Елитът на Дерините

Уенсит яздеше огромния златист жребец като че бе роден на седлото, а ръцете му без усилие държаха широките кадифени юзди, украсени с излъскани златни орнаменти. Към оглавника бе прикрепено едно пурпурно перо, което се полюшваше и потръпваше от полъха на вятъра, докато златистият кон тръскаше глава и изцвилваше към черния жребец на Келсън. Самият Уенсит бе целия облечен в златисто и пурпурно, всички останали части от тялото му, освен главата бяха или покрити с позлатена ризница или обвити с тежко падаща, златисто пурпурна мантия, прикрепена към обсипаната със скъпоценни камъни златна яка. Покритите с диаманти кожени маншети на китките се припокриваха безупречно с майсторски изработените ръкавици от ярешка кожа, а на врата му, върху златистата туника, падаща свободно върху бронята, блестеше тежък ланец. Ефектът, предизвикан от подобни одежди върху всеки друг човек, би бил направо комичен, но при Уенсит той предизвикваше възхищение. Почти несъзнателно, Келсън започна да се вживява в сцената, която възседналият бойния кон мъж разиграваше пред очите му. Той напрегна сили да се отърве от неприятното чувство, което го бе обзело, опита се да седне по гордо върху коня и да вдигне високо глава. После премести погледа си върху спътниците на Уенсит: намръщеният Райдън, мазният Лайънел, предателят Бран, който не посмя да го погледне в очите. След това цялото му внимание отново бе привлечено от Уенсит. Погледът му бе твърд като стомана, когато срещна очите на магьосника, но той не трепна при този сблъсък.

— Предполагам, съдейки от това, което каза досега, че се смяташ за цивилизован човек — каза Келсън внимателно. — От друга страна, безмилостното избиване на сто беззащитни затворници едва ли е било замислено да демонстрира висока степен на цивилизованост.

— Не, не беше — съгласи се Уенсит доста любезно. — Но бе замислено да демонстрира до каква крайност бих стигнал, ако се наложи, а и трябваше да те убеди да обмислиш внимателно предложението, което смятам да ти направя.

— Предложение ли? — Келсън изсумтя презрително. — Едва ли мислиш, че съм склонен да сключа сделка с теб след жестокостите, на които току-що станах свидетел. За такъв ли глупак ме смяташ?

— Не, не за глупак — изсмя се Уенсит. — Нито пък съм толкова безмозъчен, за да подценявам заплахата, която представляваш за мен, въпреки че ти се бориш самостоятелно, без помощта на себеподобните си. Може да се каже, че е жалко, че трябва да умреш.

— Докато това не се превърне в свършен факт, предлагам ти да се занимаваш с други неща. Казвай какво имаш да казваш, Уенсит. Става късно.

Уенсит се засмя и леко се приведе от седлото.

— Кажи ми как е моят приятел лорд Дери?

— Как трябва да е?

Уенсит цъкна неодобрително с език и поклати глава.

— Хайде Келсън, аз съм по-умен отколкото ме мислиш. За какво ми е смъртта на Дери? Той ми беше коза, който се надявах да изиграя, за да помогна на семейството на лорд Бран. Уверявам те, стрелците са действали на своя глава, без моите заповеди и са вече наказани. Жив ли е Дери?

— Това не е твоя работа — отвърна Келсън рязко.

— Значи е жив. Това е добре — кимна Уенсит. Той се усмихна и погледна надолу, а след това отново отправи поглед към Келсън. — Много добре, дойдох да кажа следното: що се отнася до мен, смятам, че не е нужно да се води битка между нашите армии. Не е нужно хората ни масово да измират поради желанието ни да премахнем различията си.

Очите на Келсън се свиха подозрително.

— А ти какво предлагаш?

— Двубой — отговори Уенсит. — Или по-точно двубой между две групи — дуел с магия, с единствен изход — смърт. Дерини срещу дерини — аз, Райдън, Лайънел и Бран срещу теб и други трима, посочени от теб. Предполагам, че Морган, Маклейн и може би чичо ти — това ще бъде твоя логичен избор, но разбира се, ти си свободен да посочиш, когото пожелаеш. В древни времена такива двубои са се наричали Дуели на Тайната.

Келсън се намръщи и погледна Морган, а след това погледът му падна върху Арилан и Дънкан. Изведнъж предложението на Уенсит го накара да се почувства неловко, а идеята за Дуела на Тайната го уплаши. Имаше някаква клопка или поне трябваше да има. Трябваше да открие каква е тя.

— Превъзходството ти в такава битка е очевидно, милорд. Ти и твоите хора сте обучени дерини, докато повечето от нас не са. И въпреки че имаш превъзходство над нас, ми се струва, че не си човек, който би рискувал толкова много в една-единствена битка. Какво премълчаваш?

— Да не би да ме подозираш в зла умисъл? — попита Уенсит, като повдигна лукаво вежди. — Е, може би има някой, който ти дава такива съвети. Но аз си мислех, че преимуществата в полза на това решение са съвсем ясни. Ако започнем битка по този начин, армия срещу армия, цветът на рицарството и от двете страни ще бъде унищожен. За какво ми е мъртво кралство — кралство, в което живеят само стари мъже, малки момчета, жени и деца?

Келсън хвърли на врага си проницателен поглед.