нищо в продължение на няколко

секунди, когато изведнъж сервитьорката се появи. Най-накрая изрекох поръчката си и