Герои

— Ако тръгнем с всички части към Карлеон, мислиш ли, че Дау най-после ще изправи на пътя ни цялата си армия?

— Може би. — Кучето почеса брадясалата си буза. — Непредсказуемо копеле е Дау Черния, открай време е такъв. — За момент лицето му посърна, сякаш го налегна лош спомен. — Едно мога да кажа само, ако реши да ни излезе насреща, няма да остави нищо на случайността. Ще ви го набие здраво в задниците. Но си заслужава да опитаме. — Той се ухили на офицерите. — Особено ако си падате по това, да ви го набиват отзад.

— Определено не ми е по вкуса, но както се казва, добрият генерал винаги трябва да е подготвен за най-лошото. — Крой проследи един път с върха на офицерската си палка и спря на пресечката му с друг път. — Как се казва този град?

Кучето се наведе през масата и примижа към картата, като за целта разбута здраво двама от щаба на Крой, но не му пролича да е кой знае колко притеснен от факта.

— Това е Осранг. Стар град насред полето, с мост, мелница и колко да са, триста, четиристотин жители в мирно време. Тук-там някоя каменна постройка, иначе предимно дърво. И висока ограда около всичко това. Едно време имаше страшна таверна, ама знаете как е, нищо вече не е като преди.

— Ами този хълм? Край кръстопътя на пътищата за Олесанд и Уфрит?

— Героите.

— Странно име за хълм — промърмори Митерик.

— Кръстен е на кръга от камъни на върха му. Някакви герои от старите времена били погребани под тях, или нещо такова, така поне се говори. Но гледката отгоре си я бива. Всъщност точно там пратих една от дузините си, да хвърлят по едно око за Дау и момчетата му.

— И?

— Засега нищо не са видели, но няма и причина да са. Има и кой да им дойде на помощ, ако ги натиснат отнякъде.

— Това е мястото. — Крой доближи лице до картата и натисна решително върха на палката към точката на хълма, сякаш можеше да струпа и трите си дивизии там само със силата на волята си. — Героите. Фелниг?

— Господине?

— Предай заповед на лорд-губернатор Мид да изостави незабавно обсадата на Олесанд и да се придвижи максимално бързо към Осранг, за да ни пресрещне там.

Думите му предизвикаха няколко шумни възклицания.

— Мид няма да остане доволен — обади се Митерик.

— Той и бездруго почти никога не е. Нищо не може да се направи по въпроса.

— Аз тръгвам обратно по този път — каза Кучето. — Ще събера момчетата и потегляме на север. Мога да отнеса вестта.

— Ще е по-добре полковник Фелниг лично да отнесе заповедта. Лорд-губернатор Мид… не се слави с топли чувства.

— За разлика от вас, момчета, а? — Кучето се ухили с два реда пожълтели зъби на армейския елит на Съюза. — Тогава тръгвам право натам. С малко късмет ще се срещнем отново при Героите, след колко… три, четири дни?

— Пет, ако времето се оправи.

— Това е Северът. Да кажем, пет.

Кучето се отправи към вратата и излезе.

— Е, може би не стана точно както го планирахме — Митерик стовари един масивен юмрук в месестата си длан, — но сега ще им дадем да се разберат, нали? Ще ги изкараме на открито, изпокрилите се копелета, и ще им дадем добър урок! — Краката на стола му изстъргаха силно по пода, докато ставаше. — Тръгвам с дивизията си и няма да губя нито секунда. Ще напредваме ден и нощ, маршале! Ще спипам най-после врага!

— Не. — Крой седна на писалището си и потопи писалка в мастилницата. — Нощем ще спирате. По тези пътища и в това време бързането с нищо няма да помогне.

— Но, лорд-маршале, ако…

— Аз също не смятам да губя време, генерале, но не смятам да се хвърлям слепешката в поредния погром. Не бива да пришпорваме прекалено хората. Мъжете трябва да са отпочинали и готови за битка.

Митерик опъна рязко ръкавиците си.

— Проклети пътища!

Горст отстъпи, за да даде път на генерала и щаба му. Докато минаваха покрай него, си представи, че ги изпровожда в колона по един към ръба на бездънна яма.

Крой сключи вежди, без да вдига очи от писалището.

— Разумният… страни… от битките. — Перото на писалката му продължи да дращи по хартията. — Някой ще трябва да отнесе заповед на генерал Яленхорм. Да тръгне незабавно към Героите, да завземе позиция на хълма, да окупира Осранг и подсигури всички мостове и бродове през реката…

— Аз ще я отнеса — пристъпи напред Горст.

Стигнеше ли се до битка, дивизията на Яленхорм щеше да е в центъра на действията. А аз точно в средата, в първата редица. В щаба няма да измия срама от Сипани.

— Няма друг, на когото бих я поверил с по-голяма радост. — Горст стисна края на хартията, но Крой не пусна другия. — Не забравяйте обаче, че сте тук като кралски наблюдател, не шампион в Турнира.