Духовна връзка

Той се спря и почти прехапа устна, сякаш волята му не беше достатъчно силна, за

да го спре да говори. Лиса го зяпна и и двете започнахме да се чудим как ли щеше да

завърши изречението. Какво не би рискувал? Тя да се постави в опасност? Така

предполагах.

Дори без да говори, той сякаш изказваше цели романи с изражението си. През

очите на Лиса видях как потъва в чертите й и се опитва да скрие чувствата си. Най-

накрая той се извърна и прекъсна близостта между тях, като отиде възожно най-далеч от

нея.

- Хубаво. Прави каквото искаш. Не ме интересува.

Никой от тях не проговори после и тъй като за мен беше обедна почивка, се

върнах към собствената ми реалност и приветствах почивката от работата – само за да ми

се каже, че трябва да продължа да работа.

- О, хайде! На е ли обедна почивка? Трябва да ме нахраните, - възкликнах аз. –

Това е повече от жестоко. Поне ми дайте нещичко.

- Вече те нахраних. Или поне ти се нахрани, когато погълна онзи сандвич. Искаше

обедната си почивка тогава. Получи я. Сега продължавай да работиш.

Ударих юмруците си в безкрайните купчини хартия пред мен.

- Не мога ли поне да правя нещо друго? Да боядисвам сгради? Да пренасям

камъни?

- Опасявам се, че не, - усмивка изви ъгълчетата на устата му. – Има много

документи, които искаме да попълниш.

- Колко? Колко ще ме наказвате?

Ханс сви рамене.

- Докато някой не ми нареди да спра.

Той отново ме остави сама и аз се облегнах назад на два крака на стола, като се

опитвах да не преобърна масата върху себе си. Мислех, че за миг ще ме накара да се

почувствам по-добре, но това означаваше, че щеше да ми се наложи да направя всичко

отново. С въздишка се върнах към задачата си.

Лиса беше на вечеря, когато по-късно се върнах към нея. Може технически да

беше за рождения й ден, но всъщност беше кралски разговор с Присила. Не се празнува

така, реших аз. Щях да й се реванширам, когато си върнех свободата. Да направя

истинско парти и да мога да й дам подаръка: превъзходни кожени ботуши, които

Ейдриън ми помогна да взема в училище.

Да бъда в главата на Кристиан вероятно би било доста по-интересно, но тъй като

нямах тази възможност, се върнах към моята собствена и се върнах към по-ранния ми

разговор с Ейдриън. Наказанието нямаше ли да свърши най-после? Дали официално

кралско решение нямаше най-накрая да ни събере с Лиса, въпреки обичайната политика

на пазителите?

Опитите ми да разбера бяха като непрестанното въртене на хамстер в колело.

Много работа. Никакъв прогрес. Но ми помогна да издържа вечерния разговор и преди

да се усетя групата на Лиса ставаше и се отправяше към изхода на ресторанта. Навън

беше тъмно и Лиса не успя да не се почувства малко странно от факта, че се водеше по

графика на хората. В училище или в Двореца сега щеше да е средата на деня. Вместо

това, сега се отправяха към хотела си и щяха да си лягат. Е, вероятно не веднага. Не се и

съмнявах, че Лиса и Кристиан щяха да оставят кавгата си и да се върнат на пробождането

на възглавници. Колкото и да исках отново да се съберат, не можех да не мисля, че са в

по-голяма безопасност разделени.

Или пък не.

Групата отиде на вечеря в ресторанта далеч преди нормалния час, така че

паркингът беше почти празен, когато го прекосиха. Пазителите не бяха паркирали съвсем

отзад, но не бяха и близо до входа. Обаче поне бяха паркирали до една от уличните

лампи, които осветяваха паркинга.

Само че сега не светеше. Крушката беше разбита.

Грант и пазителят на Присила веднага го забелязаха. Беше от дребните детайли,

които ни учеха да забелязваме: всичко необичайно, всичко, което можеше да се е

променило. За секунда двамата извадиха коловете си и се изправиха пред мороите. На

Серена и другия пазител, който отговаряше за Кристиан, им отне само миг, за да

последват примера им. Това беше нещо друго, на което също ни учеха. Да бъдем нащрек.

Да реагираме. Да следваме колегите си.

Бяха бързи. Всички бяха бързи. Но нямаше значение.

Защото изведнъж навсякъде имаше стригои.

Не съм съвсем сигурна откъде се взеха. Може би бяха зад колите или в сенките на

паркинга. Ако имах възможност да видя от високо нещата или ако бях там, за да ги

предупредя с гаденето ми, можеше и да бъде по-добре. Но наблюдавах нещата през

очите на Лиса и пазителите правеха всичко възможно, за да препречат пътя на стригоите,

които изглежда се появиха от нищото, към нея. Повечето от действията за нея бяха

размазани. Пазителите й се мятаха около нея, като се опитваха да я опазят, докато бели,

червенооки лица изскачаха отвсякъде. Лиса виждаше всичко през мъгла от страх.

Но не след дълго и двете виждахме как умират хора. Серена, също така бърза и

силна като в хотелската стая, продобе един мъж стригой право през сърцето. После, като

за замяна, един стригой жена скочи върху пазителя на Присила и му счупи врата. Лиса

едва осъзнаваше, че Кристиан е обвил ръка около нея и я е притиснал в джипа,

закривайки я със собственото си тяло. Останалите пазители все още образуваха защитен

пръстен по възможно най-добрия начин, но бяха разконцентрирани. Кръгът им се

разпадаше – те падаха.