Герои

— Понякога се чувствам като човек, строящ пясъчни замъци на пътя на прибоя. Гуркулите не спят, интригите им край нямат. Досега поне бяха само те. А сега имаме отново Змията от Талинс. Муркато. — При произнасянето на името лицето на Баяз се сбърчи, сякаш бе вкусил нещо горчиво. — Докато армията ни е ангажирана тук, проклетницата затяга позициите си в Стирия. Фактът, че Съюзът с нищо не може да ѝ попречи, подхранва наглостта ѝ. — Из офицерите се понесе вълна от патриотичен ропот. — Казано накратко, господа, цената на тази война, измерена в злато, престиж и пропуснати възможности, става прекалено висока. Затова Висшият съвет иска бързото ѝ приключване. Естествено, бидейки войници, за вас военните действия са едва ли не от сантиментална стойност. Но не забравяйте, че от войната има полза единствено и само ако е по-евтина от алтернативите ѝ. — Той внимателно щипна с два пръста прашинка от ръкава си, огледа я смръщено и я хвърли настрана. — Говорим за Севера все пак. Така де… какво толкова струва тази земя?

Във всекидневната се възцари пълна тишина. Накрая лорд-маршал Крой се покашля.

— Висшият съвет настоява за бързо разрешение на конфликта… имат предвид до края на есента ли?

— Краят на есента? Не, не. — Офицерите като един въздъхнаха шумно от облекчение. Което обаче се оказа доста прибързано. — Говорим за много по-кратък срок.

— Това е невъзможно…! — избухна Митерик и удари с юмрук по масата, после бързо се опомни. — Искам да кажа, извинете, но не можем…

— Господа, господа — взе да успокоява Крой възмутените офицери, призовавайки за разум и спокойствие. А маршалът е самото олицетворение на човек на разума и спокойствието. — Лорд Баяз… Дау Черния непрекъснато ни се изплъзва. Все се оттегля, маневрира частите си. — Той посочи картата, сякаш на нея бяха изписани до един неоспоримите факти от обяснението му. — Заобиколен е от предани съмишленици и командири на хората му. Те познават терена, имат подкрепата на местното население. Владее до съвършенство тактиките за светкавично маневриране и оттегляне, както и за изненадващо прегрупиране и нападение. Веднъж вече ни хвана неподготвени. Ако се впуснем прибързано в битка, почти сигурно ще…

Крой замълча, със същия успех можеше да спори с прилива. Първия магус не показа никакъв интерес към думите му.

— Ето че отново се спускате в подробности, маршале. Зидари, архитекти и така нататък, не обясних ли достатъчно ясно? Кралят ви изпрати тук да се биете, не да марширувате насам-натам. Убеден съм, че ще намерите начин да въвлечете северняците в последна, решителна битка. Ако пък не… е, войната е просто прелюдия към преговори, нали така?

Баяз се изправи. Позакъснелите с реакцията си офицери наскачаха на крака сред хаоса от дрънчене на ножници и скърцане на столове.

— Благодарим и… сме поласкани от посещението ви — успя да смотолеви Крой, въпреки че по лицата на офицерите му се четеше точно обратното.

— Чудесно — отвърна Първия магус, явно неподатлив на ирония. — Защото смятам да поостана. Да погледам как вървят нещата. Водя със себе си и двама господа от Университета на Адуа. Носят едно изобретение, което нямам търпение да изпитам в действие.

— Изцяло на ваше разположение.

— Отлично — усмихна се до уши Баяз. Единствената усмивка в стаята. — Оставям дялането и подредбата на камъните във вашите… — той повдигна многозначително вежда към ръкавиците на Митерик — способни ръце. Господа.

Офицерите останаха на място, в пълна тишина, докато стъпките от протритите ботуши на Първия магус и прислужника му не заглъхнаха в тясното антре. Приличаха на сложени в леглата дечурлига, готови да отметнат завивките в момента, в който родителите им се отдалечат достатъчно.

Гневният ропот изригна секунда след звука от затръшването на входната врата.

— Какво, мамка му…

— Как смее?

— Преди края на есента? — пенеше се Митерик. — Тоя е напълно побъркан!

— Смехотворно! — кресна Фелниг. — Направо смехотворно!

— Проклети политици!

А Горст се усмихваше, не само на смаяните физиономии на Митерик и останалите. Сега наистина щяха да тръгнат на битка. Не знам вие защо сте тук, но аз съм дошъл да се бия.

Крой въдвори ред сред изнервения си щаб, като стовари офицерската палка върху масата.

— Господа, моля! Висшият съвет си каза думата. Чухте желанието на краля. Ние можем само да се подчиним. В края на краищата сме просто зидари. — Той се обърна към картата и в стаята отново настъпи тишина, всички очи се впериха в пътищата, хълмовете и реките на Севера. — Боя се, че ще се наложи да изоставим всякаква предпазливост, да насочим всички части на север и преминем към пълно настъпление. Куче?

Севернякът пристъпи към масата и отривисто отдаде чест.

— На вашите заповеди, лорд-маршале! — добави шеговито той.

Можеше да си го позволи, беше единственият от присъстващите, който беше съюзник, не подчинен на Крой.