Елитът на Дерините

При тези думи, той пъргаво отстъпи с коня няколко крачки назад, ловко го обърна и с лек галоп препусна към редиците си. Придружаващите го заобиколиха, заеха боен ред и го последваха като оставиха изуменият Келсън да гледа след тях. Беше ядосан на Арилан за това, че го прекъсна, на Морган за това, че вбеси Уенсит, на себе си — за нерешителността си, но не продума нито дума преди и те да се върнат в редиците си и да стигнат до кралската палатка. Нареди бойните колони да бъдат разпуснати, понеже нямаше изгледи за битка преди настъпването на утрото, а след това направи знак на тримата си спътници да го последват в палатката. Реши първо да се разбере с епископа, тъй като му бе под ръка, но в палатката завари дузина мъже, скупчени около застиналото тяло на човек, изпънат на сламеника в левия й ъгъл. Изцапаният с кръв Уорън се бе надвесил над тялото на Дери, а синът на Нигел, Конал, бе коленичил край него до леген с кървава вода. На лицето му бе изписано страхопочитание към бившия предводител на бунта, който бършеше окървавените си ръце. Очите на Дери бяха затворени, а главата му се люлееше напред-назад сякаш той все още изпитваше болка, въпреки че около него на пода се търкаляха парчета от извадената от тялото му стрела. При влизането на Келсън и епископа, последвани от Морган и Дънкан, Уорън ги погледна и кимна за поздрав.

Той беше блед и очевидно изтощен, но очите му триумфално блестяха.

— Ще се оправи, господарю. Извадих стрелата и промих раната. Въпреки това, все още го тресе. Морган, той постоянно те вика. Може би трябва да го видиш.

Морган бързо се приближи до Дери и коленичи до него като докосна нежно с ръка челото на младия мъж. При допира очите на ранения се отвориха за миг и той погледна към тавана; след това обърна глава към Морган. През погледа му премина сянка на уплаха.

— Всичко е наред — прошепна Морган. — Сега си в безопасност.

— Морган, ти си добре. Тогава аз…

Той спря и застана за момент като че си спомни нещо ужасяващо, потрепери с отвращение и рязко извърна глава. Морган се намръщи и докосна слепоочието на Дери, за да го успокои и предразположи, но усети някакво недоверие, което никога не бе срещал преди.

— Отпусни се, Шон. Най-лошото е вече зад гърба ти. Почини си. Ще се почувстваш по-добре, след като поспиш.

— Не! Никакъв сън!

Самата мисъл изглежда още повече разпали Дери и той започна да мята глава ту на една, ту на друга страна с такава ярост, че Морган изгуби всякаква надежда да успее да поговори с него. Очите на Дери излъчваха животински страх. Изглеждаше като човек, изгубил разсъдъка си. Морган осъзна, че трябва бързо да направи нещо, защото в противен случай Дери щеше да се погуби от изтощение.

— Отпусни се, Дери, не се мятай! Всичко е наред. Сега си в безопасност. Дънкан, помогни ми да го задържим.

— Не, не ме карайте да спя! Не трябва. — Дери се хвана за плаща на Морган и се опита да вдигне глава, когато Дънкан се хвърли да сграбчи ръцете му.

— Пуснете ме да си вървя! Вие не разбирате, Господи, помогни ми, какво ще правя?

— Всичко е наред, Шон.

— Не, не разбирате. Уенсит.

Погледът му стана още по-налудничав и като надигна глава, той погледна диво Морган в очите, дясната му ръка все още отчаяно стискаше плаща, въпреки усилията на Дънкан да освободи хватката му.

— Морган, чуй! Казват, че няма Дявол, но грешат! Видях го Той има червена коса и се нарича Уенсит от Торънт. Той е самия Дявол! Той ме той ме…

— Не сега, Дери — поклати глава Морган и положи Дери отново на сламеника. — Стига засега. Ще говорим за това по-късно. Сега си изтощен от раните и пленничеството. Трябва да си почиваш. Като се събудиш ще се почувстваш по-добре. Обещавам ти, че нищо няма да ти се случи. Повярвай ми, Дери.

Докато Морган говореше, упражнявайки все повече и повече контрол върху отслабващите сили на Дери, раненият изведнъж прималя и се отпусна върху сламеника с притворени очи и разхлабени мускули. Морган освободи плаща си, кръстоса ръцете на младежа върху гърдите му и изправи главата му. Конал все още коленичил наблизо, донесе кожена завивка, която Морган свободно обви около застиналото тяло. Морган погледа няколко секунди спящия Дери, като че искаше да се увери, че спи достатъчно дълбоко. Размени притеснен поглед с Дънкан и вдигна очи към загрижените, наредени в кръг лица.

— Мисля, че ще е по-добре, след като си почине, господарю. Но точно сега не бих мислил за това, което му се е наложило да преживее. — Очите му потъмняха, зареяни в пространството и промърмори под нос: — Господ да е на помощ на Уенсит, когато разбера какво е станало.

Той потрепери, когато се върна към действителността, приглади падналия върху очите си кичур светла коса и стана с въздишка. След като хвърли още един поглед върху спящия Дери, Морган извърна глава на страна, докато ставаше. Келсън бе сломен и пристъпваше нервно от крак на крак, докато очите му шареха между двамата.

— Какво мислиш, че му е направил Уенсит? — накрая попита с приглушен глас.

Морган поклати глава.