Елитът на Дерините

Очите на Морган се разшириха и сърцето му заседна в гърлото, но не посмя да погледне към Келсън. Усещаше, че предложението озадачава краля, но само той можеше да вземе решението в случая. Чувствата на Морган бяха без значение. Сделката бе немислима; това беше ясно. Но той не искаше да подпише смъртната присъда на Дери. Младият благородник бе заслужил по-добра съдба с верността си, дори и Морган да не бе в състояние да му помогне.

Юмрукът му стисна до болка медальона на Камбър, но каменния му поглед не се премести от лицето на Райдън. Келсън се почувства неудобно в седлото и се размърда, без да знае какво да отговори. Арилан не каза нищо — той също разбираше, че решението принадлежи на краля, макар и да нямаше право на избор.

— Предлагаш ни сделка — започна предпазливо Келсън. — Дори и да обмислим идеята, как може да сме сигурни, че Дери е наистина жив и невредим, както твърдиш?

Райдън се поклони леко в отговор и махна с ръка към групата зад него. Черната фигура, която Келсън взе за монах в началото се отдели и се насочи бавно към тях. Качулката му се отметна назад докато яздеше и той погледна за миг Морган в очите, но не каза нищо. Спря на няколко крачки зад Райдън и Лайънел и зачака покорно. Нямаше никакво съмнение — това беше Шон лорд Дери.

Келсън изгледа смразяващо Райдън и умишлено мина с коня си между него и херцога, за да види Дери отблизо. Лицето му бе пребеляло, когато погледна краля си и Келсън забеляза, че ръцете му стискат юздите в мъртва хватка. Дери знаеше, че животът му виси на косъм. Сърцето на краля се изпълни с обич към младия лорд.

— Ти ли си наистина, Дери? — попита тихо той.

— Уви, аз съм, Ваше Величество. Аз… хванаха ме малко след като узнах за предателството на Бран. Нямаше как да ви предупредя. Съжалявам.

— Знам — прошепна Келсън. Пресегна се и докосна съчувствено китката му, след което обърна коня си и се върна при другите. Лицето му беше бледо, но ръцете му вече не трепереха на юздите.

— Прости ми Дери, но зная, че ще разбереш онова, което ми се налага да сторя. Не мога да позволя жени и деца да се залагат като пионки в тази игра.

После се обърна и погледна Райдън с ненавист.

— Милорд, може да предадете на господаря си, че сделката е неприемлива. Наистина лейди Рикенда и синът й са под моя опека и няма да пострадат, но няма да ги предам във ваши ръце при никакви обстоятелства. Те нямат нищо общо с измяната на лорд Бран и не ще допусна да попаднат във властта на враговете ни, дори и за да спася живота на един от най-верните ми васали.

Дери се усмихна смело и донякъде предизвикателно, след което сведе примирено глава. Райдън кимна бавно.

— Очаквах този отговор, млади господарю. Разбирам ви. Естествено не бива да искате същото от крал Уенсит. Той ще се ядоса, а в такива моменти трудно се въздържа да не си отмъсти. И не обича да мами надеждите на ония, които му служат вярно. Ще заплатите решението си скъпо.

— Не съм се и надявал на друго.

— Много добре тогава.

Райдън се поклони от седлото и обърна коня си. Лайънел даде знак на Дери да тръгне пред тях. Младежът хвърли прощален поглед на Морган и се насочи към вражеските редици с гордо вдигната глава. Морган не намери сили да гледа след него и препусна към своя лагер, защото знаеше, че Дери язди към смъртта си. Келсън и Арилан безмълвно го последваха, без да се обръщат назад.

Дънкан Маклейн предусети, че срещата не е била успешна. Разбра, че конникът в черно е Дери и отгатна взетото решение.

Младият Торвал, който стоеше до Дънкан, яхна коня си. Лицето му бе ведро, почти унесено в светлината на утринното слънце. През главата на Дънкан мина мисълта, че младежът сякаш изобщо не се вълнува от личната си безопасност. От дясно на Торвал стоеше Уорън и си играеше нервно с меча като котка, която дълго време е следила движението на мишките, без да може да се намеси. Двамата стражи бяха непосредствено зад тях и гледаха мрачно ту към заложника, ту към приближаващия се Келсън. Сцената бе необичайно мирна и спокойна сякаш бе като насън. Внезапно Дънкан разбра, че нещо ще се случи.

И то се случи. Още преди кралят да стигне до групата, която го очакваше, сред неприятелските редици закипя трескава дейност. Петдесет бесилки се издигнаха над земята и петдесет примки увиснаха над главите на злочестите военнопленници. Дънкан погледна през далекогледа си и за малко да припадне, когато установи, че всички са облечени в униформите на Касан.

В центъра се издигна някакво знаме с герба на херцога на Касан, бащата на Дънкан. После под една от бесилките застана висок мъж с прошарени слепоочия. Докато връзваха въжето на шията му Дънкан успя да различи чертите на лицето и простена, това бе херцог Джеърд. Войниците умишлено затягаха бавно примката около врата му.