Герои

— Баща ти умря доста грозно, доколкото си спомням — провикна се Дау. — С разбита на пихтия глава в кръга. — Калдер не отговори. Мълчеше, събираше сили за нов скок и се опитваше да прецени разстоянието между него и Дау. — След като Кървавия девет приключи с него, не му беше останало лице. — Една широка крачка и замах. Сега, докато Дау е зает с перчене. Двубой означава шанс и за двамата. Дау се ухили. — Гадна смърт, но ти не се безпокой…

Калдер скочи напред и зъбите му изтракаха, когато левият му крак се стовари мощно на земята и вдигна пръски кал. Мечът му се издигна високо и полетя стремително към главата на Дау. Нещо изплющя и Калдер видя Дау да хваща неговата лява ръка със своята дясна. Той премаза в юмрука си пръстите му към дръжката на меча, изви китката му и острието увисна безпомощно отстрани.

— … ще се погрижа твоята да е още по-противна — довърши Дау.

Калдер се вкопчи със свободната си ръка по рамото му, но счупените му пръсти просто се пързаляха и драскаха безобидно по бащината огърлица. Палецът му обаче още работеше и той задра с нокът грапавата кожа по бузата на Дау и от драскотината бликна капка кръв. Калдер изръмжа и напрегна всички сили, теглейки нагоре пръста към дупката, останала на мястото на ухото на Дау. Вложи цялото си разочарование от живота, отчаянието и обзелата го ярост, върхът на палеца напипа остатъка от хрущяла на ухото, Калдер оголи зъби и…

Дръжката на меча на Дау се заби с глух удар в ребрата му и болката го преряза през цялото тяло. Сигурно щеше да изкрещи, ако му бе останал някакъв дъх, но той току-що бе изсвистял рязко от гърдите му и Калдер усети стомахът му да се надига. Затътри крака заднешком, превит надве, с пълна с парещото съдържание на стомаха си уста и проточени от разкървавените си устни лиги.

— Мислеше се за големия мислител. — Дау го сграбчи със свободната си ръка и го изправи, за да може да изсъска думите право в лицето му. — Мислеше си, че можеш да ме победиш. В кръга

? Май не си много умен, а? — Тъкмо когато Калдер си поемаше, разтреперан, дъх, топката на дръжката се заби отново в ребрата му. Дъхът излетя със скимтене от гърдите му и той увисна в ръцете на Дау като прясно одрана овча кожа. — Май не е, а? — подхвърли Дау към тълпата и тя избухна в кикот. Мъжете плюеха, крещяха, искаха кръв. — Дръж. — Дау хвърли меча си и Тръпката го улови във въздуха за дръжката. — Ставай, шибаняк такъв. — Свободната вече ръка на Дау сграбчи гърлото на Калдер с мълниеносната бързина на щракващ вълчи капан. — Веднъж поне застани като мъж. — И ръката вдигна нагоре увесения Калдер и го изправи. Вече не можеше да помръдне нито счупената ръка, нито тази, прикована в юмрука на Дау, смазана към дръжката на собствения му меч, който продължаваше да се поклаща безобидно във въздуха. Не можеше и да диша. Крайно неприятно и напълно невъзможно, със стиснато в силните пръсти на Дау гърло. Сгърчи се като червей в ръцете му. Усещаше вкуса на повръщано в устата си. Лицето му пламтеше. Винаги те изненадва смъртта, дори когато знаеш, че идва. Все си мислиш, че си с нещо по-специален от останалите, че заслужаваш помилване. Само дето никой не е с нищо по-специален от другите. Дау стисна още по-силно врата му и нещо изпука. Имаше чувството, че очите му ще изскочат. Стана много светло. — Мислиш си, че това е краят, а? — Дау се ухили, повдигна Калдер и краката му почти се отделиха от калта. — Тепърва започвам, ши…

Нещо изчатка остро и на фона на ясното небе се откроиха черни пръски кръв. Калдер залитна назад, ръката и гърлото му отново бяха свободни и той пое задавено дъх. Почти се подхлъзна назад, когато тялото на Дау полетя към него и се просна по очи на земята.

От разцепения му череп бликна кръв и плисна по протритите ботуши на Калдер.

Времето спря.

Гласовете секнаха, замряха и в кръга се възцари пълна тишина. Всички очи бяха приковани в зейналата рана на тила на Дау Черния и бликащата от нея кръв. В кръга, насред морето от зяпнали лица, стоеше Коул Тръпката. Сивото матово острие на меча на Кървавия девет в ръката му беше омазано и опръскано с кръвта на Дау.

— Не съм куче — каза той.

Очите на Калдер се стрелнаха към Десетократния и той видя неговите в същия момент да се стрелкат към него. Изгледаха се един друг със зяпнали усти, прехвърляйки наум възможностите. Десетократния беше човек на Дау Черния. Но Дау Черния беше мъртъв и това променяше всичко. Лявото око на Десетократния потрепна.

Падне ли ти шанс, не се колебай. Калдер полетя напред, в нещо средно между скок и просто падане. Десетократния се ококори и посегна към меча си, но този на Калдер вече летеше към главата му. Опита да вдигне щита си, но той се беше заклещил в този на човека до него. Острието на Калдер се вкопа в пъпчивата му глава, почти до носа и пръсналата кръв окъпа мъжете от двете му страни.

Ето ти пример за това, как най-некадърният боец може да победи най-добрия, дори с лява ръка. Естествено, при положение че той е единственият с изваден меч.