Духовна връзка

и после да се отправят към вечерята. За Лиса това означаваше още време за упражняване.

Мрачното ми настроение веднага се превърна в гневно.

Нещата се влошиха, когато осъзнах, че по-рано през деня Серена бе казала на

Грант за желанието на Лиса и Кристиан да се защитават сами. Той очевидно също реши,

че идеята беше добра. Щеше да стане ясно. Лиса имаше двама напредничави пазители.

Защо да не може да си вземе някой тромав, поостарял човек, който би се ужасил от

мисълта за морой, изправен в битка пред стригой?

Та, докато седях отчаяна и неспособна да разбера нищо, което ми казваха, Лиса и

Кристиан сега си имаха двама инструктори. Това не само означаваше, че ще могат да

получат повече възможности, но и че Серена си имаше компетентен партньор, с когото

да демонстрира определени движения. Тя и Грант правеха демонстрации, като

обясняваха движенията си, докато Лиса и Кристиан ги наблюдаваха с ококорени очи.

За щастие (е, не за Лиса), аз и тя скоро забелязахме нещо. Пазителите не знаеха

истинската причина, поради която Лиса се интересуваше от боя. Нямаха представа – как

ли можеха да имат?, - че тя искаше да преследва и да прободе стригой с надеждата, че ще

го върне обратно към живите. Мислеха си, че Лиса просто иска да научи най-важните

неща за самозащитата, нещо, което им се струваше доста разумно. Така че те си мислеха

именно това.

Грант и Серена караха Лиса и Кристиан да се упражняват един с друг. Подозирах,

че имаше няколко причини за това. Едната беше, че Лиса и Кристиан не бяха достатъчно

опитни, че да си причинят нещо сериозно. Втората беше, че това явно развеселяваше

пазителите.

Това обаче не забавляваше Лиса и Кристиан. Имаше толкова напрежение между

тях, и сексуално, и гневно, че те негодуваха срещу така близкия контакт. Грант и Серена

не позволяваха на двамата морои да опитват да се удрят в лицата, но простите

избягвания на ударите все пак предизвикваха докосвания, плъзване на пръсти по кожата

в жегата на действията. От време на време пазителите се правеха на стригои – нападаха

Лиса или Кристиан. Двамата морои приемаха това доста добре; все пак директните бяха

онова, което имаха нужда да упражняват.

Но когато Кристиан (правейки се на стригой) притисна Лиса в гръдния кош и я

опря в стената, атакуването не й се стори като добра идея. Движението ги притисна един

в друг, ръцете му стискаха нейните. Тя можеше да го подуши и да го усети, фантазиите

за прегръдки и целувки я изпълниха.

- Мисля, че вие двамата трябва да се върнете към началните защитни действия, -

рече Грант, като прекъсна изменническите й чувства. Той звучеше сякаш повече се

притесняваше да не се наранят взаимно, отколкото от възможността да се сдобрят.

На Лиса и Кристиан им отне време дори, за да осмислят думите му и чак тогава да

се пуснат. Когато го направиха, и двамата избягваха да се погледнат в очите и се върнаха

на кушетката. Пазителите се втурнаха в още примери за това как да избегнеш

атакуващия те. Лиса и Кристиан бяха виждали това толкова много пъти, че знаеха този

урок наизуст и по-ранното им вълнение се превърна в раздразнение.

Лиса беше прекалено мила, за да каже каквото и да било, но след още 15 минути,

през които Серена и Грант показваха как да блокираш с ръцете си и да избегнеш някого,

Кристиан най-накрая проговори:

- Как се пробожда стригой с кол?

Серена замръзна при думите му.

- Пробождане ли каза?

Вместо да се учуди, Грант се подсмихна.

- Не мисля, че това е нещо, за което трябва да се тревожите. Трябва да се

съсредоточите върху бягството от стригоя, а не върху приближаването към него.

Лиса и Кристиан си размениха напрегнати погледи.

- Помагал съм в убиването на стригои преди, - изтъкна Кристиан. – Използвах

огъня при атаката над Академията. Да не би да казвате, че това не е правилно? Че не е

трябвало да го правя?

Сега Серена и Грант си размениха погледи. Ха, помислих си аз. Тези двамата не

бяха така напредничави, както мислех. Възприемаха всичко от защитна гледна точка, не

от офанзивна.

- Разбира се, че е трябвало, - каза Грант накрая. – Това, което си направил, е

невероятно. А в подобна ситуация? Разбира се. Не би искал да си безпомощен. Но там е

работата – имаш огъня си. Ако се стигне до битка със стригой, магията ти ще ти е от

полза. Вече знаеш как да я използваш и тя ще те пази.

- Ами аз? – попита Лиса. – Аз нямам такава магия.

- Никога няма да се озовеш достатъчно близо до стригой, за да е проблем за теб, -

рече Серена разпалено. – Няма да го позволим.

- Освен това, - добави Грант развеселено – не е като само да се разхождаме с

колове в ръка, - точно тогава бих дала всичко да идат и да видят в чантата й.

Лиса прехапа устна и отказа за пореден път да срещне погледа на Кристиан от

страх да не издаде намеренията си. Не се получаваше както го бяха планирали. Кристиан

отново пое нещата в свои ръце.

- Може ли поне да ни покажете? – попита той, опитвайки се – и всъщност

успявайки – да изглежда като някой, който търси сензационното и вълнуващото. –

Трудно ли е? Изглежда сякаш всичко, което трябва да се направи, е да се прицелиш и да

удариш.

Грант изсумтя.

- По-скоро не. Има нещо повече в това.