Духовна връзка

Лиса се наклони напред, като скръсти ръце, докато следваше примера на

Кристиан.

- Ами, тогава не се притеснявайте да ни научите. Просто ни покажете.

- Да. Нека видим, - Кристиан се размърда нервно до нея. Като направи това,

ръцете им се опряха и те моментално се отдалечиха един от друг.

- Това не е игра, - каза Грант. Както и да е, той отиде до палтото си и извади кол.

Серена гледаше невярващо.

- Какво правиш? – попита тя. – Ще ме прободеш?

Той се изкикоти тихо и огледа стаята с остър поглед.

- Разбира се, че не. Ах. Ето, - той отиде до малък фотьойл с възглавничка.

Повдигна я и премери ширината й. Беше обемиста и доста добре напълнена с някакъв

вид плътен пълнеж. Той се върна до Лиса и й показа къде да застане. За учудване на

всички, той й подаде кола си.

Като застана неподвижно, той стисна здраво възглавничката между ръцете си и я

протегна малко пред себе си.

- Давай, - каза. – Прицели се и удари.

- Полудял ли си? – попита Серена.

- Не се притеснявай, - рече той. – Принцеса Вода може да си позволи инцидентни

разходи. Доказвам нещо. Удари възглавницата.

Лиса се поколеба само за няколко секунди. Вълнение, което изглеждаше

необичайно силно, я изпълни. Знаех, че се притеснява да научи това, но желанието й

изглеждаше по-силно от всякога. Стиснала зъби, тя пристъпи напред и несръчно се опита

да прободе възглавницата с кола. Беше внимателна – страхуваше се да не нарани Грант, –

ала нямаше нужда да се тревожи. Тя дори не го докосна и успя единствено да разпори

дамаската на възглавничката. Опита се още няколко пъти, но успя да направи съвсем

малко.

Кристиан, съвсем типично за себе си, каза:

- Само това ли можеш?

С блеснали от гняв очи, тя му подаде кола.

- Направи го ти по-добре.

Кристиан се изправи и грейналата му усмивка изчезна, докато изучаваше остро

възглавничката и премерваше удара си. Докато го правеше, Лиса се огледа наоколо и

видя смеха в очите на пазителите. Дори Серена се беше успокоила. Доказваха това, което

мислеха, пробождането никак не беше лесно за научаване. Радвах се и мнението ми за

тях се подобри.

Кристиан най-накрая направи движението си. Той всъщност прободе материята,

но възглавничката и пълнежът й бяха прекалено много, за да се проникне през тях. И

отново, Грант изобщо не беше изумен. След няколко провалени опита, Кристиан отново

седна и върна кола. Беше някак забавно да гледам как напереното поведение на Кристиан

затихва малко. Дори Лиса се позарадва, въпреки собственото й раздразнение от

трудността на това, което правеха.

- Пълнежът е прекалено много, - оплака се Кристиан.

Грант подаде кола си на Серена.

- Какво, мислиш си, че тялото на стригой ще е по-лесно за пробождане? С

всичките мускули и ребра?

Грант отново зае позиция и без колебание, Серена замахна с кола. Върхът му

премина през другата страна на възглавницата, като се спря точно пред гърдите на Грант,

а на земята паднаха мънички парченца от пълнежа. Тя го извади със завъртане и му го

подаде сякаш това беше най-лесното нещо на света.

Кристиан и Лиса гледаха изумени.

- Нека опитам пак, - рече той.

Докато Присила ги извика за вечерята, в хотелската стая нямаше възглавница,

която да беше останала недокосната. Боже, тя щеше да се изненада, ако видеше сметката.

Лиса и Кристиан махаха с колове, докато пазителите наблюдаваха наоколо, уверени, че

съобщението им е предадено. Да прободеш стригой не беше лесно.

Лиса най-накрая го схващаше. Тя осъзна някак, че пробождането на възглавница –

или стригой – не опираше само до схващането на принципа. Разбира се, тя ме беше

чувала да обяснявам, че ударът към сърцето трябва да бъде по-нагоре и да пропусне

ребрата, но това беше нещо повече от знание. Много от това беше сила – сила, която тя

физически все още нямаше. Серена, макар че беше дребна, беше прекарала години в

изграждането на мускулите си и можеше да прободе с кола практически почти всичко.

Един едночасов урок нямаше да даде на Лиса този тип сила и тя прошепна това на

Кристиан, когато групата се отправи за вечерята.

- Отказа ли се вече? – попита той с равен и нисък глас, докато се возеха на задната

седалка на джипа. Грант, Серена и третият пазител също бяха там, но водеха задълбочен

разговор.

- Не! – изсъска Лиса. – Но трябва да, нали знаеш, да потренирам преди да мога да

го направя.

- Да вдигаш тежести?

- Аз... не знам. – останалите все още говореха, но темата на Лиса беше прекалено

опасна, за да си позволи да бъде подслушана. Тя се наклони близо до Кристиан, за

пореден път нервна от близостта и интимността. Като преглътна, тя опита за запази

изражението си спокойно и да се задържи на темата. – Но просто не съм достатъчно сила.

Физичедси е невъзможно.

- Звучи сякаш се отказваш.

- Хей! И ти не успя да прободеш нито една възглавница.

Той пламна леко.

- Почти успях със зелената.

- Та в нея почти нямаше пълнеж!

- Просто имам нужда от повече упражняване.

- Нямаш нужда от нищо, - отвърна остро тя, като се опитваше да задържи гласа си

тих в гневния си пристъп. – Това не е твоя битка. Моя е.

- Хей, - отвърна той, като очите му пробляснаха като бледи сини диаманти – ти си

луда, ако мислиш, че просто ще те оставя да рискуваш...