Елитът на Дерините

— Най-малко аз искам да изгубя хората си в битката. Ако се бием днес, последиците ще са фатални за бъдещите поколения. Но не мога да ти се доверя, Уенсит. Дори и да те разгромя, кой би предвидил какво ще се случи идната пролет? Кой…?

Уенсит отметна глава назад и се разсмя, а смехът премина като ехо сред спътниците му. Келсън се размърда смутено на седлото, той не можеше да разбере какво толкова смешно е казал. Но само един поглед към Морган му бе достатъчен, за да разбере, че генералът се досеща. Той щеше да каже нещо, когато Уенсит изведнъж спря да се смее и придвижи коня си няколко крачки напред.

— Прости ми, млади принце, твоята наивност е трогателна. Предложих равностоен начин за битка до смърт. При тези обстоятелства, загубилите едва ли ще бъдат в състояние да застрашат победителите — освен ако, разбира се, вярваш, че някои хора могат да се върнат от гроба.

Келсън се намръщи, защото през годините бе чувал и много по-страшни неща, намеквани за Уенсит от Торънт. Но след това той успя да се освободи от тази натрапчива мисъл и да се съсредоточи върху това, което Уенсит му бе казал: дуел до смърт чрез магия. Колебанието му обаче явно не се хареса на Уенсит — златният крал изведнъж се намръщи, приближи се и хвана юздите на Келсъновия кон.

— В случай че още не си забелязал, аз съм нетърпелив човек, Келсън. Не понасям никакво вмешателство в плановете ми. Ако обмисляш как да отхвърлиш предложението, предлагам да си избиеш тази идея от главата. Напомням ти, че все още държа хиляда от твоите хора в плен. А има и много по-мъчителна смърт от простото обесване.

— Какво означава всичко това? — ледено промълви Келсън.

— Значи, че ако не приемеш предизвикателството, това, което видя през последния час ще бъде нищо, в сравнение с това, което ще се случи. Освен ако ти не го предотвратиш, двеста затворници ще бъдат влачени и разсечени на четири пред очите на армията ти по залез-слънце, а други двеста ще бъдат набити на колове и оставени да умрат при изгрева на луната. Ако се надяваш да ги спасиш, не бих те посъветвал да се бавиш.

Келсън пребледня пред описаната от Уенсит предопределена за пленниците съдба и ръцете му се свиха в юмруци при рязкото дръпване на коня, с цел да освободи поводите от хватката на златния крал. Втренчил убийствен поглед в него, Келсън би се втурнал след отстъпващия назад магьосник, ако Морган не бе протегнал ръка и не бе препречил пътя му със своя кон. Келсън го изгледа ядосано с намерение да му заповяда да се върне обратно, но нещо в изражението му накара младият крал да се поколебае за миг. Стоманено студеният поглед на Морган срещна надменното изражение на Уенсит.

— Искаш да ни принудиш да вземем бързо решение — приглушено каза той. — Искам да зная защо? Защо е толкова важно да приемем предизвикателството при твоите условия? — той направи малка пауза. — Или може би си замислил някакво предателство?

Уенсит извърна глава, за да погледне Морган, вбесен от дързостта, с която прекъсна спора му с Келсън.

След това той предизвикателно огледа останалите. Накрая каза с насмешлив глас:

— Има още много неща да учиш за дерините, въпреки че твърдиш, че си наследил някои от чертите им. Ще разбереш, ако оцелееш, че има древен кодекс на честта, който се отнася за нашите сили и който дори и аз не бих престъпил. — Той се обърна към Келсън. — Предложих ти официален дуел по законите, установени от Камберианския Съвет преди повече от два века, Келсън. А има и много по-древни закони, на които аз също съм задължен да се подчинявам. Поисках и получих разрешение от Съвета да проведа дуела с теб при условията, за които вече говорих, а също и за присъствието на арбитри, изпратени от Съвета. Уверявам те, няма измама щом и Съвета е уведомен.

Челото на Келсън се сбърчи смаяно:

— Камберианският Съв…

Арилан за пръв път се намеси в разговора, прекъсвайки Келсън по средата на думата:

— Господарю мой, извинете ме за прекъсването, но Негово Величество не е готов да отговори на предизвикателство, подобно на това, което му отправихте днес. Разберете, че му трябва време да се консултира със съветниците си, преди да ви даде окончателен отговор. Ако приеме, животът и съдбата на няколко хиляди от хората му ще зависят от уменията на четирима мъже. Ще се съгласите, че подобно решение не може да се вземе прибързано.

Уенсит се обърна да погледне Арилан сякаш той бе някакъв особено вреден представител на низшите твари.

— Ако кралят на Гуинид чувства, че не може да вземе решение, без да се допита до подчинените си, епископе, това е негова грешка, не моя. Но първоначалното ми предупреждение е все още валидно. Келсън, ако до довечера не вземеш очакваното от мен решение, двеста от хората ти ще бъдат влачени и разсечени на четири на мястото, на което се намираме в момента, а други двеста ще бъдат живи набити на колове при изгрева на луната. И така ще продължава докато всички затворници намерят смъртта си, а след това ще взема още по-крупни мерки. Гледай да не ме изкараш от търпение.