Герои

— Не знаех, че…

Толкова много не знаеше, не знаеше дори какво повече да каже.

— Вчера — отвърна простичко той.

— Ти… — Почти го попита дали беше добре, но успя в последния момент да сдържи думите. — Имаш ли нужда от…

— Знаеш ли нещо? За Алис? — Само споменаването на името ѝ беше достатъчно и стомахът ѝ се сви на още по-стегната топка. Поклати глава. — Била си с нея. Къде ви държаха?

— Не знам. Покриха ми главата с торба. После ме отведоха и ме изпратиха обратно. — И, о, как само се радваше, че Алис остана в тъмното, а не тя. — Не знам къде е сега…

Но можеше да се досети. Вероятно Бринт също. Сигурно сега прекарваше цялото си време в подобни догадки.

— Тя каза ли нещо?

— Тя… се държа много смело. — Финри насили устните си да се раздвижат в някакво жалко подобие на усмивка. Това се очаква от човек в такъв момент, нали? Да лъже? — Каза, че те обича. — Постави ръка на неговата. На онази, която му беше останала. — Каза… да не се тревожиш.

— Да не се тревожа — промърмори Бринт и се вторачи в нея с едно кървясало око. Финри не знаеше дали това го успокои, обиди, или дали просто не вярваше и на дума от гузните ѝ дрънканици. — Ако просто можех да разбера нещо.

Финри не мислеше, че щеше да му е от полза да разбере. За нея не беше.

— Съжалявам — прошепна тя. Вече не можеше дори да го погледне в очите. — Опитах… направих всичко по силите си, но… — Това поне беше вярно. Вярно беше, нали? Стисна отпуснатата ръка на Бринт. — Трябва да… донеса още превръзки…

— Ще се върнеш ли?

— Да — каза Финри и скочи да си върви. Не беше сигурна дали продължаваше да лъже. — Естествено, че ще се върна.

Почти се спъна от бързане да избяга от този кошмар. Благодареше на съдбата, отново и отново, че избра да спаси нея.

Тръгна по виещата се пътека към щаба на баща си, посърнала и потисната от самосъжаление. Подмина двама ефрейтори, които подскачаха в пиянски танц под звуците на скрибуцаща цигулка. Мина покрай редица жени, които перяха ризи в един поток. Покрай наредени на опашка войници, нетърпеливи да получат кралското злато, което проблясваше в ръцете на старшината, зад плътната маса народ около него. Отстрани вече чакаше малка групичка от бърборещи търговци, мошеници и сводници, като ято гларуси около наръсени по земята трохи, явно осъзнали, че мирът скоро ще ги остави без работа и сега шансът да постигнат и те нещо ще е на страната на по-свестни от тях хора.

Недалече от хамбара се натъкна на генерал Митерик, заобиколен от няколко от щабните си офицери. Той ѝ кимна сдържано и Финри моментално усети, че нещо не беше наред. Безкрайното му самодоволство беше неизбежно като изгрева и залеза. Тогава видя Баяз да излиза от ниската врата и чувството ѝ се засили. Той отстъпи настрани и я пропусна покрай себе си с цялото самодоволство, което бе убягнало на Митерик.

— Фин. — Баща ѝ стоеше сам в сумрака на стаята. Усмихна ѝ се някак объркано. — Е, това беше.

Седна на стола, въздъхна тежко и разкопча най-горното копче на униформата си. През последните двайсет години Финри не го беше виждала да прави това посред бял ден.

Излезе отново навън. Баяз се беше отдалечил едва на десетина крачки от вратата и разговаряше тихо с къдравия си прислужник.

— Ти! Искам да говоря с теб!

— Какво съвпадение. И аз с теб. — Първия магус се обърна към прислужника. — Отнеси му парите тогава и… повикай каналджиите. — Прислужникът се поклони и се оттегли заднешком. — Така, какво мога да…

— Не можеш да го смениш.

— И сега говорим за?

— Баща ми! — отсече Финри. — Както много добре знаеш!

— Не съм го сменял — отвърна Баяз почти развеселен. — Баща ти има добрината и здравия разум да се оттегли доброволно.

— Той е най-подходящият за този пост! — Струваше ѝ истинско усилие да не сграбчи голата глава на магьосника и да не забие зъби в нея. — Единственият тук, който направи нещо, за да спре това безсмислено кръвопролитие! Онзи надут кретен Митерик ли? Вчера изпрати половината си дивизия на смърт! Кралят има нужда от хора, които…

— Кралят има нужда от хора, които се подчиняват на заповеди.

— Ти нямаш властта да го направиш! — Гласът ѝ се разтрепери. — Баща ми е лорд-маршал, с място във Висшия съвет, само кралят може да го свали от поста му!