Елитът на Дерините

Дънкан замръзна от ужас, докато гледаше как нахлузват примките на вратовете на всички пленници, как ги карат да се качат двама по двама на ниските поставки под бесилките, как завързват ръцете им отзад. Морган, Келсън и Арилан се спряха насред път и се обърнаха. Черният жребец на краля взе да цвили неистово и да се хвърля като бесен.

После от вражеските редици долетя радостен вик, въжетата се опънаха до край и телата на стоте пленника се замятаха във въздуха докато увиснаха неподвижно.

Яростен вой се надигна зад гърба им, люта ненавист избухна в сърцата на войниците на Гуинид. И три неща се случиха едновременно. Уорън със сподавен вик изтегли меча си и го заби право в усмихнатото лице на лорд Торвал като изпревари само с част от секундата удара на Дънкан, който изпадна в пристъп след екзекуцията на баща си.

Келсън с мъка удържа коня си и препусна пред Арилан и Морган към собствените си редици като крещеше на Дънкан и Уорън да се оттеглят.

Но Морган, след миг колебание, обърна коня си и се понесе като ураган след отдалечаващите се Райдън и Лайънел, и мечът искреше със злокобен блясък в ръката му.

— Дери — изкрещя той с лице изкривено от ярост. Зад него редовете на кралската армия се люшнаха, готови да се втурнат в атака, но Морган отново и отново крещеше името на приятеля си.

При неговия вик Дери се обърна и зина от изумление. Поколеба се докато прецени положението, пред него телата на екзекутираните още потръпваха, а Райдън и Лайънел пришпорваха конете си към своите редици. Морган се носеше в бесен галоп след тях с изваден меч и безумно предизвикателство.

Дери обърна коня си и препусна към Морган като инстинктивно избра да бяга по диагонала, по надалеч от Райдън и Лайънел. Лошото бе, че и двамата бяха твърде близко, едва ли ги деляха повече от десет метра, когато Дери обърна коня си. Видя, че Морган ги за стига бързо, тежките бойни коне на Торънт не можеха да се сравняват със степните жребци на Гуинид по скорост. Зад тях обаче стрелците на Райдън вече запъваха лъковете си:

Лайънел се опита да пресече пътя на Дери, но Морган го връхлетя с коня си и го блъсна отстрани. Животното се спъна и падна, а Морган успя да изрита загубилия равновесие ездач в лицето. Преди Лайънел да успее да се съвземе от удара, Морган вече препускаше към Райдън. Около тях заваля град от стрели, но повечето отскачаха от стоманените брони на Морган и Райдън. Обаче животните им не бяха защитени и една стрела се заби в шията на коня на Райдън и той рухна на земята в предсмъртна агония. Райдън се приземи на крака и хукна към Лайънел, който се бе изправил и се опитваше да яхне коня си. Замаха отчаяно с ръце към стрелците, за да спрат, но една от последните стрели улучи Дери в гърба, точно преди Морган да стигне до него. Все пак успя да подхване отпуснатото тяло на приятеля си и препусна с всички сили към своя лагер. Същевременно Райдън се метна зад гърба на Лайънел и заедно поеха на изток. Морган ги погледна през рамо и видя, че Райдън сипе проклятия подире му. Прихвана по-здраво отпуснатото тяло на Дери и се насочи към своите.

Армията бе разбунена като кошер. Войниците крещяха яростно и размахваха мечове и брадви към яркото обедно слънце. Келсън препускаше като демон покрай редиците им, за да удържи собствените си офицери, но положението излизаше извън контрол. Мъжете ревяха срещу гнусната екзекуция извършена пред очите им и жадуваха за мъст.

— Приберете оръжието! — крещеше Келсън — Приберете го, дявол ви взел! Не виждате ли? Той иска да нападнем първи. Приберете оръжието! Заповядвам ви!

Думите му се губеха в общата врява. Когато редиците се разтвориха да дадат път на Морган и Дери, левият фланг на армията се понесе напред, офицерите вече не можеха да укротят хората си. Келсън видя какво става и направи последен отчаян опит да ги спре. Когато разбра, че всичко е напразно, кралят препусна напред и изпревари първите атакуващи конници, за да застане на пътя им. Конят му замръзна на място като мраморна статуя. Той пусна юздите и се изправи в стремената с протегнати нагоре ръце. Само вятърът отнесе Забраненото Слово, което излезе от устните му.

От върховете на пръстите му блъвна оранжев пламък, който пресече пътя на конницата като предупредителна линия прекарана през пролетната трева. Ездачите препуснали напред дръпнаха юздите в ужас и объркване пред стената от оранжев огън, която преграждаше пътя им.

Никой не помръдна в редиците на Торънт. Райдън, Лайънел и ескортът им се завърнаха благополучно още преди армията на Келсън да излезе от контрол. Но Келсън не се вълнуваше от това сега. Бавно спусна ръце и се загледа в хората си с очите наследени от достойните си предци в рода Халдейн. Рицарите укротиха подплашените си коне и се върнаха послушно назад. Тишината се спусна и над двете армии. Келсън простря отново ръце и замахна по посока на запаления от него огън. Пламъците угаснаха и димът се разнесе сякаш нищо не бе станало. Огненият ореол обграждащ тялото му също избледня и изчезна. Кралят на Гинид отново стана обикновен човек.